Решение № 484 от 08.12.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. Велико Търново, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любка Милкова при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Любка Милкова Гражданско дело № 20224100100224 по описа за 2022 година

Предявени по реда на чл.422 ал.1 ГПК в условията на първоначално обективно и субективно съединяване против ответниците при условията на тяхна пасивна солидарност иск по чл.240 ал.1 вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД, иск по чл.240 ал.2 ЗЗД и иск по чл.92 ал.1 ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда до заплащане на дължимата сума.

Ищецът П. П. Х., чрез пълномощника си адв.Ц. Т. – САК, излага твърдения в ИМ, че по силата на сключен Договор за паричен заем от 29.03.2021г. с нотариална заверка на подписите на страните е предоставил в заем на ответника „А.“ ЕООД сумата от 58 500лв. за срок от 4 месеца, за който период от 4 месеца са уговорили възнаграждение, което е в размер на 500 лв. Твърди, че останалите ответници в процеса – Д. З. Т., М. Т. М. и „С. С.“ ЕООД са солидарни длъжници. Сочи, че ищецът на дата 29.03.2021г. чрез два банкови превода - в размер на 34 500лв. и в размер на 24 000лв. /общо 58 500лв./ е предоставил в заем на „А.“ ЕООД сумата от 58 500лв. по посочената в договора за заем банкова сметка.

Твърди, че страните са уговорили падеж – 29.07.2021г., като до настоящият момент длъжникът е върнал сума в размер на 10 000лв., поради която причина ищецът е подал заявление по чл.417 ГПК за осъждане на длъжниците за остатъка /неплатената част/ от задължението, което е в размер на 48 500лв. Твърди, че падежът е настъпил, поради което ищцовото вземане за връщане на остатъка от невърнатия заем е изискуемо. Твърди, че страните в чл.3.1 от договора за заем са уговорили неустойка за дължимата главница в размер на 0,1% за всеки просрочен ден върху дължимата сума, която неустойка върху дължимата сума в размер на 48 500лв. от падежа 29.07.2021г. до датата на подаване на 1 заявлението по чл.417 ГПК в съда /08.11.2021г./ за 101 дни забава е в размер на 4898,50лв.

/по 48,50лв. на ден/. Твърди, че неустойката се претендира само за периода от падежа до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като след датата на подаване на заявлението се претендира законна лихва за забава. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено спрямо ответниците в процеса, че дължат при условията на тяхна пасивна солидарност на ищеца по делото сумата от 48 500лв. – главница по Договор за паричен заем от дата 29.03.2021г., сумата от 4898,50лв. – неустойка, съгласно чл.3.1 от Договор за паричен заем за периода от настъпване на падежа на 29.07.2021г. до 08.11.2021г., сумата от 500лв. – възнаграждение на основание чл.1.4 от Договора за паричен заем от дата 29.03.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда до заплащане на дължимата сума, за които суми е издадена Заповед №194 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 10.11.2021г. и ИЛ от 10.11.2021г. по Ч.гр.д.№379/2021г. по описа на РС – Е..

В срока по чл.131 ал.1 ГПК четиримата ответници в процеса „А.“ ЕООД със седалище с.Р., община З., Д. З. Т., М. Т. М. и „С. С.“ ЕООД със седалище с.К., чрез пълномощника си адв.Ч. от ВТАК, депозират писмен отговор, с който оспорват предявените искове по основание и по размер и молят да бъдат отхвърлени изцяло. Релевират възражение за нищожност на процесния договор за паричен заем по смисъла на чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД /като противоречащ на закона/ и чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД /като накърняващ добрите нрави/. Релевират възражение за нищожност на клаузата за договорна неустойка, а в условията на евентуалност – релевират възражение за прекомерност на неустойката.

Релевират възражение за отпадане отговорността на поръчителите на основание чл.147 ал.1 ЗЗД. Твърди се, че описаните в договора суми не са получавани от „А.“ ЕООД и дружеството не дължи нищо на ищеца. Оспорват истинността /верността/ на представените с ИМ от ищеца банково удостоверение №0286-64-003998 от 28.03.2022г. и двата броя платежни нареждания. С писмения отговор на ИМ претендира направените по делото съдебни разноски.

