Решение № 78 от 12.01.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Бургас, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20222120103976 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Др Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез юрисконсулт И.С., с която е предявил срещу ответника Г. Х. Х., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ***, представляван от процесуалния представител адв. Ж. Р. обективно съединени положителни установителни искове за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, дължими на основание договор за потребителски кредит с № ***г., сключен между Г. Х. Х. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България: сумата от 789,31 лева - главница, сумата от 129,92 лева - договорна лихва, начислена за периода от 08.02.2021г. до 15.02.2022г., сумата от 81,68 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от 09.02.2021г. до 27.03.2022г., които вземания са прехвърлени на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на ПрилоЖ.е № 1 от 14.09.2021г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г., ведно със законната лихва считано от 28.03.2022г. до изплащане на вземането, които вземания съставляват предмета на Заповед за изпълнение № 998/30.03.2022 год. по ч. гр. д. № 1942/2022 год. на БсРС. Претендира разноски.

Излагат се твърдения, че на 03.02.2020г. ответникът е сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България договор за потребителски кредит с № ***г. по 1 силата на който му е предоставен кредит в размер на 1230.43 лева и който кредитополучателят се задължил да върне, ведно с договорна лихва за срок до 15.02.2022г. на 24 броя вноски, всяка в размер на 70,71 лева. Твърди се, че ответникът не е заплатил изцяло дължимата сума. Вземането по договора е прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на ПрилоЖ.е № 1 от 14.09.2021г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от назначения процесуален представител на ответника. Не се оспорва, че ответникът е сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България договор за потребителски кредит с № ***г., но оспорва иска с излоЖ. подробни съобраЖ.я. Оспорва да е бил надлежно уведомен за цесията. Счита исковата претенция за заплащане на главница и акцесорните претенции за заплащане на лихви за неоснователни. Праводателят на ищцовото дружество „БНП Париба пърсънъл Файненс С.А. клон България“ не е изпълнил всички свои задълЖ.я по договора за кредит, поради което е неизправна страна по договора за кредит, а в случай, че кредиторът е в забава, то длъжникът се освобождава от нейните последици съобразно общата норма на чл. 96 от ЗЗД.

Видно от прилоЖ.те към исковата молба писмени доказателства, част от главницата по договора, а именно сумата от 180,43 лв. представлява покупка на застраховка „Защита на плащанията“/стр.1-ва от договора кредит/. Т.е. при подписването на договора за кредит, за да получи сума в размер на 1050 лева, кредитополучателят /ответник в настоящото производство/ е заплатил сума от 180,43 лв. за закупуването на застрахователна полица „Защита на плащанията“. Тази сума надвишава почти 20 % от размера на предоставения на ответника кредит.

От представения от ищцовото дружество договор за застраховка „Защита на плащанията“ /стр.4-та от договора/ е видно, че ползващи лица по застраховката са БНП Париба пърсънъл Файненс С.А. клон България“ и застрахованият. Т.е. за да упражни правата си по застрахователната полица ответникът е следвало да предприеме действия съвместно с кредиторът, който има права да се ползва от застрахователната полица.

Видно от постъпилия отговор на искова молба, подаден от сина на ответника, същият е бил в трайно влошено здравословно състояние, в каквото е и към настоящия момент, т.е. били са налице всички основания да бъдат предприети действия от страна на „БНП Париба пърсънъл Файненс С.А. клон България“, за да бъде изплатено обезщетение поради настъпване на предвидените в договора застрахователни събития, а именно загуба на трудоспособност. Децата на ответника са посетили клон на кредитодателя и са уведомили служителите, както за влошеното здравословно състояние на баща си, така и за смъртта на майка си, както и за факта, че не разполагат с никакви документи относно сключения договор за кредит. Нито ответникът, нито изпратените от него лица, които макар и устно са били упълномощени да го представляват в отношенията му с кредитора не са били изрично уведомени за съществуването на застрахователната полица, както и за произтичащите от нея 2 благоприятни правни възможности. С тези си действия кредитодателят е лишил длъжника от възможността да упражни правата си по застрахователната полица. Счита, че кредитодателят не е изпълнил свое задълЖ.е, произтичащо както от договора за застраховка „Защита на плащанията“, по която заедно с ответника са били страна и са имали възможност да упражнят права и съответно кредиторът да получи дължимите плащания, но не от ответника, а от застрахователя поради настъпването на застрахователно събитие. В този смисъл кредитодателят не е изпълнил свое задълЖ.е, поради което е изпаднал в забава.

Ответникът от една страна е бил обременен да заплати допълнителна сума в размер на почти 20 % от получения кредит, а от друга е бил лишен от възможността да се ползва от правата си по застрахователната полица, предвид настъпилите непредвидени и неблагоприятни за него обстоятелства като причина за това е бездействието на кредитодателя. С тези мотиви моли за отхвърляне на исковете.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.

