Решение № 13177 от 27.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13177 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110108505 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 272713/08.12.2022 г., с която от името на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *************** против Р. Е. Р., ЕГН: **********, са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление вх. № 169987/15.08.2022 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Е. Р., ЕГН: ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 1 769,68 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., в имот, представляващ апартамент № 54, находящ се в гр. София, ж.к. Света Троица, бл. 368, вх. В, ет. 1, абонатен № 239644, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.08.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 256,97 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 02.08.2022 г., върху главницата за цена на доставена топлинна 1 енергия; 3/ сумата от 33,15 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент № 54, находящ се в гр. София, ж.к. Света Троица, бл. 368, вх. В, ет. 1, абонатен № 239644, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.08.2022 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 6,33 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2019 г. до 02.08.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. На 25.08.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Препис от заповедта за изпълнение е връчен на Р. Е. Р., ЕГН: ********** на 06.12.2022 г., като в законоустановения срок от името на ответника е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В тази връзка, ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение, претендирани от Р. Е. Р., ЕГН: **********, на 17.01.2023 г. Исковата молба е подадена на 17.02.2023 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградатаетажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма Техем Сървисис ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал.

1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава по отношение на последното.

Поддържа, че ответникът дължи и цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, която не била заплатил за процесния период, поради което изпаднал и в забава по отношение изпълнението на това си задължение, респективно дължи лихва за забава върху непогасената главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за 2 установено в производството, че Р. Е. Р., ЕГН: ********** дължи в полза на т, ЕИК *************** суми, както следва: 1/ сумата от 1 769,68 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., в имот, представляващ апартамент № 54, находящ се в гр. София, ж.к. Света Троица, бл. 368, вх. В, ет. 1, абонатен № 239644, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.08.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 256,97 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 02.08.2022 г., върху главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 33,15 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент № 54, находящ се в гр. София, ж.к. Света Троица, бл. 368, вх. В, ет. 1, абонатен № 239644, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.08.2022 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 6,33 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2019 г. до 02.08.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми на 25.08.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 44100/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в производството.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК /а и след неговото изтичане до настоящия момент/ от името на ответника не е депозиран отговор на исковата молба.

В производството по ч.гр.д.№ 44100/2022 г. на СРС, 160 състав ответникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената на 25.08.2022 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.

№ 44100/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Излагат се съображения, че ответникът не дължи сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Посочва, че в жилището не се ползва топлинна енергия за отопление и в него не живее никой. Поддържа, че не е извършено реално отчитане на показанията, за да може ищеца да изисква заплащане на процесните суми от ответника.

От страна на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач – Техем Сървисис ЕООД е изразено становище за основателност на предявените искове. Моли се за тяхното уважаване.

3

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.

415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответниците да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като са изпаднали и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството 4 изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този 5 смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.