Определение № 2996 от 21.11.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2996 гр. София, 20.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503042 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Д. И. П. срещу определение № 7120/09.05.2024 г., постановено по гр. д. № 523/2024 г. по описа на СГС, I ГО, 11 състав, с което е прекратено производството по делото по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.77, пр2дл. 2 ЗС. Излага съображения, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като с него е отказано правосъдие, след внасянето на държавна такса и вписване на исковата молба. Поддържа, че определението е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Решаващият съд е приел, че искът е недопустим единствено въз основа на постъпилия по делото писмен отговор на исковата молба, без да предостави възможност на ищеца да изрази становище. Счита, че като е извършил служебна проверка, решаващият съд е допуснал съществени процесуални нарушения. Незаконосъобразно е приел, че доколкото Д. И. П. е следвало да изчерпи всичките си възражения в производството по гр. д. № 9372/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 18 състав и не е сторил това, то правата му да предяви установителен иск са преклудирани. Позовава се на нарушение на тълкувателната практика на ВКС. Неправилно първостепенният съд се е позовал на безспорно прието по друго висящо дело пред друг съд, без наличие на влязъл в сила съдебен акт. Неправилно е риел, че възражението не може да бъде упражнено чрез иск в отделно производство, доколкото така би се нарушила силата на пресъдено нещо и би се постановило пререшаване на правен спор между същите страни. Счита, че в случая съдът е имал възможност да приложи чл.213 ГПК вместо да прекратява производството по делото. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна Х. Б. П., с който я оспорва. Твърди, че за процесния имот е образувано гр. д. № 9372/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 18 1 състав, по предявен от него срещу Д. И. П. иск с правно основание чл.108 ЗС.

Постановено е решение по посоченото дело, с което е уважен предявеният иск. Решението към момента не е влязло в сила. В производството пред СГС ответникът Д. И. П. не е заявил възражение за изтекла в негова полза давност, като е сторил това едва с депозираната въззивна жалба. Във въззивното производство по гр. д. № 781/2024 г. по описа на САС, на посочения ответник са допуснати свидетели за установяване на изтеклата в негова полза придобивна давност. По този начин ответникът получава търсената от него защита, поради което счита, че депозираната частна жалба се явява без предмет. В случай, че съдът приеме, че депозираната частна жалба е допустима, то счита, че същата е неоснователна. На основание чл.131 ГПК възраженията на ответника се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба. Това се отнася и за възражението за изтекла в полза на ответника придобивна давност. Ако ответникът не стори това, той губи възможност да предяви тези права по – късно или да инициира друго исково производство за същото право, като основе иска на фактите, от които произтичат правопогасяващите възражения срещу ищеца, но е пропуснал да ги предяви в производството по ревандикационния иск. Решението по предявения ревандикационен иск ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността на имота, който въпрос не може да бъде пререшаван в бъдещ процес между страните. С изтичането на срока за отговор на исковата молба се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни на страната към този момент факти, в каквато насока е практиката на ВКС. Моли съда да остави без уважение частната жалба. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Неоснователни са доводите на ответника по жалбата, че липсва правен интерес за жалбоподателя да обжалва определението за прекратяване на производството по делото. Тъй като жалбоподателят е инициирал производството по делото пред СГС, което е прекратено с обжалваното определение, същото прегражда развитието на това производство и за него е налице правен интерес да го обжалва. Ето защо частната жалба се явява процесуално допустима. Разгледана по съществото, частната жалба е неоснователна.

Производството пред СГС е образувано по иск, предявен от Д. И. П. срещу Х. Д. П., с правно основание чл.124, ал.1 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на апартамент № 32 с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, ж. к. „***“, жилищна сграда – бл. *, вх. *, ет. *, с площ то 88.41 кв. м., заедно с избено помещение № 5, както и 5.95 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като придобит на основание давностно владение, упражнявано в периода от 1979 г. до завеждане на делото.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че за същия имот е 2 образувано гр. д. № 9372/2022 г. по описа на СГС, IГО, 18 състав по предявен от него срещу Д. П. ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС. С решение № 6187/04.12.2023 г., постановено по посоченото дело, предявеният иск е уважен. Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника, въз основа на която е образувано гр. д. № 781/2024 г. по описа на САС, ГО, 10 състав в производството пред СГС ответникът не е заявил възражение за изтекла придобивна давност, поради което това негово възражение е преклудирано, на основание чл.131 ГПК. С оглед на това счита, че искът, предмет на делото е недопустим.