В СЗ ищецът, чрез пълномощника си адв.Т. – САК, поддържа изцяло предявените искове и моли да бъдат уважени. Оспорва наведените от ответниците с писмения отговор на ИМ възражения като неоснователни и недоказани. Претендира направените в исковото и в заповедното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ четиримата ответници, чрез пълномощника си адв.Ч. от ВТАК, с писмена молба от 08.11.2022г. поддържа писмения отговор на ИМ и направените с него оспорвания и възражения.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Между ищеца по делото П. П. Х., като заемодател, и ответниците в процеса „А.“ ЕООД със седалище с.Р., общ.З., като длъжник, и Д. З. Т. – солидарен длъжник, М. Т. М. – 2 солидарен длъжник и „С. С.“ ЕООД със седалище с.К., общ.Л. – солидарен длъжник, на 29.03.2021г. е сключен Договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите на страните, по силата на който ищецът – заемодател се задължава да предостави в заем на заемателя „А.“ ЕООД сумата от 58 500лв. – заемна сума, а заемателят се задължава да я върне при условията на д/ра, като в чл.1.5. е уговорено, че д/ра за заем се сключва за срок от 4 месеца, считано от датата на неговото подписване, като заемната сума трябва да бъде върната не по –късно от 29.07.2021г., който краен падеж е настъпил преди датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, предмет на Ч.гр.д.№379/2021г. по описа на РС – Е..

С чл.1.2 от процесния заемен договор страните са уговорили, че заемната сума ще бъде предоставена от заемодателя на заемателя на един или два транша в срок до 2 дни, считано от датата на подписване на договора за паричен заем, като според чл.1.3. предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя ще се извършва по банков път по банковата сметка на заемателя BIC IABGBGSF IBAN BG20IABG74311001647501. Според чл.1.6 от сключения между страните договор за паричен заем, договорът влиза в сила с предоставяне на заемната сума и се прекратява с окончателното връщане на заемната сума.

Ищецът – заемодател в деня на сключване на процесния договор за паричен заем – 29.03.2021г. с 2 броя преводни нареждания, едното за сумата от 24 000лв., а второто за сумата от 34500лв., превежда по банковата сметка на заемополучателя „А.“ ЕООД, посочена в чл.1.3 от заемния договор уговорена заемна сума в общ размер на 58 500лв., което обстоятелство е удостоверено и с издадено на 28.03.2022г. от „У. Б.“ АД банково удостоверение. В ИМ се съдържа признание на неизгоден за ищеца факт, а именно, че до настоящият момент длъжникът „А.“ ЕООД е върнал на заемодателя – ищец сумата от 10 000лв., поради което остава непогасен остатък от подлежащата на връщане заемна сума в исковия размер от 48 500лв.

В чл.1.4 от сключения заемен договор страните са уговорили, че заемателят дължи възнаграждение на заемодателя в размер на 500лв. за предоставения заем.

В чл.3.1 от заемния договор е уговорено, че заемателят дължи неустойка за дължима главница в размер на 0,1% за всеки просрочен ден върху дължимата сума, ако не върне заемната сума в срока по договора.

По заявление на ищеца по чл.417 ГПК е образувано Ч.гр.д. №379/2021г. по описа на РС – Е., по което против четиримата ответници в процеса „А.“ ЕООД, Д. З. Т., М. Т. М. и „С. С.“ ЕООД при условията на тяхна пасивна солидарност е издадена заповед по чл.417 ГПК за исковите суми - за сумата 48500лв. – главница – дължима за невърната заета /заемна/ сума по Договор за паричен заем от 29.03.2021г. с нотариална заверка на подписите на страните, сумата 4898,50лв. – дължима неустойка от 0,1% на ден върху сумата 48 500лв. за 101 дни просрочие за периода от 29.07.2021г. до 08.11.2021г. съгласно чл.3.1 от Договор за паричен заем от 29.03.2021г. с нотариална заверка на подписите на страните, сумата 500лв.

