Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3255 от 27.10.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно наказателно дело 5262/2022
Вид
Определение № 3255
Подписан
27.10.2022
Състав
СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3255 гр. София, 27.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. И. У. като разгледа докладваното от С. И. У. Частно наказателно дело № 20221110205262 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243 от НПК.

Производството е инициирано по депозирана жалба с правно основание п о чл. 243, ал. 4 НПК от С. С. Т., ЕГН **********, в качеството й на пострадала от престъпление, чрез адв. В. П., срещу постановление на Софийска районна прокуратура, постановено на 04.04.2022 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 2040/2019 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 39527/2019 г. по описа на Софийска районна прокуратура.

В депозираната жалба се релевират доводи, че атакуваното постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при липса на обективно, всестранно и пълно разследване. На първо място се сочи, че причината за процесния инцидент неправилно е възприета от страна на прокурора като лично действие на пострадалата Т., доколкото последната е изпълнявала задълженията си по длъжностна характеристика и не се е увредила при прокарване на хартия или при настройване на машината, а при простото й преминаване покрай движеща се част от машината, която не е била обезопасена. В тази връзка се навежда, че причина за инцидента не е фактът на движение около машината, а неизпълнението на задължението на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, като обезопаси въртящия се волан за ръчно подаване. Сочи се, че от приетата по делото СТЕ се установява, че воланът за ръчно подаване обективно не може да се ползва при автоматичен режим на 1 работа на машината, а може да се ползва само когато машината е спряна – за ръчни настройки, като при това положение последният е могъл да бъде обезопасен по много начини, в това число и с прозрачен плексигласов капак, който да предпазва работещите от случайно захващане на телесна част при преминаване, и който да се вдига от оператора на машината само при спряна машина, ако се налага ръчна настройка, каквито предпазни средства в случая не са били налице. На следващо място се поддържа, че недоумение будят изводите, че водеща причина за инцидента е използването на облекло с разпуснати ръкави, неприбрани в китките, при положение, че въртящият се детайл може при случаен допир да захване всякакви части от човешкото облекло, включително и директно телесна част. Релевират се доводи, че в конкретния случай работодателят не е предоставил на работещите писмени инструкции на работното оборудване, както и че пострадалата е допусната да извършва трудова дейност без полагане на изпит след проведено обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

По изложените съображения се счита, че действителната причина за трудовата злополука е противоправната липса на обезопасяване на въртящ се машинен детайл, който създава очевиден риск от захващане на облекло или телесна част на който и да е преминаващ покрай него, липсата на предоставено работно облекло и инструкции за работа с машината, поради което и в процесния случай в основата на инцидента стои небрежността на работодателя.

Софийският районен съд, като прецени наведените от жалбоподателя доводи и след обсъждане на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от процесуалнолегитимирана страна, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Наказателното производство по ДП № ЗМ 2040/2019 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 39527/20189 г. по описа на СРП е образувано на 08.10.2019 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК и водено за това, че на 08.10.2019 г. около 21:00 часа, в цех за производство на салфетки, намиращ се в промишлената зона на ****, причинил средна телесна повреда на С.

2

Стоянова Т. поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност - престъпление по чл. 134, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство няма привлечено в качеството на обвиняем лице.

С постановление от 04.04.2022 г., прокурорът е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 2040/2019 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 39527/2019 г. по описа на Софийска районна прокуратура на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

От събраните по делото доказателства може да се изведе следната фактическа обстановка:

На 01.04.2019 г. бил сключен трудов договор на основание чл. 62 и чл.

67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, със страни – работодател „М. Е.“ ООД и С.

С. Т. – служител, по силата на който работодателят възложил, а служителят приел да изпълнява, считано от 02.04.2019 г., длъжността „Пакетировач“ в „М. Е.“ ООД с място на работа – **** – складова база. По силата на сключения договор, служителят се задължил да изпълнява служебните си задължения, отговорности и правомощия, изброени в длъжностна характеристика, неразделна част от трудовия договор, както и декларирал, че е запознат с оценените опасности и рискове на работното си място и с инструкции за безопасност и здраве при работа, длъжностна характеристика, правила за вътрешен трудов ред и вътрешни правила за работна залата.

Съгласно длъжностна характеристика на С. С. Т., подписана лично от последната, сред визираните основни длъжности задължения били да извършва дейността стековане (пакетиране на готовата продукция в групови опаковки – стекове), да прокарва материала (тишу) за салфетки през съответните възли на машината и да я стартира, да следи ролките тишу, докато свършат и да спира машината, след което да уведоми оператора да зареди машината отново, последното при спазване на основни отговорности, след които - да уведомява незабавно оператора на машината при технически проблем, проблем с настройките и за некачествена продукция. В деня на постъпване на работа – 02.04.2019 г., на С. С. Т. бил проведен първоначален инструктаж по безопасност при работа, а на 26.06.2019 г. и периодичен такъв.

На 08.10.2019 г. пострадалата С. С. Т. изпълнявала трудовите си задължения в **** – складова база, собственост на „М. Е.“ ООД, втора 3 работна смяна от 14:00 ч. до 22:00 ч., заедно със заемащия длъжността „оператор“ св.Ц. С. И.. При започване на работа, св. И. пуснал машината, на която следвало да работи пострадалата, както и заредил същата с хартия.

