Решение № 743 от 05.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. София, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20231001000578 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 45918/15.05.2023 г. от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А срещу Решение № 519/18.04.2023 г.., по гр.д. № 2121/2022 г., на СГС, ТО, VI-4 с., с което е осъден да заплати на „ДЕМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 200376392, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. “Струма“, № 3, ет. 2, ап. 7, сумата 8838.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по полица № 93002010014148/15.01.2020 г., за имуществена застраховка „Каско“, за пълно погиване на полу-ремарке „Шмитц СО1“, ДК № *******, в резултат на ПТП, настъпило на 08.07.2020 г., както и сумата 27076.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по полица № 93002010050637/11.06.2020 г., за имуществена застраховка „Каско“, за пълно погиване на влекач „Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА“, ДК № *******, в резултат на ПТП, настъпило на 08.07.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 29.01.2021 г. до изплащането, на осн„ чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 386 КЗ.

Въззивникът счита обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно. Излага анализ на фактите установени в процеса и счита, че е провел пълно и главно доказване на обстоятелствата, мотивирали го да постанови отказ по заявените претенции от ищеца. Сочи съдебна практика по въпроса за определяне размера на дължимото обезщетение, която счита за приложима в конкретния случай. Счита, че обезщетението се определя в 1 рамките на уговорената максимална застраховатена сума, съобразно стойността на претърпяната вреда, който не можел да надхвърля действителна стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. В заключение счита, че присъдената парична сума не се дължи и е в необосновано висок размер. По същество отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявените. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение, за две инстанции.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „ДЕМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 200376392, депозира отговор вх. № 63470/04.07.2023 г., в който счита, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а постановеното решение счита за законосъобразно, правилно и обосновано. От своя страна счита, че съдът е извърши правилен анализ на събраните по делото доказателства и в резултат на това е достигнал и до правилни изводи по съществото на спора. Акцентира върху липсата на установена връзка между ПТП и установената употреба на алкохол от страна на водача. Счита, че в случая е налице установена закъсняла реакция от страна на водача, а не неспазена дистанция. По същество отправя искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира разноски за въззивна инстанция.

В съдебно заседание въззивникът и въззиваемият, чрез процесуални представители поддържат жалбата и отговора по изложените в тях оплаквания, съображения и доводи.

Софийски Апелативен Съд по предмета на спора, намира следното:

Производството пред СГС е образувано след изпращането му по подсъдност от СРС и по искова молба от ”Дем Груп” ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждането на „Застрахователна Компания „Лев Инс““ АД да заплати следните суми: 8838.00 лв. (размера изменен по реда на чл. 214 ГПК), представляваща застрахователно обезщетение по полица № 93002010014148/15.01.2020 г., за имуществена застраховка „Каско“, за щети по полуремарке „Шмитц СО1“, ДК № *******, в резултат на ПТП, настъпило на 08.07.2020 г. и - 27076.00 лв.

(размера изменен по реда на чл. 214 ГПК) , представляваща застрахователно обезщетение по полица № 93002010050637/11.06.2020 г., за имуществена застраховка „Каско“, за щети по влекач „Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА“, ДК № *******, в резултат на ПТП, настъпило на 08.07.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 29.01.2021 г. до изплащането, на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 386 КЗ.

Ищецът е твърдял, че на 15.01.2020 г. е сключил с ответника застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в полица № 93002010014148, по който ответникът е поел задължение да носи риска от увреждане на полуремарке „Шмитц СО1“, ДК № ******, през периода 18.01.2020 г. - 17.01.2021 г. На 11.06.2020 г. пък бил сключен с ответника застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в полица № 93002010050637, за влекач „Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА“, ДК № *******, за периода 16.06.2020 г. - 15.06.2021 г.

Застрахователната пречия и по двата договора била платена изцяло и еднократно. Ищецът твърди, че на 08.07.2020 г. на територията на Република Италия, настъпило ПТП, поради закъснялата реакция на водача А. З., в 2 резултат от което на застрахованото имущество били причинени значителни материални щети. Въпреки заявените застрахователни претенции, от страна на ответника бил постановен отказ от изплащането на обезщетение, тъй като щетите били настъпили по причина или вследствие на управление на МПС след употреба на алкохол. Твърди, че водачът на композицията не е управлявал с концентрация над допустимата от закона норма. Счита, че установената от СМЕ в Италия концентрация на алкохол 0.44 промила за пренебрежимо малка, поради което не е довела до настъпване на ПТП. Счита, че случаите, в които застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение са уредени в чл. 408 КЗ и в случая не са налице нито една от хипотезите в този текст.

В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, с който е оспорил исковете, по основание и размер. Сочи, че произшествието е настъпило поради неспазена дистанция от страна на водача З., който към този момент е бил употребил алкохол, поради което и представлява изключен от покритието по двата договора риск, на осн. чл. 27, вр. чл. 27.3. от ОУ за застраховане на сухопътни превозни средства. Сочи, че Закона за движение по пътищата на Република Италия забранява на шофирането след употреба на