Решение № 1297 от 01.12.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1297 гр. Пазарджик, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20225220101682 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Първият предявен иск е иск по чл. 79, ал. 1, предл.1, вр. с чл. 232, ал.2, предл.1 ЗЗД.

Ищецът „М**“ АД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: **5, твърди да е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника Т. С. Д. в качеството й на ЕТ „** - Т. Д.“ с ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. ** произтичащо от договор за наем, сключен на 17.12.2013г.

Твърди, че в изпълнение на договора е предоставил за временно възмездно ползване на ответника реална част с площ 60 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик, адрес: **, върху която ответникът е поставил преместваем търговски обект в двора на болницата, както и че последният не е заплатил дължимия наем за периода от месец май 2019 г. до 19.01.2020 г. в размер на 2592 лева /по 324 лв. на месец/, съгласно издадените от ищеца фактури: ф-ра №0000102844 от 31.05.2019г.; фра №0000103793 от 28.06.2019г.; ф-ра №0000103818 от 31.07.2019г.; ф-ра №0000103832 от 30.08.2019г.; ф-ра №0000103845 от 30.09.2019г.; ф-ра №0000103859 от 31.10.2019г.; ф-ра №0000103874 от 29.11.2019г.; ф-ра №0000103889 от 31.12.2019г. Ищецът твърди още, че 21.02.2021г. фирмата на едноличния търговец е прекратена, а неговото търговско предприятие е придобито от ответника „** 2014“ ЕООД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр. ** който отговаря солидарно с отчуждителя за изпълнение на задълженията произтичащи от договора за наем. Иска и от съда да осъди ответниците Т. Д. и „** 2014“ ЕООД да му заплатят солидарно дължимия 1 наем в размер на 2592 лева, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда до плащането.

При условията на евентуалност – ако не се установи наличието на наемно правоотношение между стрА.те, ищецът е предявил срещу същите ответници иск по чл. 59 ЗЗД за осъждането на ответниците да му заплатят солидарно сумата от 2592 лева, представляваща обезщетение за ползването без основА.е на процесната реалната част от имота с площ 60 кв.м. за периода от месец май 2019 г. до 19.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда до плащането.

Освен това, при условията на обективно кумулативно съединяване с горните два иска ищецът е предявил иск по чл.59 ЗЗД за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата от 518,40 лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на друга реална част от поземления имот с площ 4 кв.м. Твърди, че през периода от месец януари 2020 г. до месец януари 2022 г., ответникът Т. С. Д. в качеството си на ЕТ „** - Т. Д.“ е ползвала без основА.е тази реална част от имота, върху която е разполагал маси и столове за клиентите на търговския си обект. Поддържа, че вземането е възникнало преди продажба на търговското предприятие на едноличния търговец, поради което правоприемника „** 2014“ ЕООД отговаря солидарно с отчуждителя за изпълнение на задължението.

Обезщетението се претендира ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до плащането.

На следващо място, при условията на обективно кумулативно съединяване с горните искове, ищецът е предявил против ответника „** 2014“ ЕООД иск по иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 232, ал.2, предл.1 ЗЗД.

Ищецът твърди да е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника „** 2014“ ЕООД, произтичащо от договор за наем, сключен в края на 2014г. Твърди, че в изпълнение на договора е предоставил за временно възмездно ползване на ответника реална част с площ 86 кв. м. от процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Пазарджик, адрес: **, върху която ответникът е поставил преместваем търговски обект в двора на болницата, както и че последният не е заплатил дължимия наем за периода от месец май 2019 г. до 19.01.2020 г. в размер на 3715.20 лева /по 464.40 лв. на месец/, съгласно издадените от ищеца фактури: ф-ра №********** от 31.05.2019г.; ф-ра №0000103795 от 28.06.2019г.; ф-ра №0000103820 от 31.07.2019г.; ф-ра №0000103834 от 30.08.2019г.; ф-ра №0000103847 от 30.09.2019г.; ф-ра №0000103861 от 31.10.2019г.; ф-ра №0000103876 от 29.11.2019г.; ф-ра №0000103891 от 31.12.2019г. Иска и от съда да осъди ответника „** 2014“ ЕООД да му заплати дължимия наем в размер на 3715.20 лева, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда до плащането.

При условията на евентуалност – ако не се установи наличието на наемно правоотношение между стрА.те, ищецът е предявил срещу същия 2 ответник иск по чл. 59 ЗЗД за осъждането на ответника да му заплати сумата от 3715.20 лева, представляваща обезщетение за ползването без основА.е на процесната реалната част от имота с площ 86 кв.м. за периода от месец май 2019 г. до 19.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда до плащането.

При условията на обективно кумулативно съединяване с горните два иска ищецът е предявил иск по чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника „** 2014“ ЕООД да му заплати сумата от 891 лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на друга реална част от поземления имот с площ 10 кв.м. Твърди, че през периода от месец януари 2020 г. до месец април 2022 г., ответникът е ползвал без основА.е реална част от имота с площ 6 кв.м., върху която е разполагал маси и столове за клиентите на търговския си обект, както и че през периода от месец март 2022 г. до месец април 2022 г. отново без основА.е е присъединил към тази реална част още 4 кв.м.

Обезщетението се претендира ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до плащането.

Ищецът претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответниците оспорват сключването на двата договора за наем, по които ищецът претендира плащане.

Признават, че са ползвали процесните реални части от имота на ищеца с площ съответно 60 кв.м. и 86 кв.м., върху които са поставили търговските си обекти, както и че са ползвали допълнително посочените от ищеца реални части с площ съответно 4 кв.м. и 10 кв.м., върху които са поставяли маси и столове за клиентите си. Твърдят, че са платили на ищеца обезщетение в размер, който съответства на наема по издадените от него фактури.

