Решение № 191 от 12.11.2025, Районен съд - Каварна
- Съд
- Районен съд - Каварна
- Дело
- Гражданско дело 304/2025
- Вид
- Решение № 191
- Подписан
- 12.11.2025
- В сила
- 27.11.2025
- Състав
- Емилия Димитрова Панчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 315, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126, т. 4 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 228, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 5 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 191 гр. Каварна, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20253240100304 по описа за 2025 година
Предявени са конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед за прекратяване на трудов договор № 003 от 02.06.2025 г. на управителя на НЧ „****0“ с. *****, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ - липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, за възстановяване на заеманата до прекратяването длъжност "Секретар", код по НКПД: 41202001 – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението - чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Ищцата М. Г. Ч. твърди, че е работила на длъжността „Секретар“ в Народно читалище „****0“ с. *****, считано от 04.07.2018 г. На 02.05.2025 г. след завръщане от отпуск й било връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 328 ал. 1, т. 5 от КТ поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Твърди, че при започване на работа не й е бил връчен екземпляр от трудов договор и длъжностна характеристика, в която да са описани задълженията й като секретар на читалището.
На 02.06.2025 г., на ищцата била връчена заповед № 3/2025 г. за прекратяване на трудовия договор, поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Твърди, че от 2018 г., когато 1 е започнала работа, като секретар на читалището, съвестно е изпълнявала своята работа, нямала наложени дисциплинарни наказания, нито направени забележки относно работата. Организирала е успешно фестивала на пъпеша, фестивала ***** пее и танцува, празника на с. *****, представянето на множество театрални постановки, играни в театралния салон на читалището.
Изненадващо за нея през 2025 г. читалищното настоятелство и председателя са установили, че тя няма качества за ефективно изпълнение на функциите си, като секретар на читалището. Ищцата счита, че причините за тези констатации са желанието на председателя да назначи друг човек на длъжността секретар.
С оглед изложеното се моли за постановяване на решение, с което да бъде признато уволнението за незаконно и да бъде отменено, ищцата да бъде възстановена на предишната й работа, секретар в Народно читалище „****0“ с. *****, както и бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради уволнението. В съдебно заседание, в хода на делото по същество и в представеното писмено становище се настоява за уважаване на предявените искове като основателни и доказани. Претендират се разноски.
В срок по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал отговор на исковата молба, с която е оспорил предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Не се оспорват обстоятелствата, че ищцата е имала сключен трудов договор с НЧ „****“ с. *****, с ЕИК ****, по силата на който е заемала длъжност секретар в НЧ „****“, с месторабота в същото читалище. Не се оспорва твърдението, че на 02.05.2025г. на ищцата е било връчено едномесечно предизвестие, с което тя е била уведомена, че трудовият й договор се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, както и че на 02.06.2025 г. е била издадена обжалваната заповед № 3/02.06.2025 г. за прекратяване на трудовия договор на ищцата.
Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че през месец април е била в отпуск по болест, а в последствие е излязла в отпуск на 10.05.2025г. Твърди, че ищцата е била в отпуск по болест единствено през периода от 29.03.2025 г. до 09.04.2025 г., а през периода от 10.04.2025 г. до 27.04.2025 г. самоинициативно е излязла в платен отпуск без знанието и разрешението на работодателя си.
2
Оспорва се твърдението, че на ищцата не бил връчен трудовият й договор сключен през 2018 г., както и че е получила препис от същия едва на 05.05.2025 г. Оспорва се твърденето, че не й била връчена длъжностната характеристика регламентираща задълженията й като секретар в НЧ „****“.
Твърди се, че изводите на читалищното настоятелство за липса на качества за ефективно изпълнение на функциите секретар са формирани след задълбочен продължителен анализ на получените сигнали за такова неизпълнение, както и на всяко установено действие или бездействие на ищцата през последната година, а и по-рано, даващо информация за грубо неизпълнение или за нарушение на служебните й задължения.
Сочат се проведени заседание на читалищното настоятелства на 24.04.2025 г. и 30.04.2025 г. на които са били обсъдени многобройните устни оплаквания от членове на самодейните състави, доброволци и жители на село ***** към читалищното настоятелство и проверителната комисия относно полагането на труд като качество и присъственост на М. Г. Ч..
Изложени са подробни обстоятелства относно констатираните трудови нарушения на ищцата, обективирани в протокол № 3/30.04.2025г., от проведено заседание на читалищното настоятелство на НЧ „****0“ с. *****.
Въз основа на установеното системно и грубо неизпълнения на служебните задължения, читалищното настоятелство е достигнало до извода, че с поведението си ищцата покрива изискванията на чл. 328, ал.1, т.5 от КТ, поради което е взело единодушно решило за отправяне на писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношения с ищцата, поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. С изложените мотиви се прави искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. В съдебно заседание и в представената писмена защита се пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ :
За законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ в тежест на работодателя е да докаже фактите, включени във фактическия състав на уволнителното основание, а именно – че служителят не притежава конкретно 3 посочени в заповедта за уволнение качества, необходими за ефективното изпълнение на възложената работа и това е обективно състояние, което не може да се вмени във вина на служителя.