– дължимо възнаграждение за предоставения заем съгласно чл.1.4 от Договор за паричен заем от 29.03.2021г. с нотариална заверка на подписите на страните, ведно със законната лихва върху главницата от 48500лв., считано от 08.11.2021г. /дата на подаване на 3 заявлението по чл.417 ГПК в съда/ до окончателното й изплащане, и сумата 2877,97лв. – направени разноски по делото, против която заповед по чл.417 ГПК четиримата длъжници са възразили в срока по чл.414 ал.2 ГПК, което обуславя процесуалната допустимост на предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК в рамките на едномесечният срок по чл.415 ал.4 ГПК настоящи установителни искове, предмет на делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК в условията на първоначално обективно и субективно съединяване против ответниците при условията на тяхна пасивна солидарност иск по чл.240 ал.1 вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД, иск по чл.240 ал.2 ЗЗД и иск по чл.92 ал.1 ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда до заплащане на дължимата сума, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.

Разгледани по същество се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.

По предявения по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.240 ал.1 вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за непогасен остатък от главница в размер на 48 500 лв. по договор за паричен заем:

На основание чл.240 ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за паричен заем е реален договор и се счита сключен в момента на предаване на заемната сума.

Безспорно установен по делото е факта на възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по делото от сключен между тях на 29.03.2021г. Договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите на страните, по силата на който ищецът – заемодател предава в собственост на първия ответник „А.“ ЕООД – заемополучател, парична сума в размер на 58 500лв., който договор за паричен заем е подписан от ответниците Д. З. Т., М. Т. М. и „С. С.“ ЕООД в качеството им на солидарни длъжници, т.е. между заемополучателя и солидарните длъжници е възникнала пасивна солидарност при условията на чл.121 ал.1 пр.2 ЗЗД, доколкото е уговорена с договора. Безспорно по делото се установи и че ищецът – заемодател е изправна по договора за паричен заем от 29.03.2021г. страна, изпълнила в уговорения в чл.1.2 от д/ра срок задължението си за предаване в собственост на заемателя „А.“ ЕООД уговорената заемна сума от 58 500лв., която заемодателят – ищец е заплатил още в деня на подписване на заемния договор с две платежни нареждания, издадени на 29.03.2021г., видно от които заемодателят е превел по посочената в чл.1.3 от заемния договор банкова сметка на заемателя сумите от 24 000лв. и от 34 500лв., като с предоставяне в заем от заемодателя на заемополучателя на заемната сума договорът за паричен заем се счита сключен.

Ответното възражение, че заемателят „А.“ ЕООД не е получил заемната сума от 58 500лв. е неоснователно и недоказано и се опровергава от събраните по делото по почин на ищеца писмени доказателства, а именно от двата броя платежни нареждания, издадени на 4

29.03.2021г. и от банково удостоверение, изд. на 28.03.2022г. от „У. Б.“ АД, които документи, макар и да съставляват частни свидетелстващи такива и да не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, се преценяват, съобразно всички събрани по делото доказателства, като по делото липсват такива, които да оборват удостоверения с тях факт на плащане по банков път от заемодателя на заемополучателя на уговорената заемна сума. Частичното плащане от заемателя извънсъдебно на сумата от 10 000лв. по сключения Договор за паричен заем от 29.03.2021г., за което е налице признание на неизгоден за ищеца факт в ИМ, съставлява извънсъдебно признание на поетото по договора за паричен заем парично задължение от длъжника. Настъпил е на 29.07.2021г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда, уговорения в чл.1.5 от заемния договор падеж на поетото задължение за връщане на остатъка от непогасената заемна сума от 48 500лв. /58 500лв. – 10 000лв. погасени = 48 500лв./, поради което и ищцовото вземане за връщане на непогасената заемна сума от 48 500лв. е ликвидно, определено по основание и по размер, както и изискуемо, с оглед настъпилия падеж, поради което и предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.240 ал.1 вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за непогасен остатък от главница в размер на 48 500лв. по договор за паричен заем се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен при условията на пасивна солидарност на ответниците в процеса, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата от 48 500лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда /08.11.2021г./ до окончателното изплащане.

Разпечатката съдържа 29 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a7bf60c-c724-47f8-8872-0bfe77c6222f