Решение № 2196 от 15.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8061/2023
- Вид
- Решение № 2196
- Подписан
- 15.04.2024
- В сила
- 15.04.2024
- Състав
- Хрипсиме Мъгърдичян, Цветина Цолова, Иванина Иванова Пъстракова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 24 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 127, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 499, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 63, ал. 2, т. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2196 гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Хрипсиме Мъгърдичян
Членове:
Иванина Ив. Пъстракова
Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100508061 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.05.2023 год., постановено по гр.дело №6184/2023 год. по описа на СРС, ГО, 156 с-в, ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД е осъдено да заплати на „Д.З.“ АД по иск с правно основание чл. 411 КЗ сумата от 3 312.04 лв., представляваща регресно вземане по застрахователна преписка /именувана „ликвидационна преписка“/ №210519019 за пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 21.06.2019 год., около 14:00 ч., като лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № ВТ **** КМ се движи по Републикански път I-4, с посока от гр.Севлиево към гр.София, и в района на бензиностанция „Лукойл“, намираща се след разклона за с.Ряховците, водачът спира и предприема маневра за завой наляво, при наличието на двойна непрекъсната линия, а в същия момент и в същата посока зад него се движи лек автомобил „Ауди Ку7“, с рег. № РР **** АХ, при което водачът не успява да спре на безопасна дистанция и настъпва съпкрикосновение между двете превозни средства, като вследствие на това по лек автомобил „Ауди Ку7“, рег. № РР **** АХ са налице вреди по преден капак, предна брояна, ляв мигач, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2023 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 632.48 лв.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“. Жалбоподателят поддържа, че въз основа на събраните по делото гласни доказателства и заключението на вещото лице по съдебната 1 автехническа експертиза било доказано, че изключителна вина за настъпване на процесното ПТП имал водачът на застрахования при ищеца лек автомобил „Ауди Ку7“, който бил извършил нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, като се движел на несъобразено разстояние зад застрахования при ответника лек автомобил „Опел Зафира“, при скорост, която не му била позволила да спре своевременно. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че водачът на лек автомобил „Опел Зафира“ – Б.И. бил допринесъл за настъпване на произшествието. Същият действително бил предприел маневра завиване наляво въпреки наличието на непрекъсната маркировка, но при изначално съобразяване с положението на автомобила на пътното платно /спрял, без да са налице данни за неработещи стопове на автомобила, поради което същият представлявал лесно забележимо и преодолимо препятствие/ от страна на водача на лек автомобил „Ауди Ку7“ изобщо нямало да се стигне до съприкосновение между двете превозни средства. В този смисъл неправилно СРС бил отчел съпричиняване на вредоносния резултат. Освен това по делото не бил доказан по безспорен начин механизма на ПТП. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата „Д.З.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че водачът на лек автомобил „Опел Зафира“ имал вина за настъпването на процесното ПТП, като бил определил, че приносът му е 50 %. От събраните по делото писмени и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т.И.Г. и Б.И. и заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза било установено, че водачът на лек автомобил „Ауди Ку 7“ се бил движил с разрешената от ЗДвП скорост, при спазване на наличната вертикална и хоризонтална маркировка и с оглед на създалата се ситуация от неправилно спрелия рязко на главен път 1-4 /гр. Варна – гр.София/ с цел предприемане на забранена маневра завой наляво, като бил предприел необходимите действия за избягване на удара между двата автомобила. В отговор на задача 2 от приетото по делото и неоспорено от страните заключение по съдебната автотехническа експертиза вещото лице било посочило, че причина за настъпването на процесното ПТП било поведението на водача на лек автомобил „Опел Зафира“, който бил спрял и бил предприел маневра за ляв завой при наличие на двойно непрекъсната линия.“ Установено било също така, че непосредствено преди и към момента на настъпване на процесното ПТП трафикът на главния път гр. Варна – гр. София бил изключително натоварен, поради което и всички автомобили се движили на по- малка дистанция и със скорост под разрешената, а именно с под 50 км/ч, при разрешени 60 км/ч.
Жалбоподателят сочи, че поради натовареността на движението и фактът, че на мястото на процесното ПТП съществувала двойна непрекъсната маркировка, която забранявала изпреварването и извършването на ляв завой към бензиностанция „Лукойл“, находяща се то лявата страна на пътя спрямо водачите на процесиите автомобили, водачът на лек автомобил „Ауди Ку 7“ не бил длъжен и нямало как да предвиди, че водачът на движещия се пред него лек автомобил „Опел Зафира“ ще вземе внезапно решение за неправилно спиране на главния път с цел предприемане на забранена маневра завой наляво за навлизане 2 в бензиностанцията. В този смисъл макар водачът на л.а. „Ауди Ку 7“ да имал някаква вина за настъпване на процесното ПТП, тъй като не бил успял да избегне удара с извършилия няколко нарушения на ЗДвП лек автомобил „Опел Зафира“ и поставил в опасност всички останали участници в движението, то тази вина била много малка и по никакъв начин не можело да бъде определена като „изключителна“, както твърдял жалбоподателят.
