Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 548 от 08.07.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 515/2025
Вид
Решение № 548
Подписан
08.07.2025
В сила
08.07.2025
Състав
Албена Янчева Зъбова Кочовска, Таня Димитрова Евтимова, Радостина Петкова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.178 · Закон за обществените поръчки

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. Бургас, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Р.а П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20252100500515 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 248/04.02.2025г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 20242120101349. С това решение, съдът осъжда ДП „Пристанищна инфраструктура“ със седалище и адрес на управление в гр. София, район Слатина, бул. „Шипченски проход“ № 69, действащо чрез клона си ТП „Пристанище Бургас“ да заплати на „Акванойс“ ЕООД, ЕИК: 200496819 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.113, вх.4, ет.5, ап.11, представлявано от управителя Киро Неделчев Гърков сумата от 17 998,75 лева, представляваща главница по договор от 12.07.2022г. за извършени дейности по поддръжка на зелени площи в тила на 1 – 4 корабни места на терминал Бургас изток – 1 за периода от 12.12.2022г. до 12.01.2023г., за която е издадена фактура № 1000000630/15.02.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 29.02.2024г. до изплащането на сумата и отхвърля иска за горницата над 17 998,75 лева до претендираните 18 000 лева, както и отхвърля иска за сумата от 2 370 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.02.2023г. до 28.02.2024г. С решението, съдът осъжда ДП „Пристанищна инфраструктура“, действащо чрез клона си ТП „Пристанище Бургас“ да заплати на „Акванойс“ ЕООД съдебни разноски в размер на 2 619,85 лева. Съдът осъжда и „Акванойс“ ЕООД да заплати на ДП „Пристанищна инфраструктура“, действащо чрез клона си ТП „Пристанище Бургас“ съдебни разноски в размер на 34,92 лева.

Подадена е въззивна жалба от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, действащо чрез клона си ТП „Пристанище Бургас“ против решение № 248/04.02.2025г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 20242120101349.

Жалбоподателят оспорва извода на съда, че договор № Д-10/12.07.2022г. с предмет „Дейности по поддръжка на зелени площи в тила на 1-4 корабни места – терминал „Бургас 1 изток – 1“ е изпълнен за периода от 12.12.2022г. до 12.01.2023г. Жалбоподателят квалифицира сключения договор като такъв за изработка и подчертава, че изпълнителят се освобождава от задължението си по него само ако предаде точно извършената работа.

Приемането на работата от възложителя е условие за заплащане на цената по договора. В конкретния случай, жалбоподателят е уведомил изпълнител, че не приема работата за периода от 12.12.2022г. до 12.01.2023г. с писмо от 06.02.2023г., поради което и не дължи плащане за този период. Жалбоподателят акцентира на факта, че фактура № 100000630/15.02.2023г. не е отразена в счетоводството му и не е включена в регистрите по ЗДДС, а показанията на свидетеля Б. не трябва да се ценят обективно, тъй като същият се намира в трудово правоотношение с ответното дружество. По изложените съображения, жалбоподателят иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд в осъдителната част и да отхвърли иска.

ДП „Пристанищна инфраструктура“ се представлява в процеса от юрисконсулт Т., която пледира за уважаване на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

„Акванойс“ ЕООД се представлява в съдебно заседание от адвокат Станчев, който пледира за отхвърляне на въззивната жалба и за присъждане на съдебни разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

ФАКТИ:

На 12.07.2022г. е сключен договор на основание чл.112, ал.1, вр. чл. чл.178 от Закона за обществените поръчки между Клон – ТП „Пристанище Бургас“ на ДП „Пристанищна инфраструктура“ - възложител и „Акванойс“ ЕООД - изпълнител с предмет на договора: дейности по поддържане на зелени площи в тила на 1 – 4 корабни места – терминал „Бургас изток – 1“. По силата на чл.1 от договора изпълнителят се задължава да извърши дейности по поддържане на тревни площи, храсти, дървесна растителност, декоративни цветарници и кашпи в „Конгресен център“ и засаждане на дървесна растителност и храсти в съответствие с техническа спецификация. Срокът на действие на договора е 12 месеца, а уговореното възнаграждение – 179 987,52 лева без ДДС, съответно 215 985, 02 лева с ДДС.

