Решение № 810 от 17.12.2020, Административен съд - Плевен

Р Е Ш ЕН И Е

№ 810 гр. Плевен, 17.12.2020 год..

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, ОСМИ

СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА при секретаря Милена

Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Маринска адм. дело №544/2020г. по описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 405, вр.чл. 404, ал.1 т.1 от КТ, вр. чл. 145 и сл. АПК.

Производството по адм.д.№544/2020г. по описа на Административен съд- гр. Плевен, е образувано въз основа на жалба от УМБАЛ „Д-р Г. Странски“, ЕАД, гр. Плевен, против задължителни предписания по Протокол за извършена проверка изх.№ПР2009919/04.05.2020г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч, дадени по реда на чл. 404, ал.1, т.1 от КТ. Твърди се, че предписанията са били обжалвани по адм. ред, пред изп. директор на ИА “ГИТ“, който с Решение изх. №20043010/08.06.2020г., получено на 12.06.2020г, е отхвърлил жалбата като неоснователна. Посочва се, че предписанията са със срок на изпълнение- 30.06.2020г., и същите касаят предотвратяване и отстраняване на нарушения на трудовото законодателство и предотвратяване на вредните последици от тях, спрямо „Клиника по анестезиология и интензивно лечение – КАИЛ“ към УБМАЛ Плевен. Посочва се, че предписанията са дадени по реда на чл. 5, ал.1 и ал.2 от Наредба №2/22.04.1994г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя- касаещи изготвянето на месечни работен график, определяне времето за разположение на лекарите и мед. сестри; по реда на чл.

142, ал.4 от КТ, чл. 152, чл. 153, ал.2 от КТ., като се излагат конкретни съображения в насока всяко от дадените предписания. Посочва се, че предписанията по т.1, т.2 и т.3, противоречат на нормата на чл. 5, ал.3 от Наредба №2, съобразно която, ограниченията по ал.1 и ал.2, могат да не бъдат прилагани, в случаите на окозване на медицинска помощ. Посочва се, че тези предписания обективно не могат да бъдат изпълнени в дадени срок, с оглед на извънредната епидемична обстановка. Посочва се също, че проверката обхваща месеците януари, февруари и март. 2020г., при условията на извънредна епидемична обстановка. Посочва се, че за област Плевен, УМБАЛ е единствената болница, съгласно заповед на МЗ, която лекува болни с „КОВИД-19“, поради което е създадено и отделно специализирано звено- КАИЛ, където се лекуват пациенти само с това заболяване. Твърди се също, спрямо предписанията по т.4, т.5 и т.6, че е налице хипотезата по чл. 144, т.4 от КТ.

Посочва се също, че в случая е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, по реда на чл. 146, т.3 от АПК, тъй като Дирекция „ИТ“- Ловеч, не е компетентна териториална структура, която да осъществява контрол на територията на Община Плевен. Твърди се също, че процесните предписания са издадени в несъответствие с целта на закона. Посочва се също, че предписанията не създават конкретни задължения за работодателя, нито по отношение на кои работници да се изпълнят.

Твърди се също, че заповедта на ИА ГИТ- София, за извършване на проверка, не е връчвана на жалбоподателя. Посочва се, че до него е изпратена само призовка, на основание чл. 45, ал.1 от АПК, с което не е изпълнено задължението за уведомяване, за започване на производството.

Ответникът по жалбата Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Ловеч, представлявана от М. М.- директор, оспорва изцяло депозираната жалба като неоснователна. Твърди се, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, съобразно делегираната му териториална компетентност и съобразно правомощията по чл. 21, ал.1 от Устройствен правилник на ГИТ. Посочва се, че предписанията не касаят допустимост на извънреден труд, поради което, съображенията на жалбоподателя в тази насока, са неотносими. Посочва се, че в случая е установена планираност на извънреден труд. Посочва се, че извънреден труд не е допустим за запълване на липсващи щатни бройки.

Съдът, като съобрази становищата на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото, с влязло в сила определение, е спряно предварителното изпълнение на предписанията, по процесния протокол за проверка.

Безспорно по делото се установява, че въз основа на

Заповед №З-0319/01.04.2020г. на Изп. директор на ИА „ГИТ“, на основание чл. 6, ал.2, т.14 от Устройствен правилник на ИА „ГИТ“, на лицата И.Б.– главен инспектор и Г.Д.- старши инспектор, в Д „ИТ“, гр. Ловеч, в срок от 03.04.2020 -31.05.2020г, е възложена териториална компетентност, за извършване на проверка на УМБАЛ “Д-р Георги Странски“, гр. Плевен, по спазване на трудовото законодателство, и нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Установява се също, че с призовка с изх.№ИЗХ20022376/13.04.2020г., връчена на жалбоподателя, с обратна разписка на 14.04.2020г, във връзка с възложената проверка, по реда на чл. 402, ал.1, т.2 от КТ, са изискани заверени копия от документи- посочени, касаещи лекарите и медицинските специалисти в КАИЛ, в срок до 16.04.2020г. По делото безспорно се установява, че описаните в призовката документи, са надлежно представени от страна на УМБАЛ, с писмо с вх. рег.№20032514/16.04.2020г. по описа на ДИТ- Ловеч- по опис. По делото се установява също, че въз основа на Заповед №РД-16-153/01.04.2019г. на изп. директор на УМБАЛ, е определено, намалено работно време, разположение е дежурства на персонала, считано от 01.04.2019г.- по посочени структурни звена; конкретно за т. 17- КАИЛ, за всички длъжности е определен 7 часова дневна продължителност на работното време, при сумарно изчисление на работното време.

По делото е безспорно, че в резултат на извършената проверка, обективиран в Протокол №ПР2009919/04.05.2020г., са констатирани нарушения, за периода м. януари, м. февруари и м. март. 2020 година, за отстраняването на които, на основание чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, са дадени процесните предписания, по т.1- т.6, със срок на изпълнение- 30.06.2020г. Протоколът е надлежно връчен на представляващият УМБАЛ на 07.05.2020г. Дадените предписания са, както следва: по т.1- по реда на чл. 5, ал.1, т.2 от Наредба №2/22.04.1994г. за реда за установяване задължение за дежурството или за разположение на работодателя /Наредба №2/, за вземането на организационни мерки, с които, при изготвяне на месечния график, времето на задължение за разположение, да не се възлага, за лекарите и мед. сестри, за едно денонощия, през работни дни, повече от 12 часа; по т.2- по реда на чл. 4, вр. чл. 5, ал.2, т.1 от Наредба №2, за вземането на организационни мерки, с които, при изготвяне на месечния график на лекарите и мед. сестри, да не се възлага, да бъдат на разположение в два и повече последователни дни; по т.3- по реда на чл. 4, вр. чл. 5, ал.1, т.1 от Наредба №2, за вземането на организационни мерки, с които, при изготвяне на месечния график на лекарите и мед. сестри, продължителността на времето на задължение за разположение, да не превишава 100 часа, за един календарен месец. по т.4- на основание чл. 142, ал.4 от КТ, да се предприемат организационни мерки, с които, при възлагане на работа на лекарите и мед. сестри, продължителността на работната седмица, да се надвишава 56 часа; по т.5- на основание чл. 153, ал.2 от КТ- да се предприемат организационни мерки, с които, при възлагане на работа на лекарите и мед. сестри, да се осигури седмична почивка, не по- малко от 36 часа, при сумарно изчисляване на работното време; по т.6- на основание чл. 152 от КТ- да се предприемат организационни мерки, с които, при възлагане на работа на лекарите и мед. сестри, да се осигури междудневна почивка, не по-малко от 12 часа.

По делото се установява също, че против дадените предписания по Протокол №ПР2009919/04.05.2020г, от страна на УМБАЛ, е депозирана жалба, по изп. директор на ИА „ГИТ“, гр. София. Установява се, че с Решение от 05.06.2020г, депозираната жалба е отхвърлена като неоснователна. От представените доказателства, се установява, че постановеното решение, е редовно връчено и входирано от жалбоподателя, с вх. рег.№5819/12.06.2020г., въз основа на което, при насрочване на делото за разглеждане в о.с.з., е преценена срочността на настоящата жалба.

По делото, като свидетели са разпитани инспекторите, извършили процесната проверка- И.Б.и Г.Д.. Св. Б. посочва, че проверката е извършена дистанционно, без реално присъствие в болницата, предвид установяване на заболели от „Ковид 19“, за което са изискани и представени съответни документи. Посочва, че лекарите и сестрите работят на намалено работно време, поради специфични условия на труп.д- 7 часа, в дните, в които са в операция. Посочва, че са констатирани нарушения, обективирани в протокола. Посочва също, че има положен много извънреден труд, който есе отмита и заплаща. Посочва, че този труд е отчетен като извънреден, въз основа на Книгата за извънреден труд, фишове за заплата, както присъствени форми. Посочва същ, че е констатирала случаи, при които е налице служител да е бил на работа, без да е включен в графика. Св. Д. посочва, че проверката е осъществена по документи, представени от УМБАЛ, както и че е констатиран извънреден труд много над нормата, за периода м. 01.- м. 03.2020г.

По делото е изслушана и приета СИЕ, от заключението по която се установява следното: по т.1 от предписанието: ВЛ е установило, че продължителността времето на задължение за разположение, за едно денонощие, през работни дни е 24 часа- от 8,00ч. до 08,00ч. на следващия ден, което съответства на констатациите по Протокола; По т.2- ВЛ е установило, съобразно Таблица за отчитане явяването/неявяването на работа, че за м. 01.2020г., на д-р С., е възложено да бъде на разположение три последователни дни- 13, 14. и 15.01.2020г., което съответства на констатациите по Протокола; По т.3, ВЛ е констатирало различия от отразеното в Протокола, за проверяваните месеци, за конкретно посочените лекари мед. сестри, в часовете дежурства, като за някои ВЛ е установило по- малко часове дежурства, от посочените в протокола. Въпреки констатираните различия, съдът констатира, че часовете на разположение, са повече от 100 часа за един календарен месец, за всеки от м. януари, февруари и март. 2020г. По т. 4, ВЛ е констатирало сумарно изчисляване на работното време на работещите в КАИЛ, като също е установило, че продължителността на работната седмица е над 56 часа; ВЛ е установило различия в часовете и отчетената продължителност на работната седмица, при някои от работещите, което, съдът намира, не се отразя върху крайния извод-работна седмица повече от 56 часа. По т.5 от протокола, ВЛ е констатирало също, че за проверяваният период, за всеки от работещите- поименно посочени, не е налице 36 часова непрекъсната седмична почивка, съответно на констатациите по протокола. По т.6, ВЛ е установило, че за м.02. 2020г, на д-р М., не е осигурена междудневна почивка, между двете смени, не по- малко от 12 часа, което съответства на констатациите по протокола. По отношение на отчитането на извънредния труд, ВЛ е установило, че за целият проверяван период, на работещите в КАИЛ, е отчетен и заплатен- със 150% увеличение, извънреден труд. ВЛ е дало поименно за всеки, часовете положен и заплатен извънреден труд, като е установило минимални- 0,30 ч.– различия от констатациите по протокола.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Нормата на чл. 399, ал.1 от КТ, постановява, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, към Министъра на труда и социалната политика. Съобразно нормата на чл. 404, ал.1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации, могат да прилагат следните принудителни административни мерки: по т.1- да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство.