Решение № 111 от 29.07.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Велико Търново, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20224000500069 по описа за 2022 година

С Решение № 358/06.08.2021 год., постановено по гр. д. № 724/2020 год., Великотърновският окръжен съд отхвърлил като неоснователни предявените от Сдружение „Общински футболен клуб Локомотив“ – гр. Г. Оряховица против Р. Б. Р. искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на 30 421.60 евро и 4 000 швейцарски франка въз основа на Споразумение от 05.09.2018 г., сключено между тях с нотариална заверка на подписите.

Осъдил Сдружение „Общински футболен клуб Локомотив“ – гр. Горна Оряховица да заплати на Р. Б. Р. разноски по делото в размер на 5 200 лв.

Въззивна жалба против решението е подадена от ищеца Сдружение „Общински футболен клуб Локомотив“ чрез пълномощника адв. М. Л.. Счита решението за неправилно, постановен в нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е направил неверни правни и фактически изводи. Налице е необоснованост на фактическите констатации на съда. Неправилно и без мотиви съдът е приел, че разпитаните по делото свидетели са заинтересовани от изхода на спора. Освен това, те кореспондират с останалите доказателства по делото. Допуснати са съществени процесуални нарушения. Нарушена е разпоредбата на чл. 146 ал. 1 т. 5 от ГПК във връзка с разпределената доказателствена тежест. В исковата молба са изложени две твърдения – облигационна връзка между ищеца и ответника и обусловеност на сключеното между тях споразумение от описаната фактическа обстановка, включваща 1 сключения договор между клуба и Б. Р. Р. – син на ответника. Предвид това, в тежест на ищеца е следвало да се възложи доказването и на двете твърдения. Съдът не е разпределил в тежест на ответника конкретни факти, не е съобразил и презумпцията по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Едновременно с това в решението си съдът е приел, че ответникът успешно е оборил презумпцията. В следствие на допуснатите процесуални нарушения съдът прогрешно е установил релевантните по делото факти – че към датата на подписване на процесното споразумение клубът и синът на ищеца не са били в договорни отношения. Моли съда да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника адв. Х. В.. Направено е искане за присъждане на разноски. Представена е писмена защита.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна Р. Б. Р. чрез пълномощника адв.

В. Д.. Оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение. Във въззивната жалба се твърдят нови обстоятелства, които са били известни на ищеца – споразумение, сключено между Б. Р. Р. и клуба. Възможността да се твърди ново обстоятелство е преклудирана съгласно чл. 266 ал. 1 от ГПК, преклудирано е и искането за приемане на доказателства. Страните не са спорили, че между ищеца и сина на ответника е сключен първия професионален договор за наемане, който е представен в първоинстанционното производство – договор от 14.02.2017 год. Ищецът не е твърдял, че е сключен последващ договор за 2018 – 2019 год., съответно – няма как да се дават указания за обстоятелство, което не е твърдяно. Направено е искане за присъждане на разноски. Представена е писмена защита.

С Определение № 1101/07.12.2021 г., постановено по същото дело по реда на чл.

248 от ГПК, Великотърновският окръжен съд оставил без уважение молбата на Сдружение „Общински футболен клуб Локомотив“ за изменение на решението в частта за разноските.

Против определението е подадена частна жалба от Сдружение „Общински футболен клуб Локомотив“ чрез пълномощника адв. М. Л.. Счита определението за неправилно и моли съда да го отмени, вместо което да намали размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размерите, определени в Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

В исковата си молба пред ВТОС ищецът Сдружение „Общински футболен клуб Локомотив“ – гр. Горна Оряховица твърди, че е сключил Договор за наемане на професионален футболист № 337/14.02.2017 г. с футболиста Б. Р. Р.. Това е първи професионален договор на наетия футболист, поради което, съгласно Правилника за статута и трансфера на футболисти на ФИФА се дължи компенсация за обучение на 2 трениращия клуб на играча. На това основание срещу сдружението е предявен иск от Малтийския футболен клуб „Пиета Хотспърс“. Докато спорът е бил още висящ, на 05.09.2018 г. между сдружението и Р. Б. Р. - баща на футболиста, е сключено споразумение за заплащане на уважената претенция на малтийския клуб срещу сдружението. Спорът е приключил на 04.03.2019 год. и по него сдружението е заплатило на „Пиета Хотспърс“ сума в размер на 30 421.60 евро, от които 30 248 евро главница и 173.60 евро лихва, а на ФИФА - 4 000 швейцарски франка разноски.

Последното плащане е извършено на 01.04.2020 год. Рейхан Р. отказал да заплати сумите съгласно сключеното споразумение. Моли съда да осъди ответника да заплати на сдружението сумата 30 421.60 евро, представляваща заплатена компенсация в полза на Малтийски футболен клуб „Пиета Хотспърс и сумата 4 000 швейцарски франка платени разноски в полза на ФИФА, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

В отговора на исковата молба ответникът Р. Б. Р. е оспорил исковете като неоснователни. Изложил твърдения, че споразумението от 05.09.2018 г. е нищожно: на осн. чл. 26 ал. 2 от ЗЗД като сключено без основание и на осн. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави; че искът е неоснователен, тъй като не е осъществено условието, визирано в сключеното споразумение – осъждане на ищеца да заплати компенсация с влязло в сила решение на компетентен орган. В споразумението не се предвижда заплащане на сума на другия клуб по взаимно съгласие, каквото представлява сключеното компромисно споразумение. Ответникът не е участвал в него. Освен това е очаквал, че претенцията на малтийския клуб ще бъде отхвърлена.

Установено по делото е следното от фактическа страна:

С Договор от 14.02.2017 г. за наемане на професионален футболист „Общински футболен клуб Локомотив“ (ОФК „Локомотив“) – гр. Горна Оряховица е предложил, а Б. Р. Р. от гр. Велико Търново е приел да упражнява състезателни права в полза на клуба срещу заплащане на уговорено в договора задължение. В чл. 1.2. е предвидено, че клубът наема футболиста в качеството му на професионален състезател съгласно Правилника на БФС за статута и трансфера на футболистите. Договорът влиза в сила с подписването му и се прекратява на 31.05.2018 г.

На 04.09.2018 г. между ОФК „Локомотив“ и Р. Б. Р. – баща на Б. Р. Р. (този факт не се спори) е сключено Споразумение за поемане на задължение за компенсация за обучение на футболист. В преамбюла на споразумението е посочено, че за футболния сезон 2017 – 2018 г. клубът е подписал договор за наемане на професионален футболист от 14.02.2017 г. с футболиста Б. Р. Р., по силата на който футболистът се е задължил да упражнява състезателни права за клуба срещу задължението на клуба да го обучава и тренира със заплащане на уговорено възнаграждение. Посочено е също, че на клуба, на „възложителя“ (вероятно погрешно изписано) и на футболиста е известно, 3 че съгласно чл. 20 и анекс 4 от Правилника за статута и трансфера на футболисти на ФИФА, при подписване на първи професионален договор се дължи компенсация за обучение на трениращия клуб на играча, ако същият предяви такива към клуба, подписал първия професионален договор с футболиста. По силата на решение на съдия Ерик Монсен, въз основа на предявен иск от Малтийския футболен клуб „Пиета Хотспърс“ е уважена претенция в размер на 27 499 евро, ведно с лихва в размер на 5% от момента на връчване на банкова сметка до първото изплащане на задължението и сумата 4 000 швейцарски франка, представляваща такса на ФИФА за процедурата.

