Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 942 от 27.09.2022, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 2369/2022
Вид
Решение № 942
Подписан
27.09.2022
Състав
Симона Пламенова Кирилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 942 гр. Перник, 27.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20221720102369 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник, срещу В. И. Й..

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални води, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. ******, е водоснабден. Посочва, че ответникът е задължено лице за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални такива от момента на присъединяването му към ВиК системата и откриването на партида с абонатен номер на негово име. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил задълженията си, като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги.

Изяснява се, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава.

При изложените твърдения се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че в полза на ищцовото дружество съществува изискуемо вземане срещу ответника за сумата от 524,26 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 20.11.2017 г. до 29.04.2020 г. до водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. ******, за абонатен № *****, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 1

13.12.2021 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 55,31 лева, представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 05.02.2018 г. до 16.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6153/2021 г. по описа на РС-Перник. Претендират се разноски.

Ответната страна е депозирала писмен отговор в законоустановения срок, с който се въвеждат възражения за нередовност на исковата молба. Със същия е оспорена пасивната процесуална легитимация с твърдения, че ответникът не е собственик или ползвател на имота за процесния период. Искът се оспорва по основание, но не и по размер, като в този смисъл страната се противопоставя на искането за назначаване на СИЕ, с цел избягване на разноски в процеса. Същевременно се оспорва фактът на отчитането на количеството потребена питейна вода и начинът на нейното отчитане, като на стр. 3 от писмения отговор е изразено становище, че сумата е неустановена по основание и размер. Оспорена е доказателствената стойност на представеното извлечение по сметка, предвид непредставянето на фактурите за процесния период, както и на представеното копие от общи условия. Въвежда се правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давностСъдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).

Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. /приети в заверен препис като доказателство по делото/, за които не се спори, че са влезли в законна сила.

Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна оспорва исковете по основание с твърдението за липсата на облигационно правоотношение между страните през разглеждания период, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна материалноправана предпоставка за възникване на процесните вземания.

По делото не са ангажирани писмени доказателства, от които да се установява съществуващо в полза на ответника право на собственост или вещно право на ползване върху процесния водоснабден имот, които да обуславят качеството му „потребител“ на ВиК услуги за процесния период. В съответствие с доказателствените искания на ищеца съдът е разпоредил издаването на съдебно удостоверение, което да му послужи пред МДТ-П., като съдебният деловодител е изготвил такова на 19.08.2022 г. Макар съдебното удостоверение 2 да е било на разположение на ищеца, изготвено в период над един месец, преди датата на насроченото о.с.з., същият не е проявил процесуална активност да се снабди със същото, съответно – и да ангажира писмени доказателства въз основа на удостоверението.

Произтичащото от принципа на служебното начало в гражданския процес задължение на съда за съдействие на страните за изясняване на делото, не означава да съдът да осъществи вместо страната собствените процесуални задължения във връзка с доказателствената тежест. В случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното субективно материално право и изрично указани от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт – съществуващо в полза на ответника право на собственост или друго вещно право върху процесния имот през исковия период, за неосъществил се.

Ето защо в процесния случай намира, че по делото не е установено в изискуемата от закона степен на пълно и главно доказване обстоятелството, че в процесния период ответникът е притежавал право на собственост или вещно право на ползване върху процесния имот. В този смисъл, недоказана остава първата материална предпоставка, обуславяща основателността на исковите претенции – съществуването на облигационно правоотношение между страните. Доколкото не се установява между страните да е съществувала облигационна връзка, безпредметно е обсъждането на останалите материални предпоставки относно реалното осъществяване на ВиК услуги на посочената в исковата молба стойност. Безпредметно е и обсъждането на въведеното от особения представител на ответника възражение за изтекла погасителна давност. Предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, с произтичащите от това правни последици.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски поначало има ответната страна – в размер на 300 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД , с ЕИК: 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 срещу В. И. Й., ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. ******, представляван от адв. Б. В., обективно кумулативно предявени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ О О Д съществува изискуемо вземане срещу В. И. Й. за сумата от 524,26 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 20.11.2017 г. до 29.04.2020 г. до водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул.

******, за абонатен № *****, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.12.2021 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 55,31 лева, представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 05.02.2018 г. до 16.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за 3 изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6153/2021 г. по описа на РС-Перник, като неоснователни.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: 823073638, да заплати на В. И. Й., ЕГН ********** сумата в размер на 300,00 лева – разноски пред Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4