Решение № 280 от 24.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Пазарджик, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500247 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пещерски районен съд №2 от 13.01.2025г. постановено по гр.д.№20245240100987 по описа на същия съд за 2024г. E ОСЪДЕН ответника ОБЕДИНЕНО УЧИЛИЩЕ „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ“ с ЕИК/БУЛСТАТ

000344357 и адрес – гр. Пещера, ул. „Веселин Стайков“ № 15, да заплати на Л.

М. Д. с ЕГН ********** сумата от 11220 /единадесет хиляди двеста и двадесет/ лева, ведно със законна лихва, считано от 01.09.2024г., като Е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата до пълния предявен размер от 15874 лева ОСЪДЕН Е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника ОБЕДИНЕНО УЧИЛИЩЕ „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ“ с ЕИК/БУЛСТАТ 000344357 и адрес – гр. Пещера, ул. „Веселин Стайков“ № 15, да заплати на Л. М. Д. с ЕГН **********, сумата от 1413,63 лева – деловодни разноски, съразмерни на 1 уважената част от иска й.

ОСЪДЕН Е ответника

ОБЕДИНЕНО УЧИЛИЩЕ „ЛЮБЕН

КАРАВЕЛОВ“ с ЕИК/БУЛСТАТ 000344357 и адрес – гр. Пещера, ул. „Веселин Стайков“ № 15, да заплати по сметка на Районен съд-Пещера, сумата от 625,50 лева – деловодни разноски.

ОСЪДЕНА Е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата Л. М. Д. с ЕГН **********, да заплати на ОБЕДИНЕНО УЧИЛИЩЕ „ЛЮБЕН

КАРАВЕЛОВ“ с ЕИК/БУЛСТАТ 000344357 и адрес – гр. Пещера, ул. „Веселин Стайков“ № 15, сумата от 586,37 лева – деловодни разноски, съразмерни на отхвърлената част от иска й, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Л. М. Д. с ЕГН **********, е осъдена да заплати по сметка на Районен съд-Пещера, сумата от 259,46 лева – деловодни разноски.

Решението се обжалва в осъдителните му части в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба с вх.№578 от 03.02.2025г., подадена от ОБЕДИНЕНО УЧИЛИЩЕ „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ“ с ЕИК/БУЛСТАТ 000344357 чрез пълномощника си адв.К. Г. от АК-Пловдив, с доводи за порочност като незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а и вероятно недопустимо.

Твърди се, че предявеният от ищцата иск против ОУ „Любен Каравелов” е с правно основание чл.222, ал.3 от КТ по окончателно прекратено трудово правоотношение по трудов договор сключен на

01.09.2022г., прекратен със заповед №806/30.08.2024г. считано от 01.09.2024г. в хипотеза на работила в ответното училище без прекъсване повече от 10 години и с претенция да й се изплатят 11 брутни работни заплати, отказано да се изплати от ответното училище. Ищцата се позовавала на чл.31 от КТД за системата на предучилищното училищното образование от 6.12.2022г. и се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 15 874лв. на основание чл.222, ал.3 от КТ , ведно със законната лихва от 01.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд, уважавайки иска на ищцата, незаконосъобразно е решил да приложи Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д01-197 от 17.08.2020г. вместо посочения от ищцата в исковата молба КТД за системата на училищното и предучилищното образование №Д01-269 от 06.12.2022г.- съгласно пар.2, от 2 раздел Х на същия. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, прилагайки разпоредбите на цитирания в решението Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование /КТДСПУО/ № Д01-197 от 17.08.2020г., чл.31, ал. 1 ,т.2, че на ищцата „на основание чл.222, ал.3 от КТ- на педагогическите специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжността на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща обезщетение по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда в размер на 11 брутни работни заплати, изплащани по Национална програма”, се дължат 11 220 лева.

Посочва се, че според разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ, при прекратяване на трудово правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст той има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същия работодател последните десет години- обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца, като обезщетението се изплаща еднократно. Допълва, че за да е налице хипотезата на чл.222, ал.3 от КТ е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки - да е прекратено трудовото правоотношение; служителят да е придобил право на пенсия и работникът да е работил при същия работодател през последните десет години или повече.

Счита, че по делото е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение за периода 17.09.2012 г.- 01.09.2022г, общо 9 години, 11 месеца и 16 дни, като ищцата е заемала длъжността „ учител”, като съществуващият трудов договор е прекратен със Заповед №600 от

01.09.2022г.

Акцентира се, че в решението си, съда не взима становище по въпроса относно датата/момента, в който ищцата е придобила правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а се позовава на датата, на която е прекратено трудовото и правоотношение с ОУ ”Св. Патриарх Евтимий” гр. Пещера; И че, ако ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 01.09.2022г. ,а трудовият договор е сключен на 17.09.2012г., заключава че трудовият стаж при ответното училище е под 10 години и няма основание и това училище да заплаща обезщетение, каквото еднократно вече е изплатено 3 от ОУ „Свети Патриарх Евтимий- гр.Пещера.