Според чл.6 от договора възложителят заплаща стойността на извършените услуги месечно в размер на 1/12 от договореното възнаграждение в 30-дневен срок от представяне на следните документи: двустранен приемо-предавателен протокол за приемане на услугите без забележки, подписан от възложителя и изпълнителя и фактура, издадена от изпълнителя за услугите през съответния месец. В чл.8 от договора е уговорено, че забавянето на плащанията от страна на възложителя не е основание за спиране или забавяне на дейностите, предмет на договора.

На 27.01.2023г. управителят на дружеството – изпълнител депозира пред директора на предприятието – възложител протокол № 6 за периода от 12.12.2022г. до 12.01.2023г.

С писмо изх.№ 05-05-2-19/02.02.2023г., директорът на Клон – ТП „Пристанище Бургас“ уведомява „Акванойс“ ЕООД, че служителите на предприятието – възложител са констатирали, че в периода от 13.12.2022г. до 12.01.2023г. на територията на Зона за обществен достъп – Бургас не са присъствали работници и/или служители на изпълнителя и договорените дейности не са извършени. Този факт се потвърждава и от извършената справка в системата за видеонаблюдение, изградена на територията на пристанищната инфраструктура. Поради това, възложителят отказва да подпише протокола за приемане на изпълнените дейности.

На 06.02.2023г. „Акванойс“ ЕООД прави искане за подписване на протокола и за заплащане на сумата, дължима за периода от 12.12.2022г. до 12.01.2023г.

На 15.02.2023г. „Акванойс“ ЕООД издава фактура № 1000000630/15.02.2023г. с предмет „плащане № 6 по договор за 12.12.2022г. до 12.01.2023г.“ на стойност 17 998,75 2 лева, от които данъчна основа в размер на 14 998,96 лева и ДДС в размер на 2999,79 лева.

На 29.02.2024г. „Акванойс“ ЕООД предявява иск против ДП „Пристанищна инфраструктура“ за заплащане на сумата от 20 370 лева, от които 18 000 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по договора за периода от 12.12.2022г. до 12.01.2023г., за които е издадена фактура № 1000000630/15.02.2023г. и 2 370 лева, представляващи мораторна лихва за забава за периода от 15.02.2023г. до 28.02.2024г. В исковата молба, „Акванойс“ ЕООД твърди, че е изпълнил услугите по договора за процесния период, издал е фактура, но възложителят е отказал да подпише протокола за приемане без основание. Към исковата молба е представена кореспонденцията между страните, фактура № 1000000630/15.02.2023г., приемо-предавателен протокол за следващия отчетен период, подписан от възложителя и пътни листи, издадени през процесния период.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска и твърди, че ищецът не е изпълнил услугите по договора в периода от 12.12.2022г. до 12.01.2023г. Ответникът заявява, че с нарочни заповеди е назначил служители, които да осъществяват контрол по изпълнението на договора. С доклад рег.№ 05-05-2-14/16.01.2023г. служителите уведомяват ръководството на предприятието, че в периода от 13.12.2022г. до 12.01.2023г. на територията на Зона за обществен достъп – Бургас не са присъствали работници или служители на изпълнителя – обстоятелство, което се установява и от системата за 24-часово видеонаблюдение.

В хода на първоинстанционното производство са представени техническа спецификация за дейностите по поддръжка на зелените площи в тила на 1 – 4 корабни места – терминал „Бургас – изток – 1“, техническо предложение за изпълнение на обществена поръчка със същия предмет и работна програма за изпълнение на предмета на поръчката.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което фактура № 630/15.02.2023г. е издадена и отразена в счетоводството на ищеца по сметка 411 „Клиенти“, но не е отразена в счетоводството на ответното предприятие. В счетоводството на ищеца не е отразено плащане, а в счетоводството на ответника не е отразено задължение.