124, ал. 1 във вр. с чл. 422 от ГПК.

Със заповед за изпълнение на парично задълЖ.е по чл. 410 от ГПК № 998/30.03.2022 год. по ч. гр. д. № 1942/2022 год. на БсРС е разпоредено длъжникът Г. Х. Х. да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД търсените в настоящото производство суми, дължими по договор за потребителски кредит с № ***г., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България. Данните по делото сочат, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и с оглед подаденото от него възраЖ.е, заповедният съд е указал предявяване на иска, като такъв е предявен в законовия месечен срок.

Представен е договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта ***, сключен на 03.02.2020г. между кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и ответника за сумата от 1230,43 лева, от които 180,43 лева за застраховка „Защита на плащанията“. Съгласно договора ответникът се е задължил да върне получената в кредит сума на 24 месечни вноски по 70,71 лева – договорена е обща стойност на плащанията 1697,04 лева, с годишен процент на разходите – 41,30 % и лихвен процент – 31,84 %.

Последната договорена падежна дата е 15.02.2022г. В договора е инкорпориран и погасителен план, съдържащ падежни дати на месечните погасителни вноски, размер на вноските и размер на оставащата главница след всяка вноска. С т.5 страните са договорили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Съгласно чл. 9 на договора всички изявления на кредитора, отправени до кредитополучателя, се считат узнати от последния, ако бъдат изпратени на адрес, изпратени по факс или до адрес на ел. поща, или съобщени по телефон, посочени в договора от кредитополучателя. В края на договора се съдържа изявление, с 3 което кредитополучателят удостоверява, че е получил посочената сума на кредита по банковата си сметка, преддоговорна информация в съответствие със ЗПК и екземпляр от договора за кредит. Договорът за кредит е двустранно подписан, като подписите на сключилите го лица не са оспорени по делото.

По делото е представен и Сертификат № ***, съгласно който застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон България” и „Кардиф Общо застраховане, клон България” са се съгласили да застраховат по пакет „Защита на плащанията ” лицето Г. Х. Х., срещу заплащане на застрахователна премия.

На 19.08.2019 год. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД - цесионер и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България – цедент, са сключили рамков договор за цесия, за прехвърляне на ликвидни и изискуеми вземания на цедента, произтичащи от договори за потребителски кредит. Представено е и прилоЖ.е № 1/14.09.2021 год. към договора за цесия, подписано от цедента и цесионера, в който сред прехвърляните вземания, на ред № 268, фигурира и задълЖ.ето на Г. Х. Х. към цедента, произтичащо от процесния договор за кредит. Цедентът е упълномощил ищеца-цесионер да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията им с изрично пълномощно, представено по делото, като в тази връзка е изпратено уведомително писмо до длъжника. Видно е от данните по делото, че писмото с уведомлението не е било връчено на ответника, но е изпратено на адрес, посочен в договора от кредитополучателя. Както бе посочено по-горе в чл. 9 от договора е предвидено „фингирано връчване“, в която хипотеза опитът за връчване е приравнен на фактическо връчване на адресата. Независимо от изложеното, уведомлението следва да се счита за връчено и с връчване на исковата молба на ответника в хода на исковото производство – чл.235, ал.3 ГПК, поради което цесията е произвела действие по отношение на ответника. При това съдът намира, че в случая е налице валиден договор за цесия, съгласно който „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България е прехвърлило на ищеца вземанията си по процесния договор за паричен заем.

При така събраните по делото доказателства, от правна страна съдът намира следното:

За да бъде уважен предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422 от ГПК, е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. Действителен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът дължи претендираните вземания, чиято изискуемост е настъпила; 2. Неизпълнение от страна на ответника на задълЖ.ята му по договора за потребителски кредит; 3. Действителен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил претендираните вземания по договора за потребителски кредит; 4. Уведомяване на ответника за извършената цесия от цедента.

Сключеният между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и Г. Х. Х. договор за кредит представлява потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като същият отговаря на условията на чл. 9 от ЗПК.

4

Съгласно договора ответникът се е задължил да върне получената в кредит сума от 1230,43 лева на 24 месечни вноски по 70,71 лева – договорена е обща стойност на плащанията 1697,04 лева, с годишен процент на разходите – 41,30 % и лихвен процент – 31,84 %, като последната договорена падежна дата е 15.02.2022г.

Усвояването на сумата по кредита не се оспорва от ответника, а в договора се съдържа изявление, с което кредитополучателят удостоверява, че е сумата . Предвид това, съдът намира, че договорът за кредитът е валидно сключен, а кредитът е усвоен в посочения размер. В подкрепа на този извод е фактът, че ответникът е правил плащания по кредита.

При тези данни в настоящото производство се установява факта на изискуемостта на облигационните вземания по договора за кредит, чийто краен падеж е настъпил на 15.02.2022 год.