Определение № 948 от 30.07.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 948 гр. В. , 30.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в закрито заседание на тридесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №

20213100900262 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е искова молба от «ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА» АД, ЕИК 831094393 със седалище в гр. София против Г. ИВ. ИВ., ЕГН: ********** от гр. В., с която съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 т. 1 ГПК.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представените писмените доказателства и назначаване на ССчЕ с посочени задачи.

С определение № 636/31.05.2021 год. съдът е приел, че молбата отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата, приложени към нея да се изпратят на ответника, на основание чл.

131 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г. ИВ. ИВ. не е депозирал писмен отговор.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист въз основа на извънсъдебно изпълнително основание по чл. 417 ГПК. Интересът се следва от твърденията за породена от договорно неизпълнение изискуемост на цялата главница, настъпила след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ведно със съответно уговорени просрочени ежемесечно дължими лихви за ползването на кредита и наказателни лихви, както и дължими такси, комисионни и разноски.

Установителният иск е предявен поради депозиране на възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената по реда на чл. 417 ГПК заповед за незабавно изпълнение. Видно от данни по заповедното дело, заповедният съд с разпореждане № 270279/23.03.2021 год. е приел, че възражението е депозирано в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, като съобразно чл.

1

415, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението. Настоящият състав намира, че са налице изискуемите предпоставки за допустимост на предявения установителен иск, поради което и намира същия за допустим. Сезиран е родово компетентен съд.

По предварителните въпроси:

С определение № 636/31.05.2021 год. съдът е разгледал въпроса за реда, по който спорът подлежи на разглеждане. Доколкото ответникът по предявения иск е потребител, то претенцията следва да се разгледа по реда на общия исков процес, на основание чл.113 , изр. последно ГПК.

На страните следва да се укаже, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор, както и че при констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това.

По доказателствата:

СЪДЪТ намира, че доколкото представените с исковата молба писмени доказателства са за установяване на релевантните за спора твърдения за съществуването на неизпълнени изискуеми задължения на ответника, същите са относими и допустими, поради което следва да бъдат допуснати.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде приобщено към доказателствения материал служебно изисканото ч.гр.д. № 13535/2020 год. на РС – В. - 39-ти състав.

СЪДЪТ намира за относимо към предмета на спора е и искането на ищеца за допускане на съдебно – счетоводна експертиза като служебната проверка за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор изисква допълване на нейната задача по почин на съда .

СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.

78, ал. 9 ГПК.

СЪДЪТ намира, че настоящото определение следва да се съобщи на страните, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

2

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от «ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА

БАНКА» АД, ЕИК 831094393 против Г. ИВ. ИВ., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 т. 1 ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца, въз основа на договор за ипотечен кредит „Домът“ № 123/14.03.2011 год., изменен и допълнен с Анекс № 1/14.03.2011 год. (№ 315-35/14.03.2011 год.) сумата от 61 297,31 евро (представляваща част от общо дължимата сума в размер на 77 982,01 евро), от които 45 437,76 евро – главница, дължима по договора за кредит, 11 755,78 евро - възнаградителна лихва, начислена за периода 15.11.2017 год. - 08.10.2020 год., дължима на основание раздел I, т. 1.6 от Договора за кредит, 1 949,19 евро – наказателна лихва, начислена за периода 21.10.2017 год. – 12.03.2020 год., както и 471,10 евро за периода 14.05.2020 год. – 08.10.2020 год., дължими на основание раздел I, т. 1.7 от Договора за кредит, 90,49 евро – лихва за редовен дълг, начислена за периода 13.03.2020 год. – 13.05.2020 год., дължима на основание раздел I, т. 1.6 от Договора за кредит, 176,70 евро – законна лихва, начислена за периода 09.10.2020 год. – 22.10.2020 год., 1 361,07 евро – комисионна за управление на кредита, начислена за периода 2015 год. – 2020 год., дължима на основание раздел I, т. 1.8.2 от Договора за кредит, 120 лева равняващи се на 61.36 евро – разноски за връчване на покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 261103/27.10.2020 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13535/2020 год. на ВРС – 39 - ти състав.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявен е от «ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА» АД, ЕИК 831094393 против Г.

ИВ. ИВ., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 т. 1 ГПК.

Твърди се, че на 14.03.2011 год. между страните е сключен договор за ипотечен кредит „Домът“ № 123, изменен и допълнен с Анекс № 1/14.03.2011 год. (№ 315 – 35/14.03.2011 г о д . ) , по силата на който банката е предоставила на ответни ка, в качеството на кредитополучател, ипотечен кредит в размер на 47 000 евро за срок от 288 месеца, считано от датата на усвояването му, но не по – късно от 15.03.2035 год. и падежна дата на главница и лихва 15-то число на месеца. Сочи също така, че за предоставеният кредит кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката лихва, като за първата година от срока на кредита страните уговорили непогасената част от главницата да се олихвява с годишен лихвен процент за редовен дълг в размер на 9,50 %. След първата година страните уговорили непогасената част от главницата по кредита да се олихвява с плаващ лихвен процент за редовен дълг, определен в размер на действащия шестмесечен EURIBOR плюс надбавка в размер на 750 базисни точки, но не по – малко 9,50 %. Излага още, че уговорили дължимост на наказателна лихва при просрочени плащания, в размер на размера на лихвата 3 върху редовен дълг и наказателна надбавка от 1 000 базисни точки на годишна база. Излага, че предоставеният кредит е изцяло усвоен на 19.03.2011 год. по сметка на кредитополучателя, открита в Банката. Твърди, че кредитът е в просрочие, считано от 15.12.2013 год. Поради допуснатата забава на плащания на погасителните вноски, кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като уведомил кредитополучателя и солидарния длъжник с писмо – уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като след връчване на уведомлението на 24.08.2020 год. – за кредитополучателя и на 02.09.2020 год. – за солидарния длъжник по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, кредитът е превърнат в счетоводно предсрочно изискуем, считано от 09.10.2020 год. Поради тази причина на 23.10.2020 год. Банката е подала заявление по чл. 417 ГПК за сумата от 61 297,31 евро (представляваща част от общо дължимата сума в размер на 77 982,01 евро), от които – 45 437,76 евро – главница, дължима по договора за кредит, 11 755,78 евро - възнаградителна лихва, начислена за периода 15.11.2017 год. - 08.10.2020 год., дължима на основание раздел I, т. 1.6 от Договора за кредит, 1 949,19 евро – наказателна лихва, начислена за периода 21.10.2017 год. – 12.03.2020 год., както и 471,10 евро за периода 14.05.2020 год. – 08.10.2020 год., дължими на основание раздел I, т. 1.7 от Договора за кредит, 90,49 евро – лихва за редовен дълг, начислена за периода 13.03.2020 год. – 13.05.2020 год., дължима на основание раздел I, т. 1.6 от Договора за кредит, 176,70 евро – законна лихва, начислена за периода 09.10.2020 год. – 22.10.2020 год., 1 361,07 евро – комисионна за управление на кредита, начислена за периода 2015 год. – 2020 год., дължима на основание раздел I, т. 1.8.2 от Договора за кредит, 120 лева равняващи се на 61.36 евро – разноски за връчване на покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, като заповедният съд е издал Заповед за незабавно изпълнение № 261103/27.10.2020 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13535/2020 год. на ВРС – 39 - ти състав, връчена на ответника в настоящото производство чрез процесуален представител, който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК депозирал възражение, а по отношение на солидарния длъжник заповедта за незабавно изпълнение била стабилизирана. С оглед горното, ищеца предявява иск за установяване на вземането си, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение.

Препис от исковата молба е надлежно връчен на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК, длъжникът не депозира отговор, не изразява становище, респективно не релевира възражения по предявените претенции.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото с 4 характера на договор за ипотечен кредит, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем и размера на претендираното вземане по отделни пера, както и с оглед служебната проверка за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор - индивидуалното договаряне или добросъвестно предлагане на клаузи, предоставящи право на банката да променя едностранно лихвата и таксите по кредита, както и изпълнението на задълженията му, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условия по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита и оповестяването на промени на годишния лихвен процент.

В тежест на ответника не следва да се възлага установяването на факти и обстоятелства, предвид липсата на депозиран писмен отговор.

УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. При констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това.