Решение № 152 от 15.02.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Перник, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симона Пл. К. при участието на секретаря Даниела Т. Асенова като разгледа докладваното от Симона Пл. К. Гражданско дело № 20211720105235 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Теленор България“ ЕАД срещу В. С. К..

Ищецът твърди, че по силата на сключен договор за мобилни услуги от 06.12.2008 г. ответницата е абонат на дружеството, с клиентски номер 001962033 и титуляр на мобилен номер. Твърди се, че правоотношението многократно е било подновявано, като с допълнително споразумение от 28.05.2018 г. абонатът е избрал ползването на абонаментна програма „Тотал“ 36,99 лв. с уговорен срок на действия 24 месеца /до 28.05.2020 г./. При преференциални условия абонатът закупил и мобилно устройство с отстъпка, при избиране на посочената абонаментна програма. Посочва се, че за периода на потребление 10.07.2019 г. до 09.08.2019 г. ответницата не изпълнила задължението за заплащане на месечните задължения на обща стойност 211,27 лв., поради което доставчикът едностранно е прекратил индивидуалните договори на ответницата за ползваните абонаменти по силата на чл. 71 и 72 от ОУ и начислил неустойка в общ размер на 293,33 лв., дължима при предрочно прекратяване на договора. Изяснява, че неустойката била формирана от размера на 3 месечни абонаментни такси (всяка от които по 30,82 лв., т.е. общо 92,46 лв.) и 200,87 лв. – неустойка във връзка с ползването на устройството, представляваща част от разликата между стандартната цена на устройството и ценовата листа при сключването на договора, съобразно оставащия срок от договора.

При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на „Теленор България“ ЕАД съществува изискуемо вземане спрямо В.

С. К. в общ размер от 293,33 лв. – неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, от която 92,46 лв. - стойността на 3 месечни абонаментни такси и 200,87 1 лв. – неустойка за предоставяне за ползване устройство APPLE iPhone X 64GB Silver.

Претендират се разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище, че е заплатила изцяло процесното задължение към ищцовото дружество в общ размер на 498,33 лв. – включително държавна такса и разходи за адвокатски услуги.

С допълнителна молба ищецът признава, че ответникът е заплатил задължението си на 23.08.2021 г., но поради грешно посочване на основанието в платежния документ, ищцовото дружество и разпознало плащането едва през месец декември 2021 г. Посочва, че на дата 06.12.2021 г. в системата на ищеца е отразено, че задължението е изплатено. Оттегля предявения иск и сочи, че представя изрично пълномощно по смисъла на чл. 34 от ГПК, но такова сред книжата не е представено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

С оглед изявлението на ищеца за оттегляне на иска, но предвид липсата на изрично представено пълномощно, при съобразяване с отразеното в пълномощното, приложено на лист 7, че упълномощеното лице няма право да се разпорежда с предмета на делата, заведени от името и за сметка на Дружеството или да извършва други действия, за които процесуалните закони изискват изрично пълномощно, намира, че искът да бъде разгледан по същество.

Чрез клаузата за неустойка страните отнапред могат да обезпечат евентуални вреди от неизпълнението на конкретно задължение от гаранционен характер. Страните са свободни да уговарят различни последици от поведението си при сключването на всеки договор, както и от неизпълнението на всяко отделно поето задължение по него, единственото ограничение при неустойката е да съобразяват повелителните норми на закона и добрите нрави.

В тежест на ищеца е да докаже осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на облигационно договорно правоотношение между страните с твърдените права и задължения; 2) уговорена в договора клауза за неустойка за твърдяната форма на неизпълнение на поетото от насрещната страна задължение; 3) размера на неустоечното задължение. В тежест на ответника е да докаже, че е платил задължението.

Не се спори, а от представените доказателства – допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 28.05.2018 г. и приложение към него – подписани от ответницата, фактура и общи условия, се установява, че между страните в настоящото съдебно производство е съществувало облигационно правоотношение с права и задължения, съгласно твърденията в исковата молба. Установява се и уговарянето на действителна клауза, уреждаща неустоечно задължение, както и конкретната форма на неизпълнение, поето от насрещната страна. Сочените материални предпоставки не се оспорват от ответната страна.

2

Видно от представеното платежно нареждане от 23.08.2021 г., на посочената дата ответницата е заплатила в полза на ищцовото дружество сумата от 498,33 лв., равняваща се на стойността на исковата претенция – 293,33 лв., както и разноските, сторени от ищеца в заповедното производство – общо 205 лв., като плащането не е оспорено от ищцовото дружество. Същото е извършено след депозиране на възражението по реда на чл. 414 ГПК на 23.07.2021 г., но преди депозирането на исковата молба на 06.10.2021 г. Извършеното плащане на вземането – предмет на настоящата искова претенция, съставлява своеобразно признание на дължимостта й.

Съдът констатира погасяване на дълга преди образуване на настоящия исков процес, което е длъжен да съобрази. Водим от изложеното, съдът приема, че искът следва да бъдат отхвърлен поради извършеното плащане преди процеса.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и доколкото плащането е извършено преди образуване на настоящото исково производство и ответникът не е дал повод за завеждането му, в него полза следва да бъдат депозирани сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 350 лв. – платен адвокатски хонорар.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД , ЕИК 130460283 със седалище град ***, чрез адв. В.Г., срещу В. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. *** разглеждани по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Теленор България“ ЕАД съществува изискуемо вземане по отношение на В. С. К. в общ размер от 293,33 лева – неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, от която 92,46 лева – стойността на 3 месечни абонаментни такси, и 200,87 лева – неустойка за предоставяне за ползване устройство APPLE iPhone X 64GB Silver, за които е издадена фактура № **********/10.08.2019 г., поради извършено плащане преди образуване на гр.д. № 5235/2021 г. по описа на Районен съд-Перник.

ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283 да заплати на В. С. К., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350,00 лева – разноски пред Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3