Претенцията следва да бъде издължена от клуба, сключил първи професионален договор с Б. Р., а именно ОФК „Локомотив“. Посочено е, че против решението на съдия Монсен е подадено възражение от клуба и се чака произнасяне от по-горна инстанция. Във връзка с гореизложеното и на осн. чл. 9 от ЗЗД, Р. Б. Р. се задължава да изплати уважената претенция срещу клуба, представляваща компенсация за обучение на трениращия Малтийски футболен клуб „Пиета Хотспърс“ на футболиста Б. Р. Р..

Компенсацията включва уважената главница, лихви, разноски, такси, хонорари.

Страните се споразумяват, че уважена компенсация е стойността, посочена в крайния акт на компетентния орган, който се счита за окончателен. Споразумението е сключено с нотариална заверка на подписите на страните, извършена на 05.09.2018 г. .

На 04.03.2019 г. е сключено Компромисно споразумение между Клуб „Пиета Хотспърс“ – Малта и ОФК „Локомотив“, в което е посочено, че спорът между страните е за „тренираща компенсация“ за играча Б. Р. Р.. Също – че делото е пренесено пред Дисциплинарната комисия на ФИФА и е обявено решение по делото, според което ОФК „Локомотив“ дължи на „Пиета Хотспърс“ общо сумата 30 248 евро. Постигнато е съгласие сумата да се плати на вноски в периода м. февруари 2019 г. – м. октомври 2019 г., конкретно разписани. Видно от приложените платежни документи, в уговорените срокове ОФК „Локомотив“ е заплатил на малтийския клуб общо сумата 30 421.60 евро, а на ФИФА – сумата 4 000 швейцарски франка процедурни такси.

Според показанията на свидетеля Г. Н. Б. – президент на ОФК „Локомотив“ към датата на подписване на споразумението, след подписване на договора с Б. Р., разбрали, че малтийския клуб има финансови претенции към тях, тъй като са сключили първия професионален договор с футболиста. Р.Р. казал, че познава президента на малтийския клуб и ще се разбере с него. ОФК „Локомотив“ нямал финансови възможности да води делата, които били много сложни. Р. казал, че г-н Г. му е приятел и ще се заеме с делото. Свидетелят, освен президент на клуба, бил общински съветник.

За да бъде сигурен, че клубът няма да бъде осъден да плати тази сума – никога не бил плащал такава висока сума за футболист, направили споразумението, с което той (Р.Р.) предложил, „ако нещо стане“, да поеме финансовите претенции на малтийския клуб.

Адвокатите на Община Горна Оряховица изготвили споразумението, дали го на Р., неговите адвокати направили някакви поправки, а след това го подписали пред 4 нотариус. Р. подписал споразумението доброволно, бил предварително запознат със съдържанието му. Споразумението е за това Р. да покрие разноските, ако клубът бъде осъден. От страна на ФК „Локомотив“ не са оказвали натиск върху Р. да подпише споразумението. Не са искали да задържат Б. Р., защото във всеки договор има откупна клауза на футболиста – ако друг отбор го иска, този клуб заплаща откупната сума и предишния клуб не може да го задържи. След „Локомотив“ Б. отишъл във „Верея“ – Стара Загора.

Като свидетел по делото е разпитана А. М. А. – съпруга на ответника Р.Р. и майка на Б. Р.. Синът й заминал за Малта на 10 г. да учи и тренира в една школа, за което обучение платили родителите му. През 2017 г. подписал договор с „Локомотив“.

След време се получили разногласия и той пожелал да бъде освободен. От клуба забавили освобождаването му, а наближавал последния ден за трансферния сезон.

Получил предложение от ФК „Верея“. В последния ден, в който било възможно да сключи новия договор, представител на ОФК „Локомотив“ - г-н Б., дошъл, за да подпишат някакво споразумение и да бъде освободен. Поканили съпруга й Рехат Р. да отиде при нотариус да го подпишат. До този момент тя и съпруга й не знаели, че има претенции и дела към тях. След като подписал споразумението съпругът й бил много притеснен, защото разбрал, че може да имат към него финансови претенции. От клуба го успокоили, че според законите на ФИФА тези неща се уреждат клуб между клуб.