Решение № 198 от 07.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Пловдив, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20245300900582 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени искови претенции с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. с чл. 86 ЗЗД, от Ц. П. А. от гр.

****, чрез пълномощник адв. Г., против ЗК „Лев Инс“ АД за осъждането му да и заплати сумата от 50 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените и телесни увреждания при ПТП, настъпило на 13.10.2019 г., предизвикано от водача на маршрутно такси марка „Форд“, модел „Транзит“, с peг. № ****, който имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата, на която ищцата е уведомила ответника за настъпилото ПТП - 05.07.2024 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 13.10.2019 г., на пътя между селата Рогош и с.

Скутаре, ищцата Ц. А. - Т. пътувала в маршрутно такси марка „Форд“, модел „Транзит“, с peг. № ****, по линия № 8, управляваното от С. С. Р., който рязко задействал спирачната уредба, в следствие на което ищцата агубила равновесие и паднала, като ударила силно лявото си рамо в пода на маршрутното такси. Твърди се, че от удара ищцата получила травматично увреждане, а именно счупване на горния край на лявата раменна кост, което довело до хоспитализиране в деня на ПТП и оперативно лечение - открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. От така получената фрактура, както и от оперативната интервенция ищцата търпяла силни болки, особено първият месец и половина след операцията, което я направило трудноподвижна, тъй като всяко по-рязко движение водело до режеща болка, налагало 1 се да приема обезболяващи медикаменти. Обездвижването на ръката и пречело и да се обслужва сама, отразило се на съня и, тъй като не можела да спи на една страна.

Последвал труден и дълъг процес на рехабилитация, тъй като от обездвижването мускулите на увредената ръка били атрофирали, а движенията в рамото ограничени и болезнени, като и към момента не били възстановени напълно, а болките в ръката се появявали отново. Всичко това се отразило зле на психиката и, като изпитвала безпричинна тревожност, отпуснатост, нарушения на съня и вниманието, което довело до необходимост за прием на сънотворни медикаменти и хранителни добавки.

Водачът на маршрутното такси се признал за виновен в повдигнатото му обвинение по ДП 76/20 г. на РУ-МВР Труд и сключил споразумение с прокуратурата, одобрено от съда по АНД № 3236/2024 г. по описа на РС – Пловдив. За автомобила, управляван от виновния водач, била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗК “Лев Инс” АД, валидна към датата на инцидента.

На 04.07.2024г. от името на ищеца била депозирана пред ответното дружество застрахователна претенция, но в законоустановения срок не било определено и изплатено обезщетение.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, в който заявява, че не оспорва наличието на сключена застраховка със собственика на автобус марка „Форд“, модел „Транзит“, със срок на валидност от 10.07.2019 г. до 09.07.2020 г. Оспорва твърдението на ищеца, че процесния инцидент попада в застрахователното покритие на застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, като обосновава твърдение, че приложение следва да намери задължителната застраховка злополука на пътниците в обществения транспорт.

Оспорва и твърдението, че произшествието е настъпило поради виновни действия на водача, свързани с управление с несъобразена скорост и описания механизъм на транспортния инцидент в исковата молба, като твърди, че водачът нито е имал възможност, нито е бил длъжен да предвиди поведението на ищеца, за да съобрази с него собствените си действия, като оспорва водачът на застрахования автомобил виновно да е нарушил правилата за движение по пътищата. Заявява, че ищцата има изключителен за настъпване на инцидента, тъй като е имала възможност да го предотврати чрез заемане на стабилно положение чрез сядане на свободна седалка или стабилно захващане към обезопасителните елементи на автобуса. При условие на евентуалност прави възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 135 и 137, т. 1 ЗДП, за съпричиняване с поведението на ищеца, довело в равна степен за възникване на транспортния инцидент, изразяващо се в нарушение на правилата за движение, а именно изискването да се изпълняват указанията на водача и на персонала, обслужващ пътното превозно средство и да не се стои на опасни места, които могат да доведат до недостатъчно устойчиво положение и загуба на равновесие.

2

Оспорва настъпване на описаните в исковата молба телесни увреждания на ищеца и причинната им връзка с инцидента, интензитета, проявлението и времетраенето на описаните като претърпени в следствие тях болки и страдания, както и това да е довело до промяна на начина на живот към момента на подаване на иска, както и наличие към този момент на психологически и емоционални последици от инцидента.

Възразява срещу претендирания размер на обезщетения за неимуществени вреди, на осн. чл. 52 ГПК, като изключително завишени, прекомерни, не съответни на естеството на травмите, характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, с причините и обстоятелствата при осъществяването на произшествието, включително и с относимата към момента на възникването на пътнотранспортното произшествие съдебна практика.

