Решение № 248 от 21.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Пловдив, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20235300503016 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, чрез адвокатско съдружие „Ф.л.с.“ при САС, чрез адв.Г. В. срещу решение № 3422/20.07.2023г. по гр.д. № 14176/2021г. по описа на РС Пловдив, с което се отхвърлят като неоснователни предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393 против Т. Т. К., ЕГН **********, искове за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на следните суми: 3500 лева – главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка от 23.06.2010г.; 3103,54 лева – договорна лихва за периода 19.09.2017г. – 07.09.2020г. вкл.; 9,72 лева – обезщетение за забава за периода 08.09.2020г. – 17.09.2020г. вкл.; 33,60 лева – вреди в размер на направени разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 18.09.2020г. до окончателното погасяване, за които /ведно с други суми/ е издадена Заповед по чл. 417 ГПК № 5316/28.09.2020г. по ч.гр.д. № 11938/20г. на ПРС.

1

Решението се обжалва като необосновано, неправилно, постановено при нарушение на закона. Сочи се, че съдът не е разтълкувал и приложил правилно клаузите на договора, а именно чл.3 и чл.10 от договора и общите условия. Твърди се, че изискуемостта на главницата по договор за овърдрафт настъпва при изтичане срока на договора. Сочи се практика на Върховен касационен съд в тази насока. Твърди се, че приложимото право към момента на сключване на договора не изисквало писмено съгласие за продължаване на срока на договора, каквото е предвидено в чл.62а, ал.1 от ЗЗП, като договорът отговаря на всички изисквания на закона, като с оглед настъпване на изискуемостта с прекратяване на действията на договора 09.08.2020 година не е изтекъл срокът на погасителната давност. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендират се разноските по делото.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. К., чрез адв. Е. К..

Жалбата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските за въззивната инстанция.

Третото лице помага на ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД взема становище по делото, като изцяло подкрепя въззивната жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД и иска нейното уважаване от ПОС.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Първата инстанция е установила като безспорни факти, че между ответника Т. К. и ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД бил сключен на 23.06.2010г. договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка. В договора е предоставено правото на ползване на кредитен лимит от 3500 лева под формата на овърдрафт, чрез кредитна карта. Уговорен е бил срок за ползване на лимита до 23.06.2012 г., като същият се подновявал 2 автоматично при условията и по реда, предвидени в ОУ. От заключението на ССЕ се установява, че отпуснатата сума е усвоена. Според данните, а това се признава изрично и от кредитора, кредитът е в просрочие от 19.07.2012 г.

По направено с отговора на исковата молба от ответницата К. възражение за изтекла погасителна давност ПРС приема, че изискуемостта на задълженията е настъпила с изтичането на уговорения в договора срок на 23.06.2012г. На тази дата е настъпило прекратяване на правоотношението и ответницата е следвало незабавно да погаси всички свои задължения. От тази дата е започнал да тече и предвиденият в чл.110 ЗЗД давностен срок, в който смисъл своевременно въведеното възражение от ответницата е основателно.

Той е изтекъл на 23.06.2017г., като заявлението по чл.417 ГПК /откогато искът се счита предявен, съгл. фикцията на чл.422 ал.1 ГПК/, е постъпило в съда на 18.09.2020г., т.е. след изтичане на давността.

Неоснователно е възражението на жалбоподателят „Първа инвестиционна банка“ АД, че съдът не е разтълкувал и приложил правилно клаузите на договора, а именно чл.3 и чл.10 от договора за кредитна карта и общите условия. Както и твърденията, че изискуемостта на главницата по договор за овърдрафт настъпва при изтичане срока на договора. Нормата на чл.3 от договора за кредитна карта предвижда срока за ползване на кредитиния лимит /23.06.2012г./ да се подновява автоматично, съгласно общите условия на банката. Нормата на чл.10 от договора предвижда, че наличието на просрочени плащания и други неизпълнения може да доведе до сериозни неблагоприятни последици, включително предсрочна изискуемост и повишаване на лихвения процент и надбавката. От своя страна чл.19.1 от общите условия на банката сочи, че е налице автоматично удължаване на срока за ползване на овърдрафта за 1 година, ако до 60 дни предварително не е уведомена банката от потребителя, че не желае това удължаване. Според въззивният съд тези клаузи на договора с нищо не променят началния срок на давността и теченето на нейния срок. Давността по договора за кредитна карта е започнала да тече при настъпване на изискуемостта на дължимия усвоен от потребителя кредит по нормата на чл.114 от ЗЗД. Съгласно чл.1.1 буква.“о“ от договора - падеж е датата до която титулярът е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или не по-малко от минималната погасителна вноска, като за дата на падежа се счита всяко 5-число от месеца.

3

Този принцип за настъпване на изискуемостта 5-дни след просрочване на всяко едно плащане по овърдрафта е потвърдено и в чл.11.3, който предвижда след този срок да могат да се блокират всички издадени към сметката карти и в чл.13.1.1, който предвижда след този срок да може да се обяви целия ползван овърдрафт за изискуем. Следователно в казуса изискуемостта на всички вземания по ползвания овърдрафт е настъпил възможно най-късно пет дни след 23.06.2012г., тоест на 29.06.2012г. Заявлението по чл.417 от ГПК е подадено на 18.09.2020г. Тоест изтекъл е срока от 5 години за настъпване на погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Възможността за автоматично продължаване на срока за ползване на кредитния лимит по чл.3 от договора и чл.19.1 от ОУ на банката, не попада в нито една от хипотезите по чл. 115 или 116 от ЗЗД и не води до спиране или прекъсване на теченето на погасителната давност. Давността започва да тече с настъпване на изискуемостта и може да бъде прекъсната или спряна само от законово определените обстоятелства по чл.115 и чл.116 от ЗЗД, които в казуса не се твърдят да са настъпили. Ето защо въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и същото следва да се потвърди.

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на въззиваемата страна Т. К. на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да се присъдят разноски. Такива по делото се доказаха направени 965 лева за реално платен адвокатски хонорар /л.34/. По възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатския хонорар въззивният съд намира същото за неоснователно, защото нормата на чл.2 ал.5 от НМРАВ сочи, че за всеки един иск се дължи отделно адвокатско възнаграждение, като така изчислен общия размер на адвокатските възнаграждения не се явява прекомерен спрямо тежестта на делото и броя на разглежданите отделни искове по него.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3422/20.07.2023г. по гр.д. № 14176/2021г. по описа на РС Пловдив.

ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със 4 седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 да плати на Т. Т. К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 965 лева за разноски за адвокатски хонорар направени пред въззивния съд.

Решението е постановено при участието на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029, като трето лице - помагач на страната на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5