Решение № 582 от 02.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Варна, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20233110205226 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Максима България“ ЕООД, ЕИК: 131324923, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„Ботевградско шосе“ №247, ет. 2, представлявано от управителя - П. П.

П., депозирана чрез юрисконсулт Д. Б. , против Наказателно постановление № В003981/ 27.10.2023г. издадено от Директор в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите , с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер н а 800 лева на основание чл.200, ал.1 от Закона за защита на потребителите, за нарушение на чл.15, ал.1 от същия закон.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се оспорва извършеното нарушение.

Твърди се, в настоящия случай не е извършено нарушение на потребителското законодателство. АНО наказал дружеството за нарушение на чл.15, ал. 1 от ЗЗП, изразяващо се в липса на продажната цена в близост до няколко хранителни и нехранителни стоки, част от асортимента на проверения обект, но това било резултат от случайна и изолирана грешка в процеса на работа , технически пропуск, допуснат от отговарящия за дадения вид артикули служител в проверения търговски обект, което 1 било в резултат на динамичния стокооборот в търговската сфера и на фона на хилядите стоки, които се предлагали в магазина, едва само няколко от тях са били без ценови етикет, което от своя страна можело да се дължи и на тяхната смяна с нови. На следващо място се изтъква, че в разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗЗП законодателят е уредил възможността при предлагането на стоки освен етикети да се използват и други средства за информиране на потребителите, които да поясняват и допълват данните от етикета, ако това се изисква от наредбите по чл. 12. Счита се, че по смисъла на закона като „други средства за информиране на потребителите" трябва да се разглежда и устройството „Прайс чекър“, каквото устройство било осигурено и в проверявания обект.

На следващо място се сочи, че определеното наказание е явно несправедливо. В заключение се изтъкват аргументи за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява от законен или процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к.Б., който поддържа жалбата, моли НП да бъде отменено. Алтернативно прави искане за намаляване на наложеното наказание до законоустановения минимум.

Възразява и срещу поисканото от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение, което счита за прекомерно и моли за намаляването му до законоустановения минимум..

Представителят на органа издал НП не се явява по делото. В писмени бележки оспорва жалбата и излага становището си за липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 24.07.2023г., служители на КЗП при РД-Варна, сред които и свидетелката М.

А., извършили проверка на „Максима България“ ЕООД, извършващо търговска дейност в магазин „Т-Маркет“, находящ се в гр. Варна, ул. „Ян Палах“ № 10, ет. 1.

В обекта се предлагали за продажба хляб, месни, млечни продукти, пакетирани стоки, захарни изделия и др. са обявени цени в български лева. Пред част от изложените артикули в търговската зала бил поставен етикет с информация за вид артикул, код, продажна цена. От длъжностните лица на контролния орган било установено, че за част от изложените за продажба стоки, търговецът не е посочил предварително продажната им цена в близост до стоката. Без обявена продажна цена се предлагали следните артикули:

- Патладжан, налични около 7 кг.;

- Чушки, налични около 4 кг.;

2

- Червен пипер, налични около 2 кг.;

- Оризовки, налични 6 броя;

- Чехли- плажни, различни номера и марки /дамски, мъжки, детски/ - налични около 60 чифта;

- Аерозол против комари и кърлежи, марка Bros, налични 7 броя;

- Лосион марка Bros, против комари, налични 12 броя;

- Хавлиени кърпи, различни модели, размери, цветове, налични общо 40 броя;

- Репелент, лосион против комари, налични 11 броя, както и много други стоки.

С оглед на гореизложеното св.А. приела, че търговецът „Максима България“ ЕООД не е изпълнил административното си задължение съгласно изискванията на чл.15, ал. 1 от Закона за защита. Приела също, че нарушението е извършено на 24.07.2023г. в гр. Варна.

На 28.07.2023г, св. А. съставила АУАН срещу въззивното дружество. АУАН бил предявен и връчен на упълномощено от управляващия дружеството лице, което го подписало без възражение.

В срокът по чл.44 от ЗАНН, не били депозирани възражения срещу АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното пред настоящата инстанция НП.

Съдът кредитира показанията и на св.А., тъй като същите са последователни и кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда доказателства.

Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от показанията на свидетелката А., дадени в с.з. , както и от писмените материали по преписката-АУАН, констативни протоколи, пълномощни, писма, обратни разписки, заповеди и от останалите приети по делото писмени доказателства.

След преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът счита следното :

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ЮЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по 3 местоизвършване на твърдяното в НП нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Проверяваният акт е издаден от оправомощен за това орган, тъй като видно от приложената по преписката и изискани от съда заповеди, издалото НП лице е компетентно, тъй като е оправомощено със заповед №№668/06.07.2023г. АУАН също е съставен от компетентен служител, което се удостоверява с приложена към преписката заповед.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са съставени в сроковете по ЗАНН.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Дружеството жалбоподател е наказано с НП за нарушение на нормата на чл.15, ал.

1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗП всеки търговец има задължение предварително да поставя на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена.

В хода на съдебното производство, от събраните писмени и гласни доказателства безспорно е установено, че дружеството-жалбоподател е нарушило горецитираната норма, доколкото към момента на проверката, обектът е бил работещ, а за част от изложените да продажба стоки не е била налична поставена на видно място в непосредствена близост до стоките продажна цена.

Защитната теза, изложена в жалбата, че се касае за изолирана грешка на служителите, извинителна поради стокооборота в магазина не може да бъде споделена, тъй като задължението за етикетиране е формално и нарушаването му е всякога съществено, тъй като независимо дали е довело или не до объркване на потребителите, въвежда допълнителни затруднения за тях във връзка с установяване на реалната цена на желания за закупуване артикул. Абсурдно е и позоваването на чл.9, ал.5 от ЗЗП с посоченото, че клиентите могат да използват осигурените от търговеца „прайс чекъри“, 4 тъй като това безспорно би довело до неудобства и затруднения при пазаруването, от една страна, а от друга цитираната разпоредба сочи, че при предлагането на стоката освен етикетите, могат да се използват и други средства за информиране на потребителите. Така посоченото в диспозицията на цитираната законова норма води до безспорен извод, че етикетирането на стоките е задължително.

Фактът на неизпълнение на горното задължение на чл.15, ал.1 от ЗЗП е безспорно установен, като търговецът не е изпълнил задължение, вменено му с императивна разпоредба от ЗЗП, като е без значение причината, поради която същото не е сторено.

Няма данни по делото за наличие на непредвидени обстоятелства, поради които поставянето на цените на стоките не е било възможно или е осуетено точно към момента на извършената проверка.

Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗП по един недвусмислен начин посочва, че търговецът предварително следва да постави на видно място, в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена, за да може потребителя да се информира за цената на същата. Търговецът не е изпълнил вмененото му задължение, с което е извършил и административно нарушение.

Правилно е определена от страна на наказващия орган и санкционната норма на чл.200, ал.1 от ЗЗП, която предвижда, че за нарушение на разпоредбите по чл. 15 на виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лв.

В конкретния случай не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид.

Отделно от това с деянието са засегнати правата на потребителя чрез недопустимо поставяне в невъзможност да се ориентират в цената на стоките в магазина, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно. Нарушителят се явява дружество, стопанисващо голяма търговска верига, имаща множество служители, поради което и няма как да се приеме, че не разполага с капацитета да съблюдава разпоредбите на ЗЗП. Нещо повече, ежедневно процесният магазин се посещава от множество потребители, което води и до извода за възможност за въвеждане в заблуждение на голям брой лица, обосноваващо на свой ред и по - висока степен на обществена опасност на нарушението. С оглед горното съдът намери, че възможността за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е немислимо в случая.

За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 200 от ЗЗП е предвидена имуществена санкция в размер от 500 до 5 000 лева. При определяне на размера на имуществената санкция съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението, другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай административнонаказващият орган е отмерил 5 имуществена санкция в размер на 800 лева. В наказателното постановление наказващият орган не е изложил никакви мотиви относно така определеното наказание. От друга страна в НП не са посочени никакви факти и обстоятелства за наличие на други нарушения на ЗЗП. Такива данни липсват и по преписката. В НП не е посочено кои обстоятелства АНО е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят. Принципно административнонаказващият орган няма задължение във всеки случай на първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено наказание, тъй като това би противоречало на правомощията му по чл. 27 ЗАНН. Щом ,обаче, наказващият орган счита, че следващото се наказание за даденото нарушение трябва да бъде определено над минималния предвиден размер, то следва да изложи мотиви за това си решение, за да може наказаният да се защитава адекватно срещу определения размер на наказанието му. В случая липсват каквито и да било мотиви на АНО.