Оспорва и основателността на претенцията за законна лихва, поради неоснователност на главните искове, както и поради това, че обезщетение за забава върху застрахователното обезщетение се дължи след заявяване на извънсъдебна претенция и след изтичане срока по чл. 496, ал.1 от КЗ, определен от практиката на ВКС като рекламационен и който срок счита, че не е започнал да тече, предвид недоказаното основание на извънсъдебно предявената претенция и липса на обективни данни, въз основа на които да е възможно произнасяне по претенцията, въпреки изискване на конкретно посочени документи. Евентуално сочи, че обезщетение за забава се дължи след изтичането на три месеца, считано от датата на предявяване на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение и представянето на всички доказателства, съгласно чл. 497, ал. 2 вр. чл. 496 от КЗ, или след изтичането на 15 работни дни, считано от датата на предявяване на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение и представянето на всички доказателства, по аргумент на чл. 497, ал. 1 от КЗ.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В срок е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът, чрез процесуалния си представител, оспорва всички възражения в отговора на исковата молба. Счита, че възражението, касаещо основанието на исковата молба е неоснователно и бланкетно, като заявява, че е предприета тази защита на интересите на ищеца именно поради безспорно признатата вина на водача със споразумение по наказателно дело и функционално обусловената от деликтната отговорност на причинителя на вредата отговорност на застрахователя.

Възраженията за съпричиняване също счита бланкетни, неоснователни и недоказани. Размерът на претендираното обезщетение намира съобразено с вида и характера на вредите, икономическата обстановка в страната към датата на 3 възникването им, както и съдебната практика по определяне на размер на обезщетени при подобни увреждания и установения лимит на отговорност на застрахователя.

Поддържа искането си за присъждане на обезщетение за забава от датата на уведомяване на застрахователя.

Постъпил е и допълнителен отговор на исковата молба, в която ответникът поддържа исканията и възраженията си.

В писмена защита, в определения от съда срок, пълномощниците на ищеца счита исковите претенции изцяло доказани със събраните по делото писмени доказателства, като молят да бъдат уважени в пълен размер и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ 7на ищеца, в размер, посочен в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, редакция към 4.11.2022 г. Ответникът, в становище по същество в съдебно заседание, счита исковете неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приложеното по делото АНД 3236/24 г. по описа на РС – Пловдив, че на основание чл. 375а, ал. 3, вр. чл. 382, ал. 7 от НПК е одобрено споразумение между РП Пловдив и С. С. Р., с което последният е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 13.10.2019 г. в с. Скутаре, обл. Пловдив, при управление на МПС маршрутно такси, за превоз на пътници, микробус марка „Форд“, модел „Транзит”, с регистрационен номер **** е нарушил правилата за движение по пътищата (ЗДвП) както следва: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на тиня и на превозното средство, е превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат а състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл.24, ал. 1 от ЗДвП — „водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие“, като не е съобразил скоростта на движение на управляваното от него моторно превозно средство - „Форд”, модел „Транзит“ с регистрационен номер ****, със състоянието на пътя и изградената изкуствена неравност за ограничаване на скоростта на движение на пътя, по който се е движел, като не е намалил своевременно скоростта па движение, а е задействал рязко спирачната система за намаляване на скоростта на движение на управляваното от него МПС, като по непредпазливост е причинил на Ц. П. А., с ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горния край на лява 4 раменна кост в областта на хирургичната шийка, довела до трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник. За така извършеното престъпление обвиняемият С.

С. Р. е бил освободен от наказателна отговорност, като му е било наложено административно наказание глоба.

От приетата по делото епикриза от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, Клиника по ортопедия и травматология, както и представените по реда на чл. 192 ГПК от здравното заведение копие на ИЗ на ищеца, се установява, че ищецът Ц. П. А., на 64 г., е постъпила в клиниката на 13.10.2019 г., където е съобщила, че е паднала, ударила лява раменна става, при което е причинена болка и деформация. Били са извършени лабораторни и образни изследвания и оперативно лечение на установеното счупване на хирургичната шийка на лява раменна кост, а именно –„открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хумерус“, извършено в деня на постъпването.

Изписана е била на 16.10.2019 г. с окончателна диагноза счупване на горния край на раменната кост (хумерус), закрито, с настъпило подобрение на състоянието и дадени препоръки и изписани медикаменти.

Признато е за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване, а това е удостоверено и в представената с исковата молба справка от сайта на ГФ, че за МПС марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ****, към 13.10.2019 г., е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД.

Приети и неоспорени от ответника са представените с исковата молба копие от застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие процесния индидент, отправена от ищеца и получена от ответника на 05.07.2024 г., видно изпратения отговор от ответника, с който сочи документи, които да му бъдат представени, с оглед определяне на обезщетение, на осн. чл. 496, ал. 2 КЗ. Не се спори между страните, че няма изплатено обезщетение по претенцията.