Решение № 147 от 20.11.2024, Районен съд - Елхово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Е., 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е., IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Доротея П. Я. при участието на секретаря Т. Ал. В. като разгледа докладваното от Доротея П. Я. Гражданско дело № 20232310100111 по описа за 2023 година

Настоящото гражданско производство е образувано по предявени в обективно съединяване искове - иск с правно основание чл. 108 от ЗС; иск са правно основание чл. 56, ал.4 от СК - предявен при условията на евентуалност, и иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

Ищецът Г. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Е., ***, ет.4, действащ, чрез пълномощник адв. Д. К. Т., вписан в АК - Бургас, в исковата си молба против ответника С. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. М., ***, вх. Б, ет. 2, ап. 4, уточнена с молба вх.№ 1637/24.03.2023 година, твърди, че с ответницата са бивши съпрузи и между същите е налице спор относно ползването на недвижим имот, представляващ семейно жилище преди развода.

Излага, че със съдебно Решение № 336/17.02.2020 г. на ЕРС, постановено по гр.д. № 674/2019 г. по описа на съда, в сила от 17.02.2020 г. бракът между страните е бил прекратен и на ответницата е било предоставено ползването на семейното жилище, находящо се на адрес в гр. Е., ***, ет. 4, ап. 10, представляващо апартамент със застроена площ от 76,80 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня с бокс и сервизни помещения, до навършване на пълнолетие на родените от брака две деца Д. Г.ев Й. и М. Г.ев Й.. Към момента детето Д. Г.ев Й. е навършило пълнолетие на 31.07.2021 г.

С Решение № 260020/21.09.2021 г. на ЕРС, постановено по гр. д. № 354/2020 г. по описа на съда, вписано с Акт № 100, том I, вх№ 553, дв.вх.рег. № 551/21.04.2022 г. на СВ при PC Е., съществуващата между ищеца и децата му съсобственост върху жилището, при квоти от 74/80 ид.ч. за Г. Д. Й. и по 3/80 ид.ч. за всяко от двете му деца, е била прекратена и жилището е възложено изцяло в дял на ищеца. Същият е станал единствен и изключителен собственик на жилището, считано от 04.04.2022 г. - датата на която е заплатено паричното уравнение на дяловете.

От 16.08.2021 година ответницата се е установила трайно и живее в гр. М., обл. К., заедно с децата, където те са записани в училище, а тя работи и не ползва жилището и реално няма нужда от него, продължава до държи ключовете за него и да не ги предава на ищеца, който има нужда да го ползва.

1

Твърди се, че между ищеца и ответницата е възникнало наемно правоотношение, на основание чл. 57 ал. 1 от СК с влизане в сила на бракоразводното решение, и от този момент ответницата дължи на ищеца като единствен и изключителен собственик на жилището наем, който макар да не е бил определен в бракоразводното решение е определяем и е равен на средния месечен пазарен наем за имот от вида на този, представляващ бившето на страните семейно жилище.

Ищецът сочи, че във връзка с доброволното извънсъдебно уреждане на отношенията по повод бившето семейно жилище ищовата страна е отправили писмена покана до ответницата, изпратена с услугата Телепоща на Български пощи, останала непотърсена. В последствие поканата е била изпратена с Еконт, като ответницата е отказала да положи подпис под текста на поканата. В последствие с ищцовата страна се е свързал адвокат А. С.

–АК К., като представител на ответницата и поканата до ответницата е била изпратена на 16.01.2023 год. на адв. С. на посочен от него адрес на ел. поща.

С изпратената поканата на ответницата на последната е бил даден едномесечен срок от получаването й да запрати наемната цена, както и ответницата е била предупредена, че ако не изпълни задължението си за плащане на същата на основание чл. 87 ал. 1 от ЗЗД, създаденото наемно правоотношение ще се счита за развалено и ищеца ще претендира по съдебен ред предаването на фактическата власт върху имота.

