Решение № 188 от 24.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20245300503040 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Теник инвест“ЕООД против решение № 3889/04.10.2024г. по гр.д.№ 17358/2023г. на ПдРС, XV гр.с., с което уволнението на въззиваемата Т. А. Т., извършено от жалбоподателя на основание чл. 328, ал.

1, т. 5 КТ е признато за незаконно и е отменено, въззиваемата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „*****“ и жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемата обезщетения по чл.225, ал. 1 от КТ в размер от 10800 лева за оставането й без работа през периода 18.11.2023г.- 18.05.2024г. и по чл. 226, ал. 2 от КТ в размер от 818,18 лева за незаконно задържане на трудовата й книжка. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение на въззиваемата било оттеглено преди изтичане на срока му, поради което въобще не се било стигнало до прекратяване на трудовото правоотношение. В този смисъл се твърди, че не е налице основание за търсене на съдебна защита и предявените искове се явявали недопустими. По същество на спора по делото, се сочи, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в липсата на доклад по делото и разпределяне на доказателствената тежест. Също така се сочи, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че по отправеното предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, основанието за това било посочено само бланкетно, без да се посочи конкретното обстоятелство. На 04.02.2025 г. е постъпило становище от адв. К.- пълномощник на жалбоподателя, по подадения от въззиваемата страна отговор, с което се поддържат изложените във въззивната жалба доводи и се оспорват твърденията в отговора, че едва с въззивната жалба е заявено възражение за недопустимост на исковете. Такова възражение било заявено още с отговора на исковата молба, а освен това съдът бил длъжен и служебно да следи за допустимостта на исковете, съответно за допустимостта на постановеното от тях решение.

1

От въззиваемата Т. А. Т. е подаден отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че обжалваното решение е допустимо, правилно и законосъобразно и се иска потвърждаването му.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството гр.д.№ 17358/2023г. на ПдРС, XV гр.с.е образувано по искова молба от Т. А. Т. против „Теник инвест“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативни съединени искове с правно правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3, във връзка с чл.

225, ал.1 от КТ. Предявен е и осъдителен иск по чл. 226 ал. 2 от Кодекса на труда за незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата за периода от 18.11.2023г. до датата на образуване на делото в размер от 818,18 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността „*****“. Трудовото правоотношение било прекратено на 18.11.2023г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, след изтичане на 30- дневния срок по отправеното й на 18.10.2023г. предизвестие. В отправеното от работодателя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение не било конкретизирано какви качества за изпълнение на възложените трудови функции липсват на ищцата. Освен това тя страдала от ***** заболяване. Запитване от работодателя дали страда от определено заболяване, с оглед на защитата по чл.333 от КТ, тя получила едва след връчване на предизвестието. На 16.11.2023г. тя депозирала пред него издадената й от ***-гр. **** служебна бележка, удостоверяваща ***** й заболяване. От Дирекция“Инспекция по труда“- гр.**** не било издадено разрешение за освобождаването й от работа. След изтичане на срока на предизвестието, на 22.11.2023г. на ищцата било връчено оттегляне на същото. След прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят задържал трудовата книжка на ищцата и отказал да оформи необходимите документи във връзка с преустановеното правоотношение. Заявени са искания да бъде възстановена на заеманата длъжност преди уволнението „*****“, да й бъде присъдено обезщетение по чл.225, ал. 1 от КТ за периода от 18.11.2023г. до 18.05.2024г. в размер от 10800 лева, както и обезщетение по чл.226, ал. 2 от КТ за незаконно задържане на трудовата й книжка за периода от 18.11.2023г. до дата на образуване на делото в размер от 818,18 лева.

С подадения от „Теник инвест“ЕООД отговор на исковата молба исковете са оспорени като неоснователни. Твърди се, че при сключване на последния трудов договор с ищцата тя е подписала декларация, че не страда от някоя от болестите, изброени в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. По този начин тя нарушила задължението си по чл.2 от наредбата и въвела работодателя си в заблуждение. Твърди се също така, че на 20.11.2023г. на Т. Т. било изпратено препоръчано писмо с обратна разписка, с което предизвестие № 949/18.10.2023г. било оттеглено. На 22.11.2023г. тя се явила в офиса на дружеството и представила болничен лист от 20.11.2023г.. На същата дата оттеглянето на предизвестието й било връчено лично.

В настоящето въззивно производство на първо място следва да бъде взето отношение по наведеното с въззивната жалба оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на доклад по чл.146 от ГПК и съответно указания по разпределяне на доказателствената тежест. Действително в проведеното по първоинстанционното дело първо публично съдебно заседание не е изготвен доклад и съответно не е са дадени указания по разпределяне на доказателствената тежест. Доклад обаче е изготвен в последното по делото публично съдебно заседание, проведено на 04.07.2024г. Същият е приет от страните без възражения и не е поискано преповтаряне на извършените дотогава процесуални действия. Съгласно т.2, абзац 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, в 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с 2 доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случая не е налице описаната в тълкувателното решение хипотеза, тъй като по първоинстанционното дело все пак е изготвен доклад и страните не са заявили възражения по него.