Безспорно между страните по делото е, че са се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 003/04.07.2018 г., по което ищецът М. Г. Ч. е заемал при ответника НЧ „****0“ с. ***** длъжността "Секретар". Безспорен е и фактът, че същото е прекратено със Заповед № 003 от 02.06.2025 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
За да е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ за упражняване на субективното потестативно право на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител, установяването на законността на което, съгласно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, е в тежест на работодателя, трябва уволнителната заповед да е издадена от компетентен орган на работодателя, ищецът да е в невъзможност да изпълнява своите трудови задължения поради липса на професионални или личностни качества, като това състояние следва да се дължи на негово безвиновно поведение обективни по своя характер причини, стоящи извън неговата воля и заповедта за уволнение да е мотивирана с очертаване на конкретни качества на служителя, липсата на които препятства изпълнението на трудовите функции.
Съгласно нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ - при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ дава възможност на работодателя едностранно да прекрати трудовия договор на работник или служител, когато той не изпълнява поетите от него и възложени му от работодателя трудови задължения, доколкото те не противоречат на закона и добрите нрави и се изискват с оглед заеманата от него длъжност. Това неизпълнение трябва да се дължи на липса на качества у работника или служителя, която се явява причина за невъзможността да се предостави надлежно изпълнение.
Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата, като това е обективно състояние, което може да се дължи на различни причини– недостатъчна образованост, недостатъчна професионална квалификация, липса на опит или природни дадености, 4 съобразителност, сръчност, схватливост, способност за работа с хора и други. концентрация, тактичност,
Хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ изисква съществуването на три предпоставки за прекратяването на трудовия договор, а именно: 1. служителят не притежава качества, необходими за ефективното изпълнение на възложената работа; 2. непритежаването на тези качества е обективно състояние, което не може да се вмени във вина на служителя; 3. от формална страна качествата, които работодателят твърди да липсват у служителя, следва да бъдат посочени в заповедта за уволнение /т.нар. фактически мотиви/ конкретно и да бъде отразена причинната връзка между тяхната липса и неефективността на изпълнението на работата /кое конкретно качество пречи на изпълнението на конкретна трудова функция/.
Законът не предвижда наличието на вина на работника или служителя за прекратяване на трудовото му правоотношение на това основание, поради което и такава не се изисква. Самата липса на качества трябва да е от такова естество, че да обоснове прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя, което налага неизпълнението на трудовите задължения да има продължителен характер, като не се дължи на инцидентно обстоятелство или инцидентно състояние на работника или служителя, а освен това е необходимо то да е налице към момента на упражняване на потестативното право по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ от страна на работодателя.
Ако към момента на уволнението е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, то без значение е това дали в един предходен момент работникът или служителят се е справял с трудовите си задължения, а също така и каква е продължителността на трудовия му стаж на съответната длъжност - в този см. е Решение № 60258/18.08.2022 г. на ВКС, гр. д. № 3443/2020 г., IV г. о.
Следва в тази насока да се посочи също, че съгл. разпоредбата на чл. 126, т. 4 от КТ работникът или служителят е длъжен да изпълнява възложените му задачи ефективно, да постига в работата си възможно най - високите резултати. Нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ произтича от идеята на законодателя, че работодателят може да прекрати трудовия договор тогава, когато е налице отклонение от онова, което работникът или служителят следва да постига в работата си и това, което в действителност постига. След като последният не е в състояние да даде възможно най-добрия резултат, може да 5 бъде уволнен. Това налага да бъдат установени всички възложени на работника или служителя трудови функции и да се прецени всестранно тяхното изпълнение. Преценката включва отчитане на характера и обема на възложените задачи. Периодът, който се взема предвид, е продължителен и отразява едно трайно състояние. От друга страна се вземат предвид и деловите качества на работника или служителя в тяхната цялост с всичките им положителни и слаби страни, като както бе посочено не е необходимо наличието на виновно поведение. Всичко това следва да бъде преценено от работодателя към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
В разглеждания случай не се спори от страните, че процесната уволнителна заповед е издадена от компетентен орган.
С оглед общото формулиране на уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ съдебна практика изисква при прилагането му заповедта да бъде мотивирана като бъдат конкретизирани фактическите основания, обосновали преценката на органа на работодателска власт, че работникът или служителя не притежава съответните качества за ефективно изпълнение на възложената му работа. В този смисъл е и задължителната тълкувателна практика на Върховния касационен съд, обективирана в Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, и поконкретно в т. 3 от посоченото Тълкувателно решение се приема, че "В заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа". В мотивите си Върховния касационен съд пояснява, че - Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано като общо оценъчно и неопределено понятие - "липсата на качества за изпълнение на работата". Съдържанието на това понятие включва следните признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици. За индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът 6 се справя с възложената работа). И в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на защита. ".