Решение № 99 от 28.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Пловдив, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Търговско дело № 20235300900318 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Б. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. К.*** предявява иск срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ““

АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

ВЪЗРАЖДАНЕ, ул. „СВЕТА СОФИЯ“ 7, ет. 5.

В исковата молба се твърди, че на ***г., около *** часа, на път ***, км.

252+500м. ищецът станал участник в тежко ПТП, причинено от тежкотоварен автомобил, управляван от водача Й. С. А.. Механизмът на ПТП бил следният: тежкотоварният автомобил в нарушение на правилата за движение по пътищата навлязъл в лентата за насрещно движение и последователно блъснал два леки автомобила, сред които и лек автомобил марка Мицубиши, модел Колт, с рег. № ****, управляван от Б. Г.. Вследствие настъпилото ПТП, ищецът бил приет по спешност в тежко състояние в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. В резултат от удара, ищецът получил следните увреждания: счупване само на фибулата, закрито, Конкасацио текта педис дексткра, Фрактура фибула декстра ин. п. дист., счупване на 6-то ребро. Веднага след постъпване в лечебното заведение, била извършена оперативна интервенция, изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, за която била заплатена сумата от 4 900 лв., които представлявали имуществени вреди за ищеца. По време на лечението, ищецът приемал силни обезболяващи лекарства, които довели до 1 значителни тежки последствия за организма на лицето: получил тежка стомашночревна инфекция, която наложила последваща хоспитализация и терапия. На 05.07.2021г. ищецът бил приет за лечение и на епилепсия и епилептични пристъпи, които също били следствие от обезболяващата лекарствена терапия. И до момента се налагало ищецът да приема медикаменти, предпазващи от нова тежка чревна инфекция. Развил непоносимост към лактоза. Освен това, след първоначалното му приемане в болница, ищецът преминал през няколко етапа на следболнично лечение, през които първоначално бил на постелен режим, не е имал възможност продължително време да се самообслужва, била му необходима чужда помощ. След това се придвижвал с помощта на патерици за дълъг период от време, а двигателната му активност и до момента не била възстановена, тъй като единият му крак бил изкривен навън, което причинявало накуцване. Всичко това се отразило неблагоприятно на трудовата дейност и психиката на пострадалото лице. За настъпилия инцидент било образувано досъдебно производство, което приключило със споразумение между прокуратурата и водача на тежкотоварния автомобил, одобрено от съда. Ответното търговско дружество било уведомено за исканията на ищеца чрез писмена претенция, подадена на 08.05.2020г., но и до момента липсвало изпълнение.

Ето защо се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество за сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.08.2020г. до окончателното й плащане, както и сумата от 4 900 лева– имуществени вреди за закупуване на остеосинтезен материал вследствие същото ПТП, ведно със законна лихва от 10.05.2020г. до окончателното плащане.

Ответникът оспорва изцяло обстоятелствата, на които ищецът основава претенциите си, поради което иска предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. На първо място се твърди, че застрахователното дружество не е дало повод за завеждане на делото, тъй като процедурата по доброволно уреждане да спора и предявяване на претенцията не била приключила. Не се оспорва обстоятелството, че на 11.05.2020г. е депозирана претенция, вследствие на която е образувана щета № ***** година, но с писмо от същата дата застрахователят поискал представяне на допълнителни документи по реда на чл. 106 КЗ. Писмото било получено от пълномощника на увреденото лице, но изисканите документи така и не били предоставени и до настоящия момент, а вместо това било образувано настоящото дело. Ето защо, към датата на подаване на исковата молба, тримесечният срок за застрахователя не бил изтекъл, поради което исковете се явявал и недопустими, а делото следвало да се прекрати. Горепосоченото следвало да се отнесе и към началният момент, от който била дължима акцесорната претенция за лихва, която се дължала след изтичане на 15 работни дни от датата на представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, 2 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателствата, поискани от застрахователя. Извън това, ответникът счита, че следва да се приеме за безспорно настъпването на ПТП на ***г., вината на водача на товарния автомобил и противоправността на извършеното от него деяние, с оглед представеното по делото споразумение, утвърдено с определение на РС Карлово. Въпреки това се оспорва причинно-следствената връзка между настъпването на събитието и вредите, претърпени от лицето. Оспорва се фактът, че стомашните инфекции на ищеца са следствие от приема на обезболяващи лекарства, както и че епилепсията е вследствие от проведеното лечение. Ето защо се оспорва причинноследствената връзка между търпените неимуществени вреди и инцидента. Ответникът заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди се, че ищецът не е използвал обезопасителен колан при управление на МПС, поради което настъпилите увреждания са с по-силен интензитет, при което той сам е допринесъл за настъпване на увреждането. Освен това, ищецът имал принос и към последващо настъпилите вреди, поради липса на данни за извършвани периодични контролни прегледи, неправилно лечение и неполагане на грижи за собственото здраве. По тази причина, съпричиняването следвало да се отчете от съда при постановяване на съдебното решение. Оспорва се размерът на предявените неимуществени вреди, тъй като претендираното от ищеца обезщетение било прекомерно завишено и не отговаряло на критериите за справедливост. В случай, че съдът приемел, че са налице предпоставките за уважаване на иска, се прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Твърди се, че претенцията на имуществени вреди също е неоснователна, тъй като липсвали доказателства за плащане на сумата от 4900 лева.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Безспорно се установява реализирането на процесното пътно-транспортно произшествие. Съгласно приложеното споразумение, одобрено по НОХД № 236/2022 г. на РС-Карлово, обвиняемият Й. С. А. е извършил виновно престъпление по чл. 343 НК като на *** г. на път ***, между гр. С. и гр. К. при управление на МПС- товарен автомобил „Волво“ рег. № ***** в нарушение на правилата за движение, а именно чл.

20, ал. 1 и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лица, а именно на Б. Г. Г., изразяваща се в закрито счупване на десния малък пищял в долната част и закрито счупване на дясно ходило, които поотделно и в съвкупност довели до трайно затрудняване движението на долен десен крайник и на А. М. Г., изразяваща се в контузия на шийния отдел, счупване и изкълчване на С4, травматична дискова херния С3/4, контузия и притискане на основата на корена на шията и средата на гръбначния стълб, които поотделно и в съвкупност довели до трайно затруднение движението на врата.

3

Безспорно между страните е обстоятелството, че към момента на инцидента е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за посочения товарен автомобил с ответника. Това обстоятелство се установява и от представените от ответника откази за плащане на обезщетение.

Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК, претенцията на ищеца се явява доказана по своето основание по отношение на описаните увреждания.

По отношение на претърпените от ищеца болки и страдания са събрани гласно доказателствени средства, чрез разпит на свидетелката А. Г.а, негова с. Тя посочва, че състоянието му било тежко, като заради травмите, включително по ребрата той не можел даже да лежи и в продължение на 5 дни в болницата тя му била опора. Ищецът бил на памперси, заради невъзможността да се придвижва и тя го обслужвала изцяло.

По време на болничния престой ищецът не искал да се храни. След изписването трябвало да бъдат намерени хода, които да качат ищеца на ръце до жилището им, което се намирало на третия етаж. Свидетелката намерила инвалидна количка, която да служи за придвижването. Възстановяването било трудно и имал болки, приемал болкоуспокояващи. Наред с това приемал антибиотици, за да се избегне възпаление на крака. Въпреки това не можел да спи нощем. След 45-тия ден ищецът продължил да бъде зле, като кракът бил отекъл, голям отдолу и не се виждало подобрение. Всеки ден викали рехабилитатор в дома им да раздвижва и да облекчи състоянието, като продължавал приемът на болкоуспокояващи. Наложила се втора операция, а заради многото лекарства получил проблеми със стомаха. След това развил лактозна непоносимост, въпреки че до този момент никога нямал проблеми с храненето. Вече не можел да ходи нормално и накуцвал, като кракът не се прибрал. Заявява, че при натоварване ищецът продължава да има болки в крака, като се получавало подуване при натоварване. Тези травми довели до невъзможност за ищеца да ходи на походи в планините. Заради проблемите с дебелото черво трябвало да приема лекарства до края на живота си и да прави колоноскопия на всеки две години. Два пъти в годината правил физиотерапия. Заявява, че чревната инфекция е в резултат на приеманите антибиотици, обезболяващи и стрес. От първата до втората операция ищецът се страхувал и изпаднал в депресия. Наред с това, не можел да става сам и съпругата му го носела от леглото до инвалидната количка, като синът им също помагал. Заради спирането на храненето ищецът отслабнал драстично. Показанията на свидетелката преценени на основание чл. 172 ГПК, предвид евентуалната заинтересованост, следва да бъдат кредитирани. Изложените факти са точни и последователни, като не противоречат на останалите събрани доказателства.