Около 21:00 ч. пострадалата Т. видяла, че й остава малка част от хартията и решила да ускори скоростта на машината, за да приключи по – бързо и да започне да прави друг вид салфетки. Вследствие на последното, машината започнала да сгъва салфетките накриво и Т. решила да ги намести , като за целта сама да навие хартията на вала на машината, вместо да уведоми оператора св.И. за некачествената продукция. В изпълнение на решението си, пострадалата Т. минала в близост покрай колелото за ръчно предаване на мишината за салфетки, което се въртяло и в този момент усетила силно дърпане. Колелото захапало дрехата, с която била облечена пострадала Т. и ръката й попаднала отдолу от силното усукване на дрехата й във въртящите се части на посочената машина за сгъване на салфетки. Пострадалата паднала за земята и извикала от болка. В този момент при нея дошъл колегата й св.Ц.

И., който й оказал първа помощ, като разрязал усукалата се дреха и успял да освободи ръката й. Впоследствие свидетелят И. позвънил на телефон 112, за да съобщи за инцидента и качил пострадалата Т. в собствения си автомобил, за да я откара в болница. По пътя срещнали линейка, в която прехвърлили Т. и последната била откарана в УМБАЛ „Св. Анна“. В болничното заведено било констатирано, че в резултат на инцидента С. С. Т. е получила счупване на лява раменна кост в областта на хирургичната шийка.

Изложената фактическа обстановка, която е идентична с възприетата от представителя на СРП, се установява от събраните в хода на разследването доказателства и доказателствени средства. Събраните в хода на досъдебното производство доказателства са анализирани по изискуемия за това начин, като са преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка, като в този смисъл доказателствените изводи на прокурора са правилни и се възприемат и от настоящата съдебна инстанция.

Водещо място сред доказателствените източници от значение за изясняване механизма на произшествието заемат показанията на пострадалата С. С. Т., както и на свидетеля Ц. С. И.. Тези свидетелски показания са напълно съответни едни на други и очертават една и съща фактическа обстановка, а именно възприетата по-горе, като не съществуват основания за съмнение в съобщеното, от който и да е от тях. От същите се установява 4 безпротиворечиво, че на процесната дата и място, пострадалата е решила да приключи по – бързо работата си, виждайки, че й остава да изработи малко количество салфетки, поради което е ускорила скоростта на машината, както и че когато е видяла, че машината изкривява и мачка поставената хартия, последната е решила да я намести, вследствие на което е преминала близо до въртящото се колело на машина, което е захапало ръкава на дрехата й, в резултат на което ръката й попаднала отдолу от силното усукване на дрехата.

Останалите гласни доказателства, а именно показанията на С. Б. Г., Н. Н.

П. и Р. И. К., не само не опровергават изложеното от първата група свидетели, но и показанията на свидетеля Колев потвърждават наличието на задължение от страна на служителя, заемащ длъжността „пакетировач“, при наличие на нередност в сгъването на салфетките, да уведоми съответния служител, заемащ длъжността „оператор“ за последното, който именно отговаря за настройката на машините.

На следващо място, в хода на разследването са приобщени значителен обем писмени доказателства - медицинска документация, резултати от проверка на ДИТ-София, които са официални документи, в чиято автентичност и достоверност не съществуват основания за съмнение и които също допринасят за изграждане на изводите по фактите.

В приобщените по делото писмени доказателства - протоколи е отразено, че са провеждани инструктажи за безопасност на трудещите се, в каквато посока са и показанията на свидетелите С. Б. Г., Н. Н. П. и Ц. С. И., поради което и показанията на пострадалата Т. в съответната им част, а именно - че не й е бил провеждан какъвто и да било инструктаж, остават изолирани от останалия събран доказателствен материал.

Не на последно място, по делото е изготвена съдебно - техническа експертиза, видно от заключението на която е, че механизмът на злополуката от техническа гледна точка се дължи на захващане на ръкава на връхната дреха на пострадалата от въртящ се външен детайл на машината, при което заедно с ръкава на дрехата се увлича и ръката на пострадалата, в резултата на което възникват травматичните увреждания. Установено е, че непосредствената причина за възникване на злополуката е неспазването от страна на С. С. Т. на задълженията й по длъжностна характеристика и на чл.

33 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, като не е положила 5 грижа за здравето и безопасността си, предприемайки самоволни действия по настройване на машината, които не са били нейно задължение.

От заключението на изготвената по делото Допълнителна съдебно – техническа експертиза се установява, че на пострадалата С. С. Т. е извършено необходимото обучение и инструктаж по здравословни и безопасни условия на труд в рамките на проведения инструктаж на работното място; че процесната машина в момента на злополуката е била със снети защитни странични прегради, което е нарушение на чл.186 на Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, но дори и капакът да е бил на мястото си, злополуката пак би възникнала, тъй като връхното облекло на пострадалата е било захванато от въртящия се волан, който фабрично е от външната страна на защитния капак и се върти непрекъснато, докато машината е в работно състояние; че не се установява наличие на инструкция за употреба на машината от производителя; както и че върху машината има предупредителни фабрично поставени маркировки.