Молят исковете да бъдат отхвърлени и претендират съдебни разноски.

Съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

І. По исковете по чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл. 232, ал.2, предл.1 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал.2 ЗЗД , наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързА. с ползването на вещта. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът - наемодател следва да установи наличието на наемното правоотношение между стрА.те, по което е изпълнил задължението си да осигури на ответниците ползването на веща съобразно посоченото в договора или според нейното предназначение. При установяване на горното ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи, правопогасяващи или правопроменящи факти по отношение на задължението за плащане на наемната цена.

Установява се от представените от ищеца решение №799 от 29.07.2020г. по гр. д. №1996/2018г. на РС – Пазарджик и решение №166 от 20.02.2023г. по гр. д. №1632/2021г. на РС – Пазарджик че ответниците Т. С. Д. в качеството й на ЕТ „** - Т. Д.“ е осъдена да заплати на ищеца сумата 6804 лв. – наем за периода 01.08.2016г. – 30.04.2018г., и сумата 3888 лв. – наем за 3 периода м. май 2018г. – м. април 2019г., дължи по сключения между стрА.те договор за наем на реална част от имота на ищеца с площ 60 кв.м., върху която ответникът е поставил свой търговски обект. Със същите решения ответникът „** 2014“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца сумата 10216.80 лв. – наем за периода 01.07.2016г. – 30.04.2018г., и сумата 5572.80 лв. – наем за периода м. май 2018г. – м. април 2019г., дължим по сключения между стрА.те договор за наем на реална част от имота на ищеца с площ 86 кв.м., върху която ответникът е поставил свой търговски обект.

От горното е видно, че двамата ответници са осъдени да заплатят на ищеца наем за площите от неговия имот, върху които те са поставили своите търговски обекти. Присъденият наем е дължим за период преди процесния.

СтрА.те по настоящото дело са обвързА. от мотивите на предходното съдебното решение, в които съдът е приел наличието на наемни правоотношения между тях, породени от същите договори за наем, на които ищецът се позовава в настоящото производство. Въпросът за сключването на процесните договори за наем не може да се пререшава в рамките на всяко следващо производство за присъждане на дължим наем въз основа на същите договори, но за по-късен период. При последващите дела могат да се слушат само възраженията на ответниците, основА. на обстоятелства, които са настъпили след началото на устните състезА.я в първото исково производство, и които имат правоизключващо, правопрекратяващо или правопроменящо действие по отношение на облигационното отношение.

В случая ответниците отново, както и в предходните искови производство оспорват сключването на двата договорите за наем, но не твърдят и не установяват новонастъпили обстоятелства, които да са довели до тяхното прекратяване или до изменение на правата и задълженията на стрА.те. Затова следва да се приеме, че същите продължават да са обвързА. от наемните правоотношения при условията, установени от съда, постановил първото съдебно решение, с което са уважени исковете за заплащане на дължим наем.

Съществуването на тези наемни правоотношения се установява и от приетата СИЕ, от което е видно, че в счетоводството на ответниците са отразени издадени от ищеца фактури за дължим наем за период преди процесния, повечето от които са заплатени.

Установява се сключен между ищеца „М**“ АД и ответника Т. С. Д. в качеството й на ЕТ „** - Т. Д.“ договор за наем на реална част с площ 60 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Пазарджик, адрес: **, върху която ответникът е поставил преместваем търговски обект в двора на болницата. Размерът на наема, установен в рамките на приключилите искови производства между същите стрА., претендиран по същия наемен договор е 324 лв. Ответникът не представя доказателства за прекратяване на договора, за промяна на наемната цена или за нейното заплащане.

4

Следователно в тежест на ответника Т. С. Д. в качеството й на ЕТ „** Т. Д.“ е възникнало задължение към ищеца за заплащане на дължими наем за периода от месец май 2019 г. до месец януари 2020 г. в размер на 2592 лева /по 324 лв. на месец/, което задължение не е изпълнено.

Освен това, по делото е безспорно, установява се и от вписвА.ята в Търговския регистър, че след възникване на задължението едноличният търговец е прекратил своята дейност, фирмата е заличена от Търговския регистър, а неговото търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения е придобито от ответника „** 2014“ ЕООД. Предвид настъпилото универсално правоприемство и на основА.е чл.15, ал.3 ТР отчуждителят Т. С. Д. и правоприемникът „** 2014“ ЕООД отговорят солидарно пред кредиторите за задълженията на предприятието.

Ето защо искът за осъждането на ответниците да заплатят солидарно на ищеца на наем за периода от месец май 2019 г. до месец януари 2020 г. в размер на 2592 лева /по 324 лв. на месец/ е основателен и следва да се уважи в предявения размер. Върху главницата се дължи и законна лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 30.05.2022г. до плащането.

По аналогичен начин стоят нещата и при втория иск, основан на действащ договор за наем между ищеца и ответника „** 2014“ ЕООД.

СтрА.те са обвързА. от мотивите на съдебните решения, в които е прието, че между тях е сключен договор за наем на реална част с площ 86 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик, адрес: **, върху която ответникът е поставил преместваем търговски обект в двора на болницата. Размерът на наема, установен в рамките на приключилите искови производства между същите стрА., претендиран по същия наемен договор е 464.40 лв. Ответникът не представя доказателства за прекратяване на договора, за промяна на наемната цена или за нейното заплащане. Ето защо искът за осъждането на ответника да заплати на ищеца на наем за периода от месец май 2019 г. до 19.01.2020 г. в размер на 3715.20 лева /по 464.40 лв. на месец/ е основателен и следва да се уважи в предявения размер. Върху главницата се дължи и законна лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 30.05.2022г. до плащането.