Решение № 397 от 09.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. ... 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20221110115834 по описа за 2022 година

Производството е исково по молбата на Ж. К. Т., ЕГН **********, гр.... ж.к. Н..., представлявана от адв. К., с адрес на ул. „Со..., тел. ********** спрямо „К...“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ... Бул. „Ц.“ № 126, представлявано от А.П.Х..

Излага се, че страните са били страни по ТД от 01.04.2005г. на основание чл.67, ал.1 от КТ, по който ищецът е заемал длъжността „Д...“ с работно време от 4 часа дневно и с основно месечно трудово възнаграждение от 200 лева. Излага се, че с ДС № 20/01.03.2012г. са се съгласили от датата на изменението ищецът вече да заема длъжност „Р...“, код по НКПД 11209036 при 8 часа работно време и възнаграждение от 2210,10 лв. - 1500 лв. като основно месечно трудово възнаграждение, 300 лв. - допълнително възнаграждение за научната степен „Д..“ и 410,10 лв. – допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.

Излага се още, че със заповед № 23/24.02.2020г, трудовият договор е бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 01.03.2020г. по взаимно съгласие като към датата на прекратяване е бил с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Излага се още, че към този момент ищецът е имал повече от 10 години трудов стаж през последните 20 години 1 при ответника , поради което на основание чл. 222, ал. 3 от КТ за него е било налично право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца или получаване на сума от 13260.60 лв.

Сочи се още, че тази сума като обезщетение е била потърсена от работодателя с писмо от 28.01.2022г., но ответникът е отказал да я плати с негова заповед №2/23.02.2022г с мотиви, че дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ към друга дата -01.02.2022г. и на друго основание, а именно прекратено трудово правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.3 или при изтичане срока на договора.

Отделно от това се сочи, че след прекратяване на ТД поради придобито право на пенсия за ищеца с нов ТД от 30.07.2020г. страните са се съгласили ищецът да постъпи при ответника за престиране на труд по срочен ТД на длъжност „професор висше училище“ като с ДТС срокът на действие на договора е бил изменен до 31.01.2022г.

Излага се, че със Заповед № 35/26.01.2022г. ТП между страните е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т. 3 от КТ считано от 01.02.2022г.

Ищецът твърди, че така стореното уволнение е незаконосъобразно тъй като се излага, че ТД не е бил такъв по чл. 68 от КТ при нарушаване на законовата презумпция на чл. 68, ал.

5 от КТ и като сключен в нарушение на ал. 3 и 4 следва да се счита за сключен за неопределено време и не е следвало да бъде прекратяван на това основание.

При горното и като се оспорва уволнението, сторено със заповед №35/ 26.01.2022г. като незаконосъобразно се желае акт на съда, с който да се признае прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца със заповед № 35/26.01.2022г. за незаконно и да бъде отменено; да бъде възстановен ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението „Професор висше училище“; да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 6600 лв. за оставане без работа след незаконното уволнение за срок от шест месеца, считано от 01.02.2022г. ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане и да бъде осъден ответника на основание чл. 222, ал. 3 от КТ да заплати на ищеца сумата от 13260,60 лв. ведно със законната лихва от 01.03.2020г. до окончателното плащане, поради това, че при прекратяване на трудовото му 2 правоотношение за заеманата длъжност „Р...“, считано от 01.03.2020г. сьс заповед № 23/24.02.2020г. ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и е имал право на обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ.

Ангажират се доказателства и се желае решение в този смисъл като се претендират разноски.

В срока за отговор е депозиран такъв, с който се оспорват исковете.

Излага се, че право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ възниква само ако служителят към датата на прекратяване на ТД е бил с десет години през последните 20 трудов стаж при работодателя или др. такъв от същата категория, той не е имал толкова – само 9 години, 10 месеца и 26 дни.

Оспорва се акцесорния иск за лихва като в условията на евентуалност се прави възражение за прихващане с претенцията по чл.222, ал.3 от КТ с платеното обезщетение на служителя в размер на 2807.20 лева. Отделно от това се оспорват и исковете по чл.344, ал.1, т.1 предл първо и второ, чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ като не се спори, че между страните е имало трудов договор от 30.07.2020г., който е възникнал след придобито от ищеца право на пенсия, както и че този ТД е бил прекратен, но се излага, че прекратяването е законосъобразно тъй като договор с лице с придобито право на пенсия е бил възможен да възникне само в хипотезата на срочен такъв ерго с изтичане на срока на договора е настъпило и основанието за неговото прекратяване.

Оспорва се и иска за присъждане на обезщетение като се навежда, че такова е дължимо само ако уволненото лице е лишено от доходи за срока на уволнението, а това не е така. Оспорва се и иска за възстановяване на заемната преди уволнението длъжност като се навежда, че такова не е възможно при наличие на ограничението по ЗВО и КТ. При тези твърдения се ангажират доказателства и се претендира решение в този смисъл.

Искове са с правно основание по чл. 344, ал. 1, т.1, предл. първо и второ, чл. 344, ал.1,т.2 от КТ, 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода на оставане без работа, както и такъв по чл. 222, ал. 3 от КТ.

3

Страните не спорят, а и това се установява от ТД с № 135/ 30.07.2020г., че помежду им е сключен трудов договор със срок от 12 месеца или до датата 31.07.2021г. с основание по чл.68, ал.1, т.1 от КТ. Не се спори, че по този договор ищецът е бил назначен да изпълнява длъжността „пр...“ в Колеж по мениджмънт търговия и маркетинг, с място на работа в офис на Колежа, с основно месечно възнаграждение от 1100 лева и при индивидуална длъжностна характеристика. Уговорен е и срок за предизвестие и за двете страни от три месеца, платен годишен отпуск от 48 дни.

Не се спори и това е видно от допълнително споразумение с № 41/ 03.08.2021г. към ТД с № 135/ 30.07.2020г., че считано от датата 03.08.2021г. и пак на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ страните по делото и страни по договора са се споразумели за изменение срока на договора като е продължен до 31.01.2022г. без промяна в длъжността.

Няма спор и това се установява от Заповед с № 35/ 26.01.2022г., л.19, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ – с изтичане на срока на договора, считано от 01.02.2022г. Съгласно тази заповед е следвало да бъдат изплатени на служителя обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 24 дни.

Страните нямат спор, а и това се установява от Заповед с № 23/24.02.2020г. на представляващия ответника, че по взаимно съгласие между страните съществувалият помежду им ТД, по който ищецът е заемал длъжността „ректор висше училище“, е бил прекратен, считано от датата 01.03.2020г. Не се спори и това се установява от разпореждане на ТП към НОИ , л.14 от делото, че ищецът Ж. към 15.02.2018г. вкл. и към датата на прекратяване на ТД по взаимно съгласие от 01.03.2020г. е бил с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Спорят страните досежно характера на прекратения договор с оглед посоченото в него основание за сключване – чл.68, ал.1, т.1 от КТ, както и дали ако се приеме, че същият не е срочен, а такъв за неопределено време, е прекратен на валидно, законово основание – с изтичане срока на договора.

Съдът от правна страна досежно исковете за отмяна на уволнението като незаконно и възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.1 от КТ срочен трудов договор се 4 сключва в следните хипотези: за определен срок, който не може да бъде подълъг от 3 години доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго; 2. до завършване на определена работа; 3. за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа; 4. за работа на длъжност, която се заема с конкурс - за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс; 5. за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган. Според разпоредбата на чл.68, ал.3,4 и 5 от КТ основанията за сключване на срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 са две – сключва се за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия или по чл.68, ал.4, - по изключение и то за срок най-малко от една година за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер по смисъла на ал.3 от КТ . Законът е определил в разпоредбата на чл.68, ал.5 от КТ, че срочен трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал.3 и 4, се смята за сключен за неопределено време. Изключенията, визирани като основание за възникване на срочен ТД, са изброени в § 1, т. 8 от ДР КТ – това са налични конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 145 от 29.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 593/2016 г., III г. о., ГК Извън тези две основания за възникване на срочно трудово правоотношение обаче в Закона за висшето образование ( Обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г.) в неговия § 11 от ПЗР (в редакцията му в бр. 83 от 2005 г., бр.

17 от 2020 г.) е формулирано още едно, специално такова, а именно по предложение на катедрения съвет и съвета на основното звено и/или филиала след решение на академичния съвет трудовите договори с хабилитираните лица при навършване на възрастта по чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда може да бъдат удължени за срок до три години като в този случай по смисъла на ал.2 удължаването на трудовите правоотношения с хабилитираните лица по ал.1 се уреждат със срочен трудов договор.

Или при тези факти и като съобрази разпоредбите на КТ, уреждащи възникването на срочните, трудови правоотношения, както и тези по ЗВО, които дават още едно, допълнително основание за възникване на такова 5 трудово правоотношение, съдът намира, че исковете на ищеца за отмяна на извършеното със заповед с № 35/ 26.01.2022г. на основание чл. 325, ал.1, т.3 от КТ уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност за основателни като доказани. Съдът приема, че в нарушение на чл.68, ал.1, т.1 от КТ договорът, сключен между страните от 30.07.2020г., не е с характер на срочен такъв, така както се твърди и е посочен в него, а ex lege e такъв, сключен за неопределено време и спрямо него следва да бъдат приложени общите правила за прекратяване на договорите – по глава шестнадесета от КТ или в разпоредбите от чл.325 – общи основания за прекратяване на договора до чл.344 от КТ. Или прекратяването на ТД между страните с изтичане срока на договора при договор, сключен за неопределено време, е незаконосъобразно и това основание следва да бъде отменено.

В подкрепа на горното и по повод твърдението на ответника, че договорът от 30.07.2020г. е срочен такъв на основание специалната разпоредба на параграф 11 от ПЗР на ЗВО като сключен с лице, което е навършило възраст за пенсиониране и по решение на Академичния съвет, съдът намира, че не се е осъществило и това основание за възникване на срочно правоотношение – в този смисъл определение № 747 от 28.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1590/2018 г., IV г. о., ГК. За да е налично това основание следва първо договорът с такъв преподавател да не е прекратяван, този преподавател да е с навършени години за пенсиониране, да е изразил желание за оставане на работа и при придобито право на пенсия и най-сетне да е налице решение на АС за продължаване на договора между страните при настъпило основание за пенсиониране на служителя. А в конкретния случай това не е така тъй като се установи, че преди възникване на трудовото правоотношение между страните по исковия договор от 30.07.2020г. , те са били обвързани с друг договор от 01.03.2012г., по който ищецът е бил на длъжност „Ректор, висше училище“ и който договор е прекратен във времето на придобиване на право на пенсия от ищеца – 01.03.2020г, но не на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, а по взаимно между страните – чл.325, ал.1, т.1 от КТ.