Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2822 от 21.10.2025, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
Административно дело 436/2025
Вид
Решение № 2822
Подписан
21.10.2025
В сила
12.11.2025
Състав
Ивайло Йосифов

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.159, т.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.173, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.174 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.66, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.13, ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.3, ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.3, ал.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.37б, ал.1 · Закон за защита на личните данни
  • чл.37в, ал.1 · Закон за защита на личните данни
  • чл.39, ал.1 · Закон за защита на личните данни
  • чл.39, ал.4, изр.второ · Закон за защита на личните данни
  • § 1, т.2 · Закон за защита на личните данни
  • § 1а · Закон за защита на личните данни
  • чл.3, ал.1, т.3 · Закон за кредитните институции
  • чл.15, ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.17, ал.2 · Наредба № 22 от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър
  • чл.12 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
  • чл.15 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
  • чл.23 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
  • чл.39, ал.1 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
  • чл. 4, т.7 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
  • чл.6 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
  • чл.70, параграф 1, буква д) · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
  • § 1, б."а" · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
  • § 1, б."б" · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
  • чл. 3, т. 10 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
  • чл.3, т.35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕШЕНИЕ

№ 2822

Русе, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - I състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

При секретар НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ЙОСИФОВ административно дело № 20257200700436 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.39, ал.1 от ЗЗЛД.

Образувано е по жалба на В. И. Я. от [населено място], обл.Русе, чрез процесуалния ѝ представител, против изричния отказ от 17.06.2025 г. на администратора „Вивус.БГ“ ЕООД, със седалище в [населено място], да ѝ бъде предоставена информация по нейно искане, изпратено чрез електронна поща на 14.06.2025 г. на основание чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679, дали и какви категории нейни лични данни се обработват от дружеството, за какви цели, категориите лични данни, които се обработват, кои са получателите, пред които те са разкрити, както и копие от всички носители на нейни лични данни (договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания и др.), за периода от 14.06.2019 г. до 12.06.2025 г. като отговорът и документите бъдат изпратени на електронен адрес [електронна поща].

Жалбоподателката поддържа, че поисканите по този ред информация и копия от документи са ѝ необходими, за да извърши проверка дали личните ѝ данни се обработват законосъобразно в хипотезата на чл.6, § 1, б.“б“ от Регламент (ЕС) 2016/679 и дали договорите и другите документи въобще са подписани от нея. Счита, че отказът тази информация и копия от документи да ѝ бъдат предоставени нарушава нейните права по чл.15, § 1 и § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД) като субект на данните. Моли съда да постанови решение, с което да отмени този отказ като изпрати преписката по депозираното от нея искане на администратора със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона бъде определен 7 – дневен срок за предоставяне на информацията и на копията от документи.

Ответникът по жалбата – „Вивус.БГ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост, респ. за неоснователност на жалбата. Сочи, че изпратеното на 17.06.2025 г. на електронната поща на представителя на жалбоподателката съобщение не разкрива белезите на изричен отказ на същата да бъде предоставена информация за обработването на личните ѝ данни, поради което счита, че липсва годен предмет на оспорване по смисъла на чл.159, т.1 от АПК. Възразява, че с посоченото съобщение не е отказал предоставяне на исканите документи, а само е разяснил на субекта на данни, че те вече са били предоставени на изрично посочена от него електронна поща за кореспонденция в електронен формат, позволяващ тяхното съхранение и многократно възпроизвеждане, поради което жалбоподателката изначално е разполагала с тях. Поддържа, че макар това обстоятелство да не води до изгубване на правото да бъде искано повторното предоставяне на документите, то самата жалбоподателка не сочи, че тя вече не разполага с тях, например поради липса на достъп до електронната поща. На следващо място, ответникът по жалбата твърди, че правото на предоставяне на копие от личните данни не включва в съдържанието си задължение за предоставяне на копия от документите, които са техни носители. В тази връзка се позовава на становище на КЗЛД № Д-282/2013 от 19.07.2013 г., което, макар да било издадено преди влизане в сила на ОРЗД, според ответника има за предмет тълкуването на разпоредби, които са идентични с тези от действащия регламент. Счита, че правото на субекта на данни да получи „точна и разбираема реплика“ на обработваните лични данни по смисъла на т.1 от диспозитива на решение от 04.05.2023 г. по дело C-487/21 на Съда на ЕС също не включва в своя обхват правото му да получава копия от сключените договори за кредит или други приложения. По изложените съображения моли съда да остави жалбата без разглеждане като прекрати производството по делото, респ. да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Според чл.39, ал.1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК, т.е. в случая е приложим 14-дневният срок за обжалване по чл.149, ал.1 от АПК. Електронното съобщение, обективиращо оспорения отказ, е получено на електронната поща на представителя на жалбоподателката на 17.06.2025 г., а жалбата срещу него е подадена чрез куриера „Еконт Експрес“ АД на 24.06.2025 г., видно и от служебно извършената от съда проверка на интернет страницата на куриера по номера на товарителницата - № 5300682395919.