Ищецът сочи, че в периода от 16.01.2023 г. до момента на подаване на иска споразумение от страните относно ползването на жилището не е било постигнато, не е извършено плащане съобразно изложението в поканата и на ищеца не са предадени ключовете за жилището. Твърди се, че тъй като ответницата не е изпълнила задължението си, наемното правоотношение с нея е било валидно развалено на 17.02.2023 год., когато е изтекъл едномесечния срок на поканата, получена най-късно на 16.01.2023 г. на ел.поща на адвокат С., и са настъпили последиците от отправеното писмено предупреждение по чл. 87 ал. 1 от ЗЗД - разваляне на наемното правоотношение. Поради това ищецът счита, че с оглед преустановеното действие на наемното правоотношение, считано от посочената дата в полза на ответницата не съществува противопоставимо на собственика основание да ползва вещта му.

Предвид горното се иска съдът да осъди ответницата С. С. Ч., да предаде на ищеца Г.

Д. владението върху следния недвижим имот, находящ се в гр. Е., обл. Ямболска, ул. „А.С.“ № 93, вх. А, ап.10, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /двадесет и седем хиляди триста осемдесет и две, точка, петстотин, точка, осемстотин двадесет и четири, точка, едно, точка, десет/, с предназначение на самостоятелния обект: апартамент № 10 /десет/, състоящ се от две стаи, дневна, кухня с бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 76.80 кв.м. /седемдесет и шест цяло и осемдесет квадратни метра/, на четвърти етаж в сграда № 1 /едно/ с кадастрален идентификатор ***, с предназначение - жилищна сграда - многофамилна, по документ за собственост - жилищен блок „С“, построен в поземлен имот идентификатор ***, при граници на апартамента: на същия етаж - обект № ***: под обекта: ***; над обекта - няма; заедно с прилежащите към апартамента таванско помещение № 8 с площ от 16.14 кв.м. и избено помещение № 9 с площ от 11.35 кв.м., заедно с 8.95 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, който имот ответницата ползва без основание, тъй като учреденото с бракоразводното решение наемно отношение, е развалено на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД, считано от 17.02.2023 г., както и ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца Г. Д. Й., ЕГН **********, сумата от 4350 /четири хиляди триста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за ползване на жилището му, находящо се в гр. Е., ***, ет. 4. ап. 10, за периода от 17.02.2020 г. до 28.02.2023 г. вкл., в размер на средномесечния пазарен наем за целия период от 325 лева за цялото жилище, намален с 6/80 ид.ч., собственост на децата, и 2 съответно намален с 2/3 поради отчитане на ползваната от ненавършнлнте пълнолетие две деца площ до 31.12.2021г., а от 01.01.2022 г. намален с 1/2, поради отчитане на ползваната от ненавършилото пълнолетие едно дете площ, която сума представлява сбор от следните суми: сумата от 2 250 лева, представляваща наем за периода от 17.02.2020 г. до 31.12.2021 г. вкл., или за 22,5 месеца, по 100 лева/месечно, равняващи се на 1/3 от средномесечния пазарен наем, и сумата от 2 100 лева, представляваща наем за периода от 01.01.2022 г. до 28.02.2023 г. вкл., т.е. за 14 месеца, по 150 лева/месечно, равняващи се на 1/2 от средномесечния назарен наем, ведно със законната лихва за забава върху цялата сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

При условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли иска по чл. 108 от ЗС, се иска на основание чл. 56 ал. 4 от СК съдът да прекрати ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Е., ***, ет. 4, ап. 10, представляващо апартамент със застроена площ от 76,80 кв.м., състоящо се от две стаи, дневна, кухня с бокс и сервизни помещения, от С. С. ч. – Й.а, ЕГН **********, предоставено й по силата на Решение № 336/17.02.2020 г. на ЕРС, постановено по гр.д. № 674/2019 г. по описа на съда, в сила от 17.02.2020 г. и предостави ползването му от Г. Д. Й., ЕГН **********, поради отпадане на жилищната нужда на ответницата.

Претендира се и присъждане на направени по делото разноски, вкл. за държавни такси, експертизи и адв. възнаграждения.

Ответникът С. С. Ч., в законоустановения срок по чл.131 ГПК е депозирала отговор на исковата молба, чрез процесуален пълномощник адв. А. С. от АК – К., с който е взела становище по допустимостта и основателността на предявените искови претенции, както и по фактическите твърдения на ищеца.

Ответникът С. С. Ч., в депозирания по делото отговор на исковата молба твърди, че ползва процесния имот на правно основание - бракоразводно решение постановено по гр. дело № 674/2019 г. по описа на ЕРС и учредено й право на ползване от покойния й свекър с Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 105, том 8, дело № 1172/2019г. по описа на АВ при РС – Е., което изключва приложимостта на чл.108 от ЗС.

Твърди, че въз основа на бракоразводното решение не е възникнало наемно правоотношение, поради което неоснователни са и претенциите за разваляне на наемния договор и заплащане обезщетение за ползването му. Сочи, че не е получавала сочената от ищеца покана, нито е упълномощавала друг да я представлява във връзка с това.

Оспорва твърденията на ищеца, че се е установила трайно да живее и работи в друго населено място, както и твърденията му, че няма жилищна нужда. Сочи, че тя и децата й нямат друго жилище и че ползва жилището и го посещава. Оспорва също, че за ищеца е налице жилищна нужда.

В съдебно заседание ищецът Г. Й. редовно и своевременно призован, се явява лично и с процесуален пълномощник адвокат В. от АК - Бургас. Исковете се поддържат по основание, а относно размера на иска по чл.59 от ЗЗД е направено искане за изменението му.

На основание чл.214 от ГПК в съдебно заседание, проведено на 05.07.2024 година, съдът е допуснал изменение на исковата претенция - увеличение на иска с правно основание чл.59 от ЗЗД от 4350 лв. на 4529 лева, която сума се претендира като обезщетение за ползване на жилището на ищеца, находящо се в гр. Е., ***, ет.4, ап.10 за периода от 17.02.2020г. до 28.02.2023г. вкл., в размер на средномесечния пазарен наем за целия период от 312 лева за цялото жилище, с отчитане на собствеността му в жилището и ползваната от ненавършилите пълнолетие деца площ, ведно със законната лихва за забава върху сумата 4529 лева, считано от датата на предявяване на иска - 07.03.2023 година до окончателното изплащане на сумата, като сумата 4529 представлява сбор от следните суми:

1154 лева, за периода от 17.02.2020г. до 16.02.2021 г. вкл., за 12 месеца по 96.20 лева 3

/месечно; 1 469 лева. за периода от 17.02.2021 г. до г. вкл., за 12 месеца - по 96.28 лева /месечно до 31.07.2021 г. и по 144.42 лева/месечно от 01.08.2021г. до 16.02.2022г.; 1 854 лева, за периода от г. до 16.02.2023 г. вкл., за 12 месеца, по 144.42 лева/месечно до 04.04.2022г. и по 156 лева/месечно от 05.04.2022г. до 16.02.2023 г.; и 52 лева, за периода от 17.02.2023 г. до 28.02.2023г. вкл., за 1/3 месец по 156 лева/месечно.

В хода по същество процесуалния пълномощник на ищеца адв. В. пледира съдът да уважи предявените от доверителя й искове, като осъди ответницата да му заплати сумата от 4529 лева, представляваща обезщетение за ползване на жилището за процесния период от 17.02.2020 до 28.02.2023 година, в размер па средномесечния пазарен наем, ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както да я осъди да предаде на Г. Д. Й. на основание чл. 108 от ЗС собствеността и владението на процесния недвижим имот. Иска се и съдът да приемете, че оспорването от ищцовата страна на договора, обективиран в Нотариален акт № 122/2019 година на нотариус 451 в частта на учреденото на ответницата право на ползване върху 3/40 ид.части, на който ответницата се позовава, е успешно проведено и договора е нищожен, поради което не поражда правни последици и не може да бъде основание за размер на ползване от страна на ответницата на имота.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи възраженията на ищовата страна за нищожност, моли съдът за приеме за основателно и доказано възражението им за недействителност на този договор в тази му част по отношение на доверителя й, тъй като той не е учредявал такова право нито е давал съгласие за тази уговорка, поради това сделката няма за него правно действие и не може да го обвърже с негативните си последици. При условията пак на евентуалност в случай че съдът отхвърли иска по чл.108, се иска съдът да постанови решение, с което да прекрати на основание чл.56, ал.4 от СК ползването на бившето семейно жилище и го предостави за ползване на ищеца Г. Д. Й.. Поддържа становище за основателност и доказаност на предявените от доверителя й искове, претендира и присъждане на направените по делото разноски от ищеца, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.