Решение № 26 от 20.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Пловдив, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Александрина Ст. Илиева като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245300602360 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК и същото е образувано по въззивна жалба на адв.Н. К. като повереник на частния тъжител И. Ч. срещу Присъда №162/17.09.2024г. по НЧХД №174/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХХVІ н.с., с която подс.М. С. е призната за НЕВИННА в това да е извършила престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК и на осн. чл.304 от НПК е ОПРАВДАНА по повдигнатото й в този смисъл обвинение.

Със същата е отхвърлен като неоснователен предявеният срещу нея граждански иск за сумата от 2000 лева – обезщетение за претърпени от частния тъжител неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2023г. до окончателното й изплащане. На осн. чл.190, ал.1 от НПК частният тъжител е осъден да заплати на подс.С. сторените разноски по делото в размер на 1000 лева. Претендира се отмяна на съдебния акт и постановяване на нов такъв, с който подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение и й бъде наложено предвиденото в закона наказание, както и - уважен гражданският иск.

В съдебно заседание тъжителят И. Ч. не се явява. Повереникът му адв.К. поддържа въззивната жалба, настоявайки за отмяна на първоинстанционния съдебен акт.

1

Подс.С. моли за потвърждаване на жалената присъда, считайки се за невинна по повдигнатото й обвинение. Защитникът й адв.К. пледира за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна. Претендира за присъждане на направените от подсъдимата разноски за въззивното производство.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, както и с наведените във въззивната жалба и в съдебно заседание възражения, проверявайки правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Подсъдимата М. Ц. С. е родена на ****, ЕГН **********.

Подсъдимата и внучката й свид.М. Н. обитавали * етаж, а частният тъжител И. Ч. и майка му свид.Л. Ч.А – * етаж от къща, намираща се в гр.П., ул.“П. С.“ №*. Последната била сестра на починалия съпруг на подс.С. – К. С.

Отношенията между двете семейства не били добри поради спорове, свързани с ползването на общи части, както и собствеността на прилежащи обекти към основната сграда. До обитаваната от тях сграда на „калкан“ се намирала къщата на свид.И. И., като между двете постройки била налице обща стена на подпокривното пространство. Подсъдимата била складирала дърва в таванското помещение на сградата, ползвана от нея и Ч.И. Това предизвикало подаването на сигнал от страна на последните до органите за пожарна безопасност, в резултат на който на 03.07.2023г. адресът бил посетен от служителя на РСПБЗН Пловдив – А. Д. с цел проверка спазва ли се пожарната безопасност. В хода й присъствали подсъдимата, внучката й свид.Н., частният тъжител и майка му свид.Ч.А, както и свид.И. Оглеждайки таванското помещение, Д. установил складираните дърва и тъй като това представлявало опасност от възникване на пожар, указал на подс.С. да ги премахне.

Непосредствено след това всички горепосочени лица, без служителят Д., слезли до намиращия се в близост трафопост, като между подсъдимата и внучка й, от една страна, и частния тъжител и майка му, от друга, възникнал словесен конфликт. При същия подс.С. по повод изказване на частния тъжител се обърнала към него, казвайки му: „Пу…не те ли е срам!“, без реално да го наплюва, като с казаното изразила своята отрицателна оценка по повод изказаните от него думи относно починалия й съпруг. В последствие се стигнало и до физически контакт, като свид.Ч.А хванала за гушата подс.С..

Последните действия били забелязани от свид.Д. И., който не присъствал на целия конфликт, а единствено на въпросното хващане за гушата.

Изложената фактология първостепенният съд е приел за установена от инкорпорираните по делото гласни доказателствени средства: обясненията на подс.С., както и от показанията на свидетелите Л. Ч.А /частично/, И. И., М. Н. и Д. И.

