Решение № 1417 от 06.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1417 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000500210 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 261356/20.04.2022 г., постановено по гр.д. № 4193/2020 г. по описа на СГС, ГО, І-7 състав, е отхвърлен предявения от М. М. С. срещу Административен съд София-град иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ връзка с чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС за осъждане на ответника да му заплати сума от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резултат от нарушение на правото за разглеждане и решаване на адм. дело № 7171/2019 г. по описа на АССГ в разумен срок, съгласно чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 21.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК (по имейл на 17.05.2022 г.) срещу така постановеното решение в неговата цялост е постъпила въззивна жалба вх.№ 286480/18.05.2022 г. от ищеца в първоинстанционното производство М. М.

С., подадена чрез назначения му по реда на чл.95, ал.2 от ГПК служебен процесуален представител Н. И. И..

Въззивникът счита, че решението е неоснователно и необосновано, постановено в противоречие със съдебната практика. Поддържа се, че 1 правните изводи, до които е стигнал първоинстанционния съд, не отговарят на установените по делото факти и обстоятелства, както и на събраните по делото доказателства.

Поддържа неправилност на извода на първоинстанционния съд, че до забавяне разглеждане на процесното административно дело се е стигнало и се дължи във висока степен на процесуалните действия на ищеца. Твърди, че задължение на държавата и съда е да осигури и обезпечи бързината на съдебния процес, поради което множеството отводи на съда не би следвало да се третират „по вина на ищеца“. Въззивникът счита, че държавата и съдът не са положили необходимите усилия да обезпечат своевременно решаване на съдебния спор в разумен срок, като при отправеното искане за отвод на всички съдебни състави на Административен съд-София град, съдът е следвало не да разпределя делото на друг съдия от същия съд, а директно да го разпредели на друг съд. Въззивникът счита, че времето през което делото му е било преразпределяно на няколко съдии от същия съд, е част от неоснователното забавяне на нормалното развитие на хода на процеса и това не е по негова вина.

Моли съда да отмени да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което уважи изцяло исковата претенция.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна-ответникът Административен съд –София град.

По делото и след изтичане на срока по чл.259, ал.1 от ГПК, е подадена и въззивна жалба вх.№ 286693/18.05.2022 г. Същата е подадена лично от ищеца М. М. С.. Жалбата е бланкетна и с нея не се въвежда нов предмет.

С оглед съдебната практика посочена включително и в Определение № 58/17.01.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 80/2023 г. по описа на ВКС, ГК, Четвърто отделение, приложено по настоящото производство, настоящото въззивно производство е редовно учредено с подадената в срок въззивна жалба вх.№ 286480/18.05.2022 г. Същата съдържа конкретни пороци на първоинстанционното решение. Доколкото с подадената лично от ищеца след срока за обжалване въззивна жалба вх.№ 286693/18.05.2022 г., не се въвежда нов предмет, въззивният съд приема същата като допълнителна молба, с която въззивникът-ищец поддържа във въззивното производство конкретните 2 си доводи за неправилност на първоинстанционното решение.

В открито съдебно заседание въззивникът-ищец лично и чрез процесуалния си представител моли съда да постанови решение, с което да уважи жалбата му по съображения, подробно изложени в нея, както и в депозираните по делото писмени бележки, лично от въззивника, както и от неговия особен представител адвокат Г.. Оспорва претенцията на въззиваемия за разноски, като счита че такива не му се дължат, доколкото не е представляван нито от адвокат, нито от юрисконсулт.

В открито съдебно заседание въззиваемият-ответник Административен съд София, не изпраща представител. В писмена молба оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение на посочените в отговора на исковата молба основания. Претендира разноски. В предоставения от съда срок, не представя писмени бележки.

Контролиращата страна САП, участваща по делото съгласно чл. 10, ал.

1 от ЗОДОВ, в откритото съдебно заседание чрез своя процесуален представител моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2б, ал.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от М. М. С. срещу Административен съд - София град за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в периода от 10.04.2019 г. /когато е подадена исковата молба до Административен съд Стара Загора/ до окончателното решаване на делото от ответника, които вреди са настъпили в пряка причинна връзка от нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване на адм.дело № 7171/2019 г. по описа на АССГ, в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-21.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Такава е исковата претенция, съобразно уточнителните молби, както и 3 уточнителна молба вх. № 357033/20.10.2021 г., относно претенцията за законна лихва.

На 10.04.2019 г. ищецът е подал искова молба пред Административен съд-Стара Загора, въз основа на която е образувано адм.дело № 258/2019 г.