Следователно ответникът не бил успял да докаже при условията на пълно и обратно доказване, че с поведението си водачът на лек автомобил „Ауди Ку 7“ бил станал основна причина за настъпване на процесното ПТП. От събраните по делото доказателства било установено, че основната причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Опел Зафира“, както и че ищецът бил правилно определил размера на вредите по лек автомобил „Ауди Ку 7“ и изплатил обезщетение за възстановяването му. Водачът на лек автомобил „Опел Зафира“ бил извършил грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно: 1/ в нарушение на чл. 24 ЗДвП водачът започнал рязко намаляване на скоростта и дори предприел спиране само и единствено защото решил, че иска да навлезе на бензиностанцията находяща се в ляво от него; 2/ в нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 2 ППЗДвП водачът спрял с цел предприемане на маневра завой наляво без да се съобрази наличната хоризонтална маркировка и 3/ в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът създал опасности и пречки за движението, поставил в опасност Ж.а и З.то на хората и станал причина за възникването на имуществени вреди. Следвало да се има предвид, че вредите по двете МПС не били в поголям от установения размер и не били пострадали хора, само и единствено поради това, че водачът на лек автомобил „Ауди Ку7“ се бил движил с по-ниска от законоустановената скорост, наблюдавал бил пътната обстановка и бил предприел освен спиране и спасителна маневра, като се отклонил вдясно. Още при завеждането на исковата молба ищецът бил взел предвид обстоятелството, че водачът на лек автомобил „Ауди Ку 7“ бил допринесъл с поведението за настъпване на процесното ПТП, тъй като не бил успял да спре напълно при рязкото и забранено спиране от страна на водача на лек автомобил „Опел Зафира“, като този принос бил определен в съответствие с чл. 127, ал. 1 ЗЗД. Поради това макар ищецът да бил изплатил застрахователно обезщетение по процесната застрахователна преписка в размер на 6 609.07 лв., с включени обичайни ликвидационни разноски, претенцията му към ответника била за възстановяване на сумата в размер на 3 312.04 лв., представляваща 1/2 от изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Автогрижа“, с включени обичайни ликвидационни разноски. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на всяка от насрещните страни, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 3 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента – чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и ответника.
Безспорно е между страните, а и е установено въз основа на събраните писмени доказателства, че на 22.08.2018 год. между ищеца и „Биовет“ АД – клон Разград бил сключен валиден договор за имуществено застраховане „Автогрижа“ – застрахователна № BG/08/518002499983, с обект лек автомобил „Ауди Ку7“, с рег. № РР **** АХ и със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 09.09.2018 год. до 23.59 ч. на 08.09.2019 год. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собственото на застрахования МПС, а последният – да заплати застрахователна премия в размер на 2 056.18 лв. /която не се спори, че е била заплатена/.
Доказано е също така, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане – на 21.06.2019 год., около 14.00 ч., на Републикански път I-4, с посока от гр.Севлиево към гр.София, в района на бензиностанция „Лукойл“, намираща се след разклона за с.Ряховците, е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, с участието на горепосочения застрахован автомобил, управляван от Т.Г. и лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № ВТ **** КМ, управляван от Б.И., за което на 27.09.2019 год. застрахователят /ищецът/ заплатил на застрахования /собственик на процесния автомобил/ застрахователно обезщетение в размер на 6 594.07 лв. Не се спори, че за определянето на застрахователното обезщетение ищецът е направил ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Безспорно е между страните и съществуването на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № ВТ **** КМ, със срок на застрахователно покритие от 12.40 ч. на 27.11.2018 год. до 23.59 ч. на 27.11.2019 год., който покрива и отговорността на водача Б.И..
4
Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство са свързани с механизма на процесното ПТП и чия е вината за настъпването му, респ. налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат.
Установено е по несъмнен и категоричен начин по делото въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, гласните доказателства чрез разпита на свидетелите Т.И.Г. и Б.Е.И., чиито показания следва да бъдат ценени като ясни, последователни, безпротиворечиви помежду си и кореспондиращи с останалите данни по делото, както и заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебна авоттехническа експертиза, което при пеценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че на 21.06.2019 год., около 14:00 ч., лек автомобил „Опел Зафира“ се движел по Републикански път I-4, с посока от гр.