От изисканото на основание чл.39, ал.4, изр.второ от ЗЗЛД удостоверение с изх.№ ППН-01-1030#1/04.07.2025 г. на КЗЛД се установява, че липсва висящо или приключило пред КЗЛД производство, инициирано от жалбоподателката срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, наличието на каквото би съставлявало абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на жалба до съда.

Неоснователно е и възражението на ответника по жалбата, че електронното съобщение, изпратено до жалбоподателката на 17.06.2025 г., не съдържа отказ да бъдат предоставена исканата информация и копия от документи, поради което жалбата била недопустима. Съдът намира, че макар в съобщението да не е включен изразът „отказвам предоставянето на исканата информация и копия от документи“ или друг подобен израз, то самото посочване от страна на ответника по жалбата, че всички поискани документи са били вече предоставени на жалбоподателката имплицитно съдържа в себе си отказ те да бъдат предоставени отново. Недопустимо е администраторът на лични данни да ограничава ефективността на съдебния контрол върху своите актове чрез начина, по който ще формулира словесно своя отказ.

Поради това следва да се приеме, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, при отсъствие на висящо или приключило производство пред КЗЛД и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Компетентен да издава актове във връзка с обработването на личните данни е администраторът. Според легалната дефиниция по § 1, т.2 от ДР на ЗЗЛД

"администратор", с изключение на администратора по глава осма, е понятието по чл. 4, т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679. От своя страна последната разпоредба гласи, че „администратор" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.

Видно от изисканата справка за кредитна задлъжнялост от Централния кредитен регистър към БНБ, в периода от 30.09.2020 г. до 30.06.2025 г. има данни за сключени от жалбоподателката общо 13 броя договори за кредит с кредитора „Вивус.БГ“ ЕООД. Според чл.17, ал.2 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър институциите по чл. 4, ал. 1 (между които са и лицата по чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ, които отпускат кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства) носят отговорност за верността, пълнотата и своевременното подаване на информацията по тази наредба, както и за спазване изискванията за защита на личните данни. Информацията в Централния кредитен регистър за сключените между жалбоподателката и ответника по жалбата договори е подадена именно от последния, който обработва личните данни на жалбоподателката, като кредитополучател, за целите на изпълнението на сключените договори за потребителски кредит. Следователно „Вивус.БГ“ ЕООД безспорно има качеството на администратор на лични данни по отношение на жалбоподателката и в този смисъл това дружество разполага с компетентност да постанови оспорения отказ.

Според чл.12, § 1, изр. второ от Регламент (ЕС) 2016/679 информацията по чл.15 от същия се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства, а според § 3, изр. последно на същия член когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго.

В случая с искането си жалбоподателката е пожелала именно предоставянето на информацията в писмен вид с електронни средства като тя бъде изпратена на електронната поща на нейния представител: [електронна поща]. Оспореният отказ е във формата на съобщение, изпратено на електронна поща, т.е. същият е под формата на електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ като според ал.2 на последната разпоредба и доколкото документът съдържа електронно изявление, се смята спазена и изискуемата писмена форма.

Електронното съобщение, изпратено от електронен адрес [електронна поща] (същият е посочен като адрес на това търговско дружество и по неговата партида в търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ), не е подписано с криптографски удостоверен усъвършенстван или [жк], поради което следва да се приеме, че това електронно изявление е подписано с обикновен електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Според тази легална дефиниция „електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Следователно, макар отказът да не е подписан с усъвършенстван или [жк], неговото авторство следва да се счита установено (авторството на съобщението не се и оспорва от страна на „Вивус.БГ“ ЕООД), тъй като електронното съобщение е изпратено от регистрираната в търговския регистър негова електронна поща [електронна поща] и чрез комуникационен канал, контролиран от него (Zendesk система, интегрирана в корпоративния му домейн). По изложените съображения съдът намира, че изискванията за форма на акта са удовлетворени.

Съдът намира, че са спазени и административнопроизводствените правила.

Производството пред администратора е инициирано по писмено изявление на жалбоподателката, подадено под формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис от нейния представител – еднолично адвокатско дружество „Мартин М.“, представлявано от адвокат М. В. М., с личен № **********, с представено със заявлението пълномощно. Спазена е писмената форма на заявлението - чл.37б, ал.1 от ЗЗЛД вр. чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ. Самото заявление също е изпратено чрез електронен документ – чрез електронно съобщение на електронната поща на ответника по жалбата. Заявлението отговоря на изискванията за неговото съдържание по чл.37в, ал.1 от ЗЗЛД като към него е приложено и пълномощното, с което едноличното адвокатско дружество е било упълномощено, съгласно ал.2 на същата разпоредба. В искането жалбоподателката е поискала изрично, наред с останалата информация за обработването на личните ѝ данни от администратора, и копия от носителите на личните ѝ данни (договори, стандарти европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени данни и др.), които да ѝ бъдат предоставени в електронна форма чрез изпращането им на електронна поща [електронна поща]. Администраторът е спазил едномесечния срок по чл.12, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 като оспореният отказ е издаден на 17.06.2025 г., т.е. само три дни след получаване на искането.

Съдът намира обаче, че ответникът по жалбата е допуснал нарушение на материалния закон.