Акт от 29.10.2019, Административен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 536/29.10.2019 г., гр.Монтана

В името на народа

Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав :

Председател:

Огнян Евгениев

Членове: Соня Камарашка

Мария Ницова при секретар Видова и с участието на прокурора

Александрова, като разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД №

473/2019 г. по описа на Административен съд Монтана

Производството е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от А.Г.А. ***, против решение от 31.07.2019 г., постановено по АНД № 187/2019 г. по описа на РС Берковица. С жалбата се претендира, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че е налице съществено разминаване по въпроса кога е констатирано нарушението, тъй като проверката на контролните органи е извършена в негово отсъствие. Сочи, че по делото липсват доказателства за това кога е било извършено нарушението, твърди, че не следва да носи отговорност за нещо, което не е извършил. Сочи, че към момента на проверката вече не се е добивана дървесина в посочения в НП участък, поради което касаторът не е имал възможност да осъществява постоянни надзорни функции в този участък и на същият не следва да се вменява отговорност за извършената сеч. По подробно изложени доводи е направено искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг по същество, с който да бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касация - Регионална Дирекция по горите Берковица, чрез процесуалния представител юрк.Миланова, моли съда да потвърди решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана излага становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила обжалвания съдебен акт.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.

218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.

211, ал. 1 АПК, вр. чл.

63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд Берковица се е развило по жалба от А.Г.А. ***, против НП 195/23.04.2019 г. на директор на Регионална дирекция по горите Берковица, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 195/18.02.2019 г., с което впоследствие с НП № 195/23.04.2019 г. на директора на РДГ Берковица на А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл.257, ал.1 т.1 във връзка с чл.108, ал.3 от ЗГ.

От фактическата страна административното обвинение се основава на това, че А.А., в качеството си на лице на частна лесовъдска практика и получил позволително за сеч № 480256/19.01.2019 г., не е упражнил контрол при провеждане на сечта и е допуснал да се отсекат 12 броя немаркирани дървета. Нарушението е извършено за периода 21.01 до 05.02.2019 г. и открито на 05.02.2019 г. в имот с кадастрален № ***, отдел 47, подотдел „А2“ в землището на с.Замфирово. С това деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ.

С обжалваното решение Районен съд Берковица е потвърдил посоченото НП. Прието е, че фактическите констатации, отразени в АУАН и НП, се потвърждават от съставения при проверката констативен протокол № 105463/05.02.2019 г. и кореспондират със съдържанието му. В хода на производството не са снети показания от актосъставителя и свидетеля по акта. Съдът посочил, че при извършване на служебна проверка за законосъобразност не са констатирани съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП. Изложени са съображения за липса на предпоставки за приложението на чл.

28 от ЗАНН и за законосъобразност на наложеното наказание.

Решението на Районен съд Берковица е неправилно.

Настоящият касационен състав не споделя доводите, изложени в касационната жалба, че санкционният акт е издаден без да са взети предвид възраженията на административнонаказаното лице. Ето защо повторно изложените от касатора възражения в този смисъл не следва да бъдат разглеждани и обсъждани, доколкото не са релевирани каквито и да е било нови доводи за твърдяното нарушение.

Противно на твърденията в касационната жалба задълженията на касатора, предвидени в чл.

108, ал. 3 са съществували до освидетелстване на сечището, като позволителното за сеч е до 31.03.2019 г., т. е. до този момент А. е бил задължен да упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, като е ирелевантно обстоятелството, че добив е имало само на 28.01.2019 г.

Доколкото в разглеждания случай датата на установяване на нарушението не е точно посочена, в периода от 21.01.2019 г. до 05.02.2019 г., а позволителното е от 22.01.2019 г., съдът намира, че посочването в констативния и санкционния акт на период, различен от датата, на която е извършена проверката, респективно установено нарушението, макар и да съставлява процесуално нарушение, същото не е от категорията на съществените и не е предпоставка за незаконосъобразност на НП. Датата на установяване на нарушението е от значение единствено по отношение на срока по чл.

34 от ЗАНН, който в случая е спазен.

В случая касационният състав констатира необоснованост на санкционния акт. Това е така, защото от обективна страна административното нарушение се характеризира с дата, респ. период на осъществяването си. Датата, респ. периода на извършване на нарушението, е част от главния факт в административнонаказателното производство и се включва в предмета на доказване по делото, тъй като е меродавният момент, който законът свързва с възникване на отговорността на дееца.

В разглеждания случай като момент на извършване на нарушението е посочен период от 21.01. до 05.02.2019 г. Същевременно срокът на провеждане на сечта съгласно позволителното за сеч е започнал да тече от 22.01.2019 г., следователно задълженията за касатора по чл. 108, ал. 3 от ЗГ са възникнали от тази дата. От анализа на всички събрани доказателства административнонаказващият орган не е успял да докаже по категоричен начин, че соченото от него административно нарушение е извършено именно в сочения от него период, а не по-рано, при положение, че А. е имал задължение да упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина още с издаването на разрешителното за сеч. Нито в приложените писмени доказателства, нито в депозираните гласни такива, се съдържат достатъчно данни за това нарушението да е извършено в сочения период, още по – малко към него да има причастност наказаното лице. Поради това следва да се приеме, отговорността на касатора е ангажирана незаконосъобразно, тъй като е недопустимо едно лице да бъде санкционирано, без да е доказано по безспорен начин кога е извършено установеното с АУАН деяние.

Административнонаказателната отговорност на едно лице следва да се ангажира при безспорно установено за него от субективна и обективна страна нарушение, като елемент на обективната страна е и датата, респ. периода на извършване на нарушението. В тежест на наказващия орган е да ангажира годни доказателства, от които по несъмнен начин да се установи субекта на нарушението и неговата вина, което в настоящия случай не е сторено.

Въззивния съд е постановил решението си без да съобрази посочените обстоятелства, дори не е разпитал актосъставителя и свидетеля, поради което е постановил решението си в нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.

348, ал. 1, т. 1 от НПК, което решение подлежи на отмяна наред с потвърденото наказателно постановление.

Предвид гореизложеното и на основание чл.

221, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 31.07.2019 г., постановено по АНД № 187/2019 г. по описа на Районен съд Берковица и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 195/23.04.2019 г., на директор на Регионална дирекция по горите Берковица, с което на А.Г.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл.

257, ал. 1, т. 1 във вр.с чл.108, ал.3 от Закона за горите.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: