Решение № 88 от 20.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Пловдив, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330204320 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 23-5697-000705/27.06.2023 г. на Началник група сектор „Специализирани полицейски сили“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Й. З. Д. с ЕГН ********** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли да се отмени НП. Аргументите за отмяна се развиват в допълнителни писмени мотиви от процесуалния му представител и се концентрират около липсата на пълно описание на нарушението и по-конкретно върху неизследването и непосочването на специалната цел за ползване на пътищата съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Твърди се различна от възприетата в НП фактическа обстановка, а именно че в пътния участък, през който преминал жалбоподателят, имало насипани пясък и камъчета, които при предприемане на маневра от негова страна поднесли задната част на автомобила и водачът изгубил за миг контрол. Оттук се твърди липса на целенасочено поведение от страна на жалбоподателя в извършване на деянието, за което му е ангажирана административнонаказателна отговорност, и осъществяване на състав на нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП поради състоянието на пътната настилка и загубата на контрол върху управлението за кратко. Възраженията се отнасят и до елемента от състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП „използване… за други цели… освен за превоз“, като се сочи, че такива цели не са били формулирани в съдържанието на обжалвания акт и не се доказват по делото. В съдебно заседания процесуалният представител на жалбоподателя претендира за недоказване на нарушението, като излага подробни съображения при анализа на събраните доказателства по делото, включително кои от тях да бъдат оценени положително или негативно и защо.

Възразява поведението на жалбоподателя да е било преднамерено, което изключва 1 отговорността по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а при установяване на загуба контрол действията му следва да бъдат квалифицирани по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Счита, че наложеното наказание се явява несъразмерно тежко за случилото се. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което се изпраща преписката, като го оценява като законосъобразно и моли да се потвърди. Не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 24.04.2023 г. жалбоподателят Й. Д. управлявал лек автомобил марка и модел „БМВ 325И“ с рег. № ****, лична собственост. Движил се в гр. Пловдив по ул.

„Солунска“ в посока кръстовището с ул. „Царевец“. В близост до самото кръстовище, но не и в неговите рамки, имало ремонтни дейности. Пътната настилка в самото кръстовище била паваж и същата била чиста, като нямало пясък или прах от ремонтните работи наблизо. Времето било слънчево и настилката суха. На кръстовището нямало поставено от общинската администрация оборудване за видеозаснемане. Жалбоподателят бил сам в колата. Зад него се движил неговият приятел Й.К., който управлявал лек автомобил „Алфа Ромео“, като непосредствено преди това двамата били заедно по повод извършване на работи по автомобила на жалбоподателя в кв. Смирненски. Типично за пътния участък, движението било натоварено. Приближавайки кръстовището жалбоподателят и неговият приятел се престорили за извършване на маневра ляв завой по ул. „Царевец“ в посока на север.

При потегляне жалбоподателят подал повече от необходимата газ. Навлязъл в кръстовището и в хода на самата маневра ляв завой задните гуми на автомобила му загубили сцепление. По този начин той извел автомобила извън контрол и движението му в самия завой било с вратите напред и успоредно на платното за движение, а не с предната част на автомобила, като в хода на маневрата задната част на автомобила му започнала имала изпреварващо движение по траекторията на движение на маневрата.

През цялото време непосредствено зад него се движил неговият познат К.

По същото време полицейските служители към сектор СПС към ОД на МВР – Пловдив, С. Ф. и И.Б., се намирали в служебен автомобил тип микробус, който не бил оборудван със система за аудио и видео заснемане, и извършвали обход на района си, движейки се по ул. „Царевец“ в посока север-юг. Ясно чули шум и пищене на гуми, като забелязали движението на автомобила на жалбоподателя при самото извършване на завой на ляво. В зоната на кръстовището и извършваната маневра имало пешеходна пътека, на тротоара до която се намирала жена с детска количка, която видимо се притеснила от поведението на автомобила на жалбоподателя и рязко се преместила.

Полицейските служител реагирали, на кръстовището извършили обратен завой и тръгнали след лекия автомобил на жалбоподателя. Й.К. забелязал движението на полицейския автомобил, защото се озовал зад него. При движението си зад жалбоподателя полицейският автомобил бил с включен светлинен сигнал.

Полицейските служители забелязали, че скоростта на л.а. „БМВ“, към което се стремели, се увеличила. Жалбоподателят завил в неустановено напречна на ул.

„Царевец“ пряка, която завършвала с бариера. В нейна близост полицейските служители настигнали автомобила на жалбоподателя и му извършили проверка на самоличността. Забелязали, че е сам в автомобила. Попитали го защо е увеличил скоростта, на което той отговорил, че живее на мястото, където е спрял, и бързал. Тази 2 информация също била проверена по органите на реда, като се оказало, че не отговаря на действителността и не живеел там. Междувременно неговият познат К.не го последвал, а продължил движението си. На по-късен момент К.и Д. се видели и последният му разказал за случката.

За установеното нарушение на място бил съставен АУАН серия АД бл. № 227923 от 24.04.2023 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който вписал на мястото за възражения „не“. В проведения разговор между полицейския служител Ф. и жалбоподателя последният отрекъл да е извършил нарушение.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 3000 лв. и бил лишен от право да управлява МПС за 12 месеца.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на свидетеля С. Ф. – актосъставител, частично от показанията на свидетеля Й.К., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, справка за нарушител/водач, справка за промяна на регистрация на МПС, писмо от ОП „ОКТ“ към Община Пловдив с изх. № 2120/08.12.2023 г., писмо с рег. № 237200-12627 от 27.10.2023 г. на началник сектор СПС към ОДМВР – Пловдив, оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят Ф. посочва, че той е очевидец на събитията и ги е възприел ясно. Потвърждава авторството на съставения от него АУАН, почеркът в него разпознава като своя и поддържа констатациите в акт. В детайли споделя за случайния характер на констатиране на нарушението, конкретното поведение на автомобила на жалбоподателя, реакцията на случайни лица пешеходци в близост до мястото на нарушението, предприетите служебни действия, извършеното преследване, заблуждаващата информация, споделена от жалбоподателя в разговор с него, състоянието на пътната настилка и атмосферните условия, както съществуването на извършван ремонт в близост до кръстовището. Показанията му се характеризират хронологическа последователност, характерна за непосредствените възприятия.

Подробни са предвид случайния характер на констатирането на поведението на автомобила на жалбоподателя, създадения риск за намираща се на тротоара жена с детска количка и характерната за такава ситуация нейна реакция на силен и внезапен стрес, което е направило остро впечатление и е създало ясен спомен за цялостната ситуация у полицейския служител. Показанията му също така са вътрешно непротиворечиви, липсват фактологически неясноти и дупки. Освен това характерно и отличително в поведението, което също се е отразило като категоричен и ясен спомен в съзнанието на полицейския служител, е ускоряването на скоростта от жалбоподателя, отбиването в странична улица, която обаче се оказала задънена и завършвала с бариера и предоставената от жалбоподателя невярна информация, че живее на мястото, на което бил спрял, като в действителност се оказало друго.

Показанията му освен всичко това са и съответни на останалия събран доказателствен масив. Затова съдът ги оцени изцяло като достоверни и изгради фактическите си изводи въз основа на тях. При преценката им съдът не откри основания, които да разколебават тези изводи (всъщност те се потвърждават от показанията на другия свидетел) и които да сочат на заинтересованост от страна актосъставителя.

Във връзка с последното свидетелят К.потвърждава движението на полицейския автомобил, който бил тип „бус“ и се движил пред него и след автомобила на жалбоподателя в посоката на последния. Съвпадат данните относно марката на автомобила на Д., мястото на извършване на твърдяното нарушение, наличието на 3 ремонтни дейности в общ план, посоката на движение на него и жалбоподателя и последователността им, предприетата маневра завой на ляво, включително подаването на повече газ от страна на жалбоподателя, което е било в такава степен, че е било възприето от К. намиращ се в собствения си автомобил зад Д., както действителното занасяне на задната част и задните гуми на автомобила на жалбоподателя в хода на самия завой. По отношение на изброените по-горе части от показанията на свидетеля по отношение на факти от пряко значение за правилната им оценка и анализ съдът счете, че споделеното от К.отговаря на действителната фактическа обстановка.

Показанията му са достоверни, не са противоречиви, в достатъчна степен са подробни, последователни и логични.

Не може да се каже обаче същото по отношение на изложените от него данни за възприети факти, които са основната част от защитната линия. Първоначално, подадената повече газ от страна на жалбоподателя. За да може едно такова поведение да стане ясно и категорично възприето от лице, което се намира в друг автомобил, то по естеството си подаването на газ трябва да е значително, доколкото видимо е ускорението на целия автомобил. Може също така да бъде възприето чрез форсирането на двигателя, което също изисква достигане на обороти много над необходимото за потегляне, или пък чрез рязко потегляне от място, при което задвижващите (в случая задните) гуми на автомобила превъртат на място, образува се пушек и се чува свистене. Не може да се отрече, че данни за такова конкретно поведение от жалбоподателя не се споделят от нито един от свидетелите и затова не се и прие от фактическа страна. Целта на посочването на тези хипотези обаче се свързва с обективната възможност за възприемане на действителността и особеностите, които по необходимост следва да могат да бъдат възприети, да направят впечатление поради изключителния си и необичаен характер, които обаче характеристики липсват при очертаната от К.обстановка.

Нещо повече, скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя, при положение че К.в бил непосредствено след него, когато маневрата е била предприета от първия, следва физически да е билата с такива параметри, че при последвалото движение на автомобила на К.да се образува разстояние, което да позволи на полицейския автомобил микробус със своите размери да извърши маневра обратен завой и да последва жалбоподателя, а К.да се окаже и зад полицейския автомобил.