Към писмения отговор е приложен препис от постановеното по гр. д.

№ 9372/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 18 състав, съдебно решение, с което е уважен предявеният ревандикационен иск.

С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото, като процесуално недопустимо, поради наличието на висящ правен спор за принадлежността на правото на собственост по отношение на спорния апартамент повторно образуваното производство по същия спор се явява недопустимо. Въпросът за собствеността по отношение на апартамента ще се разреши със сила на пресъдено нещо в първото образувано производство и не може да бъде пререшаван в отделно производство, в което се въвежда ново основание за придобиване правото на собственост.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В предмета на делото е включен установителен иск за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот. Същевременно спрямо ищеца е предявен иск от ответника в друго производство, заведено по – рано, ревандикационен иск за същия имот.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е нищожно.

Процесуалният закон не дефинира кога съдебното решение (съдебният акт) е нищожно (нищожен). Съгласно константната съдебна практика нищожно е онова съдебно решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Съдебното решение е нищожно, когато е постановено от ненадлежен съдебен орган или в незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма, когато волята на съда не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването, поради абсолютна неразбираемост (решение № 73 от 18.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5113/2014 г., ГК, III ГО; решение № 668 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2009 г., ГК, I ГО; решение № 123/04.04.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК). Нищожно е и решението на административен съд по спор, по който компетентен да се произнесе е бил гражданския съд, така и решението на гражданския съд по административен спор, подведомствен на специализираните административни съдилища. Липсата на компетентност на съда в тези случаи е дотолкова съществена, че предопределя нищожността на постановеното от некомпетентния съд решение (решение № 370/30.10.2012 г. по гр. д. № 480/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК).

Тези основания намират приложение по отношение на всички актове на съда, включително и спрямо определенията за прекратяване на производството по делото.

3

В разглеждания случай не е налице някой от посочените пороци, които биха довели до нищожност на обжалвания съдебен акт. Ето защо възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

В частната жалба е посочено, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като съдът е осъществил отказ от правосъдие, след като е разпоредил внасянето на държавна такса и вписването на исковата молба.

Решаващият съд е предприел надлежните процесуални действия във връзка с обезпечаване редовността на исковата молба преди връчване на препис от нея на насрещната страна, включително събирането на дължимата държавна таса и вписването на исковата молба по предявения установителен иск за собственост. След преценка основателността на доводите на ответника е обосновал извода за недопустимост на производството по делото. Дали същото е недопустимо или не има значение за правилността на обжалвания съдебен акт, но не и за неговата допустимост. С оглед на това възраженията на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното определение се явяват неоснователни. Ето защо следва да се обсъдят доводите относно неговата правилност.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно решаващият съд е приел, че възражението не може да бъде упражнено чрез иск в отделно производство, тъй като това би нарушило силата на пресъдено нещо.

На основание чл.133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК, чл.212 ГПК и чл.219 ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. С оглед на това ответникът следва да изчерпи всичките си оспорвания против основанията, на които ищецът основава вещното си право, съответно да заяви своите придобивни основания, като изключващи тези на ищеца, да изчерпи възраженията си срещу твърдението, че упражнява фактическата власт върху вещта или да предяви фактически твърдения и доводи за правното основание на владението/държането, като незаявените твърдения, доводи и възражения се преклудират. Ето защо с изтичането на срока за депозиране на писмен отговор на исковата молба се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни към този момент факти. Процесуално недопустимо е претендираното от ищеца право на собственост да бъде отречено в нов процес въз основа на такива (преклудирани) факти (решение № 18 от 10.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4024/2021 г., ГК, I ГО; решение № 97 от 18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2017 г., ГК, IV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК).

Следва да се отбележи също така, че в мотивите към т.2А на ТР № 4/14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, е разяснено, че решението по иска с правно основание чл.108 ЗС ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни. В тази насока е и последователната съдебна практика (решение № 463 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 109/2011 г., ГК, IV ГО; решение № 236 от 03.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2972/2014 г., ГК, I ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК, определение № 780/23.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5990/2014 г., ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.288 ГПК и др.).