След реализиран подробен и задълбочен анализ на събраните доказателствени източници, напълно правилно долустоящата инстанция е 2 счела, че на инкриминираната дата по повод извършената проверка от страна на служител от РСПБЗН-Пловдив и дадени указания на подс.С. да премахне складираните дърва от таванското помещение, е възникнал спор между нея и внучката й, от една страна, и частния тъжител и майка му, от друга, на който присъствал и свид.И. В хода му по повод изказване от страна на тъжителя, подс.С. се обърнала към него, казвайки му: „Пу… не те ли е срам!“ В подкрепа на дотук изложеното са както нейните обяснения, така и показанията на внучката й свид.Н., а и тези на свидетелите Ч.А и И., поради което като последователни и хармониращи помежду си, напълно обосновано те са кредитирани. Спорният въпрос е така изреченото било ли е съпроводеното с наплюване от страна на подс.С. спрямо тъжителя, доколкото с депозираната тъжба именно обвинение за извършване на нещо унизително за честта и достойнството на И. Ч. в негово присъствие и публично, а именно наплюване общо три пъти в лицето, на подсъдимата е било повдигнато. Внимателният прочит и анализ на доказателствената съвкупност обосновава становище, че в подкрепа на обвинителната теза се явяват единствено показанията на свид.Ч.А, заявяваща с категоричност, че в хода на пререканията подсъдимата е започнала да плюе сина й – един път, два пъти, поради което той се отдръпнал назад, бършейки се по лицето, по ухото, по дрехите. Липсата на други доказателства в подкрепа на така предоставената от нея информация е основание вяра на тази част от показанията й да не бъде дадена, а не както е приел контролираният съд, че причина за това е разминаването между изложеното в тъжбата и цитираната част от показанията й. Сама по себе си тъжбата е обвинителен инструмент в настоящото наказателно производство, идентично на обвинителния акт в тези за престъпленията, които се преследват по общия ред. В този смисъл тя не представлява доказателствено средство по смисъла на процесуалния закон, поради което и неоснователен се явява изводът на първостепенния съд, че поради констатираното разминаване между нея и посочената част от показанията на свид.Ч.А доверие на последните не следва да се дава. От друга, страна изключително близките родствени отношения между свид.Ч.А и тъжителя, както и тези между свид.Н. и подсъдимата е основание за поставянето им под съмнение с оглед преценка доколко те са обективни. Отговорът на този въпрос следва да намери разрешение след съпоставката им с показанията на единствения друг свидетел-очевидец на възникналия спор, а именно свид.И., тъй като свид.И. е придобил впечатления от един по-късен момент–когато подс.С. е била хваната за врата от свид.Ч.А. Свид.И. е категоричен, че е чул единствено думите „Пупу“, отправени от подсъдимата към частния тъжител, но наплюване не е видял да има от нейна страна. Доколкото при случилото се от лявата му страна са били подсъдимата и внучката й, а от дясната - тъжителят и неговата майка, както самият той посочва, а той е наблюдавал пререканията им, то обоснован се явява изводът, че същият е имал преки и непосредствени наблюдения върху поведението на всички тези лица до момента, в който тръгвайки да се прибира, подс.С. отишла при минаващата наблизо двойка и ги заговорила. В 3 контекста на изложеното, след като обясненията на подсъдимата и свид.Н. освен последователни и логични, намират опора в показанията на очевидеца свид.И., то при липса на основания за поставяне на последните под съмнение, на същите вяра следва да се даде, а показанията на свид.Ч.А касателно реализирано от подсъдимата спрямо сина й наплюване не следва да бъдат кредитирани, поради което неоснователно е направеното в този смисъл възражение от повереника. Законосъобразно до този извод първостепенният съд е достигнал в резултат на анализ на инкорпорираната по делото доказателствена съвкупност, изключая тъжбата предвид изложените вече съображения, като напълно правилно депозираните от свид.И. показания по съвсем различно дело не е приел като основание за допълнителния му разпит по настоящото, каквото искане поради именно тези съображения бе оставено без уважение и от въззивната инстанция. Ето защо несъстоятелно се явява наведеното възражение, че неизяснена била фактическата обстановка, като в тази връзка е необходимо да се отбележи, че е недопустимо установяването й на базата на доказателствени източници, събрани в различно от настоящото наказателно производство, а именно показанията на свид.И., депозирани по друго дело.

Въз основа на гореизложената фактология, законосъобразен се явява изводът на решаващия съд, че с инкриминираното поведение подс.С. не е реализирала престъпния състав на чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, след като не е осъществила обективните му съставомерни признаци чрез една от формите на изпълнителното деяние – публично извършване на нещо (обида чрез действие), унизително за честта и достойнството на И. В. Ч. в негово присъствие, поради което напълно обосновано на осн. чл.304 от НПК е оправдана по повдигнато й в този смисъл обвинение.

Изхождайки от установената по делото фактология и законосъобразната преценка, че подс.С. не е извършила вмененото й посегателство, то приетият за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск правилно решаващият съд е приел за неоснователен и като такъв го е отхвърлил, защото не са налични елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение, настъпила вреда и причинна връзка между тях.

Оневиняването на подсъдимата по повдигнатото й с тъжбата обвинение, коректно е довело до осъждане на тъжителя на осн. чл.190, ал.1 от НПК да й заплати сторените разноски в първоинстанционното производство в размер на 1000 лева /л.36 НЧХД №3914/2023г. по описа на ПдРС/.

В хода на съдебното производство пред контролираната инстанция настоящата такава не констатира допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, даващи основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд.

Липсват основания и за отмяната или изменението й, поради същата подлежи на потвърждаване, а частният тъжител на осн. чл.190, ал.1 от НПК следва да 4 бъде осъден да заплати на подсъдимата и направените от нея разноски за адвокатски хонорар във въззивното производство в размер на 1000 лева.

Мотивиран от изложените съображения и на осн. чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Пловдивският окръжен съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №162/17.09.2024г. по НЧХД №174/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХХVІ н.с.

На осн. чл.190, ал.1 от НПК ОСЪЖДА частния тъжител И. В. Ч. ДА ЗАПЛАТИ на подсъдимата М. Ц. С. направените разноски за въззивното производство в размер на 1000 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5