Акт от 24.07.2020, Административен съд - Разград
- Съд
- Административен съд - Разград
- Дело
- 57/2020
- Подписан
- 24.07.2020
- В сила
- 24.07.2020
Цитирани разпоредби
- чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.45, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.402, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.348, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е
Н И Е
№
59
Гр.Разград, 24 юли 2020 год.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският административен съд в публично заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
При секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ, като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело №57 по описа за 2020г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Савея Комерс 2000“ ООД, гр.София против Решение №36/20.02.2020г., постановено по АНД №687/2019г. по описа на Разградския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 17-000584 от 29.07.2019 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което на основание чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл.402, ал.2 от същия кодекс на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 лв.
Недоволно от така постановеното решение е останало наказаното лице. В жалбата си развива доводи, че решението е необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, поради което моли съда да го отмени, като вместо него постанови друго, с което отмени обжалваното НП.
Ответникът по касационната жалба, чрез своя законен представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на Разградския районен съд.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна, като споделя изводите на районния съд. Предвид това предлага на съда да остави в сила атакуваното съдебно решение.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното решение на основание чл.218, ал.2 от АПК, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.
Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:
В хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които установяват всички относими към спора факти и обстоятелства. Същите са правилно преценени от районния съд и въз основа на тях той е достигнал до обосновани фактически изводи. Те сочат, че по повод постъпил сигнал, на 22.03.2019г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ са предприели проверка в обект „Склад за хранителни продукти“, находящ се в гр.Разград, ул.“Хаджи Димитър“ №17, стопанисван от „Савея Комерс 2000“ ООД, гр. София. В обекта са установени работещи лица, наети по трудов договор от дружеството. Във връзка с нея и на основание чл.45, ал.1 от АПК от работодателя са изисквани редица документи, посочени в приложената призовка (л.25). Същата е връчена на работник на дружеството, като с нейното съдържание е запознат и управителят на дружеството по телефона. При разговора между него и св. А. М. (актосъставител) е определена датата 27.03.2019г., на която представител на „Савея Комерс 2000“ ООД, гр.София да се яви в дирекцията и да представи изисканите документи. На уговорената дата не се е явил представител на работодателя и не са депозирани исканите документи. Такива не са представени и по-късно. До Дирекция „Инспекция по труда“ Разград не са изпращани молби и/или обяснения, в които да се сочат обективни причини за неявяване на представител на дружеството и/или непредставяне на исканите документи. При тези данни проверяващите са приели, че с противоправното си поведение работодателят е извършил нарушение на чл.402, ал.2 от КТ, тъй като не е оказал необходимото съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции и са предприели действия по съставяне на АУАН. До жалбоподателя, на адрес гр.София, ул.“Неофит Рилски“ №19, ап.5 (обявения адрес в Търговския регистър), е изпратена Покана изх. №19058101/17.06.2029г. (л.29) да се яви за съставяне на АУАН. Същата е върната като неполучена, с отбелязване в разписката, че на посочения адрес фирмата е непозната и има офис на друга фирма. Поканата е поставена на таблото за обявления и публикувана в Интернет страницата на административния орган. В указания срок не се е явил представител на дружеството и срещу него е съставен АУАН №17-000584/26.06.2019г. по реда и при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Актът е надлежно връчен на жалбоподателя и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН той е депозирал своите възражения, в които няма доказателствени искания и не са посочени нови доказателства. Те са прецени като неоснователни и недоказани от наказващия орган, който изцяло е възприел изложените констатации в АУАН и въз основа на тях с процесното НП на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1 500 лв. С решението си Разградски районен съд е потвърдил това НП като правилно и законосъобразно. Изложените от него съображения се споделят изцяло и от настоящата инстанция.
Процесните АУАН и НП са издадени от оправомощен орган, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 и чл.348, ал.3 от НПК, приложими по арг. на чл.84 от ЗАНН и в това производство. В тях ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, както и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя. С оглед на това съдът приема, че наказаното лице е разбрало в какво се уличава и е имало реална възможност да участва в производството и в пълен обем и достатъчно ефективно да реализира своята защита.
Посочени са и съответните законови разпоредби, които противоправно са нарушени. При преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага еднозначният извод, че с поведението си наказаното дружество от обективна страна е извършило нарушение на чл.402, ал.2 от КТ. В качеството си на работодател то противоправно е бездействало и не е оказало необходимото съдействие на контролните органи за да изпълнят своите правомощия. Ето защо правилно и обосновано е ангажирана неговата административна отговорност с обжалваното НП. Определеното наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв. е в минималния размер, предвиден от закона и предвид забраната на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН е недопустимо същото да бъде заменено или намалено.
Възраженията на касатора, че санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ е неприложима в конкретния случай се явяват неоснователни. Според нея работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. Тълкуването на тази разпоредба сочи, че тя е обща и предвижда санкциониране на всички нарушения на трудовото законодателство, за които няма изрични специални санкционни норми. От нейния обхват са изключени само нарушенията, свързани с регламентираните правила за здравословни и безопасни условия на труд. Задължението на работодателите да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции е регламентирано с посочената разпоредба на чл.402, ал.2 от КТ и следователно съставлява част от трудовото законодателство.
За неизпълнение на това задължение няма предвидена специална административнонаказателна норма. С оглед на това съдът приема, че правилно наказващият орган е приложил общата санкционна разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ относима към конкретното административно нарушение
В тази насока са и изводите на районния съд, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Постановеното от него решение е валидно, обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.2 от АПК Разградският административен съд Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 36/20.02.2020г., постановено по АНД №687/2019г. по описа на Разградския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1.
/п/
2./п/