По делото са събрани показанията на свидетелите Б.М. Б. и А.Н.Т.. Първият свидетел работи като тенхнически ръководител в „Акванойс“ ЕООД от 2008г. Той твърди, че всеки месец януари се извършва оглед, а при нужда – почистване на листа, клони и трева от тревните площи. Според свидетеля, тази дейност е извършена през месец януари 2023г.

Свидетелят заявява, че работниците понякога са влизали с транспорт на територията на пристанищната инфраструктура – когато се генерира отпадък, който трябва да се изнесе, а понякога са оставяли автомобила извън територията на пристанището. Б. подчертава, че през месец януари отпадъкът е много малко, поради което не са имали забележки за изпълнение на договора от представителите на ответната страна. Свидетелят допълва, че през пролетта и лятото дейностите са по-интензивни, поради което са ангажирани повече работници.

А.Т., който работи в пристанището като експерт и извършва контрол на обекта, твърди, че през месец декември 2022г. и месец януари 2023г. е посещавал обекта всеки ден, но не е установил наличие на работници и техника на дружеството – ищец. Свидетелят уточнява, че задълженията на работниците са да почистват тревни площи, храстовидна и дървесна растителност и да изхвърлят генерирания отпадък.

Управителят на ищцовото дружество обяснява, че поддържа пристанището втора година и знае, че растителният отпадък се генерира в периода от месец май до месец септември. В този период се реже и коси. През месец декември, януари и февруари се прави само оглед и ако възложителят направи забележка, работниците изпълняват. Управителят подчертава, че през този период няма възражения от страна ва възложителя.

Въз основа на изложените факти, районният съд формира извод за основателност на иска. За да постанови този резултат, съдът приема, че страните са обвързани от валиден договор и ищецът е изпълнил задълженията си по него. Този извод съдът основава на показанията на свидетеля Б., които възприема и кредитира като достоверни. Съдът 3 подчертава, че изпълнението на договора съответства на необходимостта от договорената поддръжка през зимния сезон, поради което показанията на свидетеля Т., макар и верни не сочат на извод в противоположен смисъл. В допълнение към това, съдът се позовава на техническата спецификация, според която дейностите са уговорени веднъж или два пъти седмично.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните

ПРВАНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата на е неоснователна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 248/04.02.2025г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:

В конкретния случай, от съдържанието на представения договор между страните се установява, че ответникът е възложил, а изпълнителят е приел да предоставя срещу възнаграждение дейности по поддръжка на площи в тила на 1 - 4 корабни места, които се изразяват в поддържане на тревни площи, храсти, дървесна растителност, декоративни цветарници и кашпи в „Конгресен център“ и напоителната система и засаждане на дървесна растителност и храсти. Конкретните дейности и начинът на изпълнението им са разписани в техническа спецификация, представляваща неразделна част от договора, а възнаграждението е уговорено в размер не по-висок от 215 985,02 лева, платимо в месечен размер на 1/12 част от цената на услугата в срок до 30 дни от представяне на приемопредавателен протокол и фактура. При тези факти, които не се оспорват от страните, спорният по делото въпрос е изпълнил ли е ищецът договорените дейности в периода от 12.12.2022г. до 12.01.2023г. Отговорът на този въпрос е положителен и се извежда от спецификата на дейностите, посочено в техническата спецификация и от показанията на свидетеля Б.. Според спецификацията, поддържането на тревните площи включва механизираното им косене веднъж седмично през летния период, когато е активното растене на тревата и изнасянето й до лицензирано сметище, почистване на отпадъци от тревните площи два пъти седмично, торене, пръскане с хербицид, аериране, валиране, вертикулиране и опесъчяване при необходимост. Поддръжката на храстите включва резитба и оформяне, поливане, плевене, пръскане и изнасяне на събраните клони при резитба.