С Определение от 12.04.2019 г. съдът е приел, че е сезиран с жалба на М. М. С. против заповед за задържане по чл.72 от ЗМВР, издадена от полицейски орган от Второ РУ-Стара Загора към ОД на МВР-Стара Загора, съединена с иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното задържане. Със същото определение съдът е разделил производството по административното дело, като пред себе си е оставил за разглеждане само иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

С разпореждане от 16.05.2019 г. съдът е оставил без движение производството по делото с указание до ищеца да внесе държавна такса в размер на 10 лв. и да представи платежния документ по делото в указания му срок, въпреки че още с исковата си молба ищецът е заявил искане с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК да бъде освободен от задължението за внасяне на държавна такса. Препис от разпореждането е връчен редовно на ищеца на 27.05.2019 г. В срока за изпълнение на указанията на 29.05.2019 г. ищецът е депозирал молба с искане съдът да се произнесе по искането му с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК, като е представил декларация, в която е декларирал, че не притежава движимо и недвижимо имущество, с изключение на ½ ид.ч. от къща в Стара Загора, няма банкови влогове в България и чужбина, от 6 години е безработен, в момента е задържан под стража, страда от тежки заболявания.

Съдът отново не се е произнесъл по така заявеното искане, а с разпореждане от 05.06.2019 г. е разпоредил извършването на справка относно постоянен и настоящ адрес на ищеца. Установявайки, че ищецът е регистриран адресно в гр.София, както и по молба на самия ищец, с Определение № 251/17.06.2019 г. е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд София град.

Въз основа на това определение и на 25.06.2019 г. при ответника е образувано адм.дело № 7171/2019 г. по описа на АССГ. С протокол от същата дата като докладчик по делото е определена съдия Р. Б.. До 30.10.2019 г. по 4 делото не са извършвани никакви съдопроизводствени действия, като с протокол от тази дата като съдия-докладчик по делото е избран съдия К. К..

С определение № 3239/30.04.2020 г. ново определения съдия-докладчик е оставил без уважение искането на ищеца за освобождаването му от държавна такса и е указал на ищеца в 7-дневен срок от получаване на препис от същото да внесе дължимата държавна такса от 10 лв. Препис от определението е връчен лично на 17.06.2020 г. на адреса в гр.Стара Загора, посочен от ищеца след разговор с него по телефона. В определения срок ищецът е обжалвал определението на първоинстанционния съд, което и с Определение № 13147/22.10.2020 г., постановено по адм.дело № 8883/2020 г. на ВАС, Трето отделение е отменено, а ищецът е освободен от заплащане на държавна такса по делото.

Делото е върнато при ответника на 26.10.2020 г. Междувременно с молба от 22.06.2020 г., ищецът е поискал отвод както на съдията докладчик, така и на всички състави на АССГ, също е заявил искане делото да бъде изпратено в АС-София-окръг, като съд отговарящ на условията на чл.7, ал.2 от ЗОДОВ.

С поредица от определения постановени в периода от 19.11.2020 г. до 22.02.2021 г. определените съдии докладчици са се отвели от разглеждане на делото, въпреки че са приели, че не са предубедени, нито заинтересовани от изхода на спора.

С протокол за разпределение от 23.02.2021 г. като докладчик по делото е определен съдия Д. Р., който с разпореждане от 22.03.2021 г. е оставил без уважение искането на ищеца за отвод на ново определения съдия-докладчик.

Със същото разпореждане е оставил производството по исковата молба без движение и е дал указания за отстраняване на констатираните нередовности.

Препис от разпореждането е връчен редовно на ищеца на 13.04.2021 г. С молба вх.№ 13413/19.04.2021 г. ищецът е поискал да му бъде предоставена правна помощ, което искане е уважено с определение на съда от 21.04.2021 г.

Определен е адвокат Д. Й., назначен за особен представител с определение на съда от 28.05.2021 г., който с молба от 26.05.2021 г. е поискал да бъде освободен. Определен е нов адвокат И. Й.. С молба вх.№ 21332/17.06.2021 г. ищецът е заявил, че тъй като не е могъл да се разбере с адвокат Й., то се отказва от предоставената му правна помощ и е поискал да му бъдат 5 изпратени всички искания и разпореждания по делото, като бъде определен нов 7-дневен срок за изпълнението им.

На 30.06.2021 г. ищецът депозира молба, в която посочва в какво се изразяват търпените от него неимуществени вреди.

С определение № 5373/20.07.2021 г. съдът е оставил без разглеждане като недопустим предявения иск и е прекратил производството по делото.

Това определение е оставено в сила с Определение № 1048/27.10.2021 г., постановено по адм.дело № 9741/2021 г. по описа на ВАС, Трето отделение.

По този начин производството по адм.дело № 7171/2019 г. е приключило окончателно на 27.10.2021 г., в хода на настоящото исково производство.

При така установената по-горе фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел неоснователност на исковата претенция, с мотива, че продължителността на съдебното производство се дължи на процесуалното поведение на лице, различно от ответника, поради което същият не трябва да отговаря за твърдяното забавяне в разглеждането на делото. СГС е приел, че в административното производство, съдът се е произнасял своевременно по депозираните от ищеца молби. Счел е, че именно процесуалното поведение на ищеца и предприетите от него действия са довели до забавяне в разглеждане на същото.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна-ищецът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.