Поддържа, че съдът е уважил частично предявеният иск на непредявено основание, и е длъжен да се произнесе по заявеното в исковата молба основание, като фактически твърдения, според които ищцата се позовава на основание прекратяване на трудовото правоотношение станало със заповед № 806 от 30.08.2024г. и на Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022г., вместо което съдът приема, че правото на обезщетение е възникнало още на 01.09.2022г. при приложим друг колективен трудов договор и че вместо на заявените основание съдът е уважил иска на незаявени в исковата молба основания за възникване на спорното право.

Счита, че прилагането на аналогия с педагогическите и медицински кадри е неуместно, защото приложимите за делото правни норми са напълно ясни и е без значение, дали обезщетението е дължимо от държавният бюджет или от бюджета на конкретния работодател, защото спорът е за дължимост на обезщетение, а не за източника на средствата с които ще се плати.

С оглед изложеното жалбоподателят счита, че не са налице законоустановените предпоставки за приложение на чл.222, ал.3 от КТ.

Допълва, че първоинстанционният съд е приел, че конкретните обстоятелства по делото се нуждаят от по-специфично тълкуване и субективно прилага закона, като достига до извода, че предвидената еднократност за изплащане на обезщетението не означава невъзможност дължимото обезщетение да се изплати на две пропорционални части, което жалбоподателят счита, че е в разрез с трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС.

Смята, че по смисъла на чл.222 ал.3 от КТ този работодател, при когото първоначално е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е длъжен да изплати обезщетението; че служителят придобива право на пенсия веднъж като това право възниква към определен момент и то може да бъде реализирано спрямо този работодател, при когото е възникнало правото; че от значение е само обстоятелството, че ищцата вече е придобила правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение с предходен работодател(ОУ „Свети Патриарх Евтимий”) и няма право на обезщетение на същото основание от следващия работодател 4

(ОУ „Любен Каравелов”) – представляващо израз на заложения в правната норма принцип на еднократност на гратификацията (Решение № 15 от 02.02.

2016 г. по к. гр. д. № 2520 / 2015 г. на Върховен касационен съд). Счита, че предвид изложеното, правото на обезщетение е възникнало и е реализирано при работодателя ОУ „Свети Патриарх Евтимий” гр.Пещера. Съдът се позовавал на КТД в сила от 26. 11 .2020г. и прилага разпоредбата на чл.3, ал. 1, т.5 според която „На педагогически специалисти, които изпълняват минимална норма задължителна преподавателска работа по няколко трудови договори, при прекратяване им и придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, се изплаща пропорционално обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ по всеки от трудовите договори.“ Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила районният съд не е направил доклад, че на доказване подлежи и пропорционалното участие на всяко от училищата, нито е разпределил подобна доказателствена тежест. По делото не са събрани доказателства за пропорционалното участие на двете училища, защото в ответното училище ищцата няма толкова стаж, колкото е имала в другото училище. Счита, че допуснатото процесуално нарушение води до необоснованост и незаконосъобразност на решението. Моли да се постанови решение с което да се отмени обжалваното решение в обжалваната му част и се отхвърли предявения иск изцяло, с присъждане на жалбоподателя на направените разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх.№1382 от 14.05.2025г. от насрещната страна ищцата Л. Михайлова Дохорова чрез пълномощника си адв. Р. И. от АК-Пазарджик, в който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна по същество, с довод , че обжалваното решение е правилно, законосъобразно, валидно и допустимо.

Счита, че същото не страда от пороци обуславящи прогласяването на неговата нищожност или обезсилването му като недопустимо; че решението е правилно, добре мотивирано и постановено при внимателен, задълбочен всеобхватен анализ на събрания доказателствен материал пред първата инстанция без нарушения на процесуалните правила; че съдът правилно е разбрал и дефинирал искът с който е сезиран. Било доказано безспорно, че въззивния жалбоподател не е спазил и приложил действащата нормативна уредба и е отказал да изплати полагащото се обезщетение на ищеца, което е 5 довело и до предявяване на иск пред съда. Като смята, че доводите и разсъжденията на въззивния жалбоподател не кореспондират с обективната действителност, доказателствата събрани по делото и неправилното от негова страна тълкуване на правните норми. Моли, да се остави без уважение въззивната жалба и се потвърди изцяло обжалваното съдебно решение ведно с присъдените разноски при първоинстанционното разглеждане на делото.

Претендира присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар и във въззивното производство.

Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Обединено училище „ Любен Каравелов“ -гр.Пещера, подадена чрез пълномощника си адв. К. Г. от АК-Пловдив, с вх.№578 от 03.02.2025г., както и писмения отговор на жалбата подаден от насрещната по спора страна Л. Д., чрез пълномощника си адв. Р. С. от АК-Пазарджик, и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.222 ал.3 от Кодекса на труда /КТ/, (Изм., бр. 107 от 2020 г.) във връзка с чл.50 и чл.59 от КТ, с чл.69в от КСО, предвиждащ право на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като учителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, и във връзка с чл.31 ал.2 т.2 от Колективен трудов договор №Д01-197 от 17.08.2020г. за системата на предучилищното и училищно образование, действал за периода от 26.11.2020г. до 26.11. 2022г. и по чл.86 от ЗЗД.

Разпечатката съдържа 36 от 114 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a6eb031-bf38-41c2-8e25-5218c2256548