Безспорно между страните е обстоятелството, че същите са били в трудово правоотношение по трудов договор № 284/06.07.2021г., по който въззиваемата е била назначена и е работила в дружеството- жалбоподател на длъжността „*****“. На 18.10.2023г. при условията на отказ за получаване, удостоверен с подписите на трима свидетели, й е връчено предизвестие № 0949/18.10.2023г., със следното съдържание: „Във връзка с чл.328, ал.1, т.5 от КТ / липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата: трайно и неефективно изпълнение на възложената работа, издаване на некачествена продукция, забавяне при издаване на поръчки от кухнята, липса на желание за работа в екип/ в обект кафе- аперитив „А.“ в гр.*****, Ви отправям едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия Ви договор от 18.11.2023г., сключен с „Теник инвест“ЕООД“. Съгласно чл.335, ал.1 от КТ, трудовият договор се прекратява писмено. Това обаче не означава непременно, че във всеки един случай за прекратяване на трудовия договор е необходимо издаването на заповед от работодателя. При прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие писмената форма е спазена с отправяне на писмено предизвестие. Този извод се подкрепя от разпоредбата на ал.2 на чл.335 от КТ, съгласно която при прекратяване с предизвестие, трудовият договор се счита за прекратен с изтичане на срока на предизвестието. В този смисъл е и Решение № 50005 от 2.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2022 г., IV г. о., ГК, както и цитираните в мотивите му Решение № 664 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 192/2009 г. IV г.о. и Решение № 559 от 09.07.2010 г. по гр. д. № 650/2009 г. на ВКС, в които се приема, че „когато работодателят е отправил предизвестие и правото да прекрати трудовото правоотношение на това основание съществува, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, без да са необходими някакви действия на страните, а ако работодателят е издал някакви актове след изтичането на срока на предизвестието, те са без правно значение - трудовото правоотношение вече е било прекратено“. В мотивите към Решение № 559 от 09.07.2010 г. по гр. д. № 650/2009 г. на ВКС се приема също така, че „трудовото правоотношение може да бъде прекратено законно от работодателя и с писмено предизвестие без издаването на изрична заповед, тъй като в разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ е определен моментът, в който настъпват последиците от упражненото вече право от работодателя да прекрати трудовия договор с предизвестие“.

Ето защо, заявеното на 20.11.2023г. оттегляне на предизвестието до Т. Т. за прекратяване на трудовия й договор няма правна стойност. Към онзи момент трудовото правоотношение вече е било прекратено и поради това предявените по първоинстанционното дело искове се явяват процесуално допустими.

Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГК3, в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа. Видно от цитираното по- горе съдържание на отправеното до въззиваемата предизвестие в същото не са изброени качествата за изпълнение на възложената й работа, които й липсват. Най- общо е описан начина, по който тя се справя с възложената й работа. Както се сочи и в мотивите към Решение № 81 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2010 г., IV г. о., ГК, „В никакъв случай обаче работодателят не е длъжен изрично да посочи както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно - неефективността на работата“. Ето защо, следва да се приеме, че от формална страна отправеното до въззиваемата предизвестие е мотивирано в достатъчна степен. Когато обаче в предизвестието е посочен начина, по който работникът се справя с възложената работа, както е и в конкретния случай, в производството по иска за признаване на уволнението за незаконно и за отмяната му работодателят е длъжен да 3 установи посочените от него недостатъци в работата на уволнения работник. Такова указание е дадено с доклада по първоинстанционното дело, но от жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства. Нещо повече- в отговора на исковата молба не са изложени никакви твърдения, които да обосновават и подкрепят посоченото в предизвестието основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

Съгласно чл. 333, ал.1, т.3 от КТ, в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл.

330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда, когато работникът или служителят боледува от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Съгласно чл.1, ал.1, т.3 от Наредба № 5 от 20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса на труда, с тази закрила се ползват работниците и служителите с ***** заболявания. Безспорно е, че при сключване на трудовия договор с жалбоподателя въззиваемата е декларирала, че не страда от заболяване, което да попада в приложното поле на чл.333 от КТ. При връчване на предизвестието тя е отказала да подпише актуална декларация по чл.333 от КТ. На 16.11.2023г., два дни преди изтичане на срока на предизвестието тя е представила на работодателя си служебна бележка от **** диспансер****, издадена в уверение на това, че се води на учет в диспансера с определена диагноза.