По делото е приета СМЕ, от която се установява, че в следствие на пътния инцидент на ищеца са причинени травматични увреждания изразяващи се в счупване само на фибулата в дясно, смазване в областта на глезена и стъпалото в дясно;

4 счупване на петната кост в дясно и счупване на 6-о ребро. Наред с това вещото лице посочва, че ищецът страда и от други заболявания: други уточнени инфекциозни гастроентерити и колити- еозинофилен колит; мастна дегенерация на черен дроб, некласифицирана другаде, бъбречно каменна болест и други и неуточнени гърчове.

Посочено е, че първите три счупвания са довели до значително ограничаване на движението в глезена и стъпалото, което е довело до трайно затрудняване на движението на долен десен крайник. Счупването на реброто е довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота. По отношение на травматичните увреждания непосредствено след инцидента ищецът е хоспитализиран, като било извършено оперативно лечение- открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тарзални и метатарзални. Било проведено и медикаментозно лечение с антибиотик. След 34 дни е хоспитализиран отново за премахване на метална остеосинтеза, като е приложен антибиотик. Двукратно през 2020 и 2023 г. била провеждана рехабилитация. Около 15 месеца след инцидента ищецът е хоспитализиран отново по повод лошо зараснала фрактура. Извършена е нова оперативна интервенция.

По отношение на еозинофилния колит вещото лице посочва, че представлява възпалително чревно заболяване, за развитието на което играят роля редица фактори, водещ от които бил дефектният отговор на имунната система към определени антигени от вътрешната среда. По отношение на неврологичните усложнения вещото лице дава заключение, че оплакванията и обективното състояние е възможно да се дължат на нежелани лекарствени реакции от приема на медикаментите „Мезалазин-Солофалк“ и кортикостероид „Медрол“ (изписани за лечение на установения колит). Експертът посочва, че в момента ищецът е в стабилно общо състояние. Запазен обем на движение на дясната глезенна става с лека болка в крайните фази. Било налице плоско стъпало и на трите свода валгусна деформация на петите с метатарзовалус по-изразено в дясно. Съществувала вероятност да е било налице плоскостъпие в по-лека степен преди ПТП, защото се касаело за двустранен процес. По отношение на травматичните увреждания дава заключение за времето за възстановяване на всяко от тях, като найпродължителният период е от 4 до 6 седмици на имобилизация и до 3-4 месеца нетрудоспособност. От приложената медицинска документация не се установявали наранявания специфични като причинени от поставен обезопасителен колан при настъпило ПТП. Използването на обезопасителен колан не би довело до ограничаване или предотвратяване на нараняванията по дясната подбедреница и стъпалото. Наред с това в заключението си вещото лице дава широки разяснения за характеристиките и теоретичните разработки във връзка със заболяванията на ищеца. При изслушването си в о.с.з. на въпрос за връзката на заболяванията с препърпяното ПТП, вещото лице конкретизира, че неинфекциозният колит не е в пряка причинно- следствена връзка, макар да се появява след това. Касаело се за автоимунно заболяване, върху което донякъде, но не с категоричност влияние можел да окаже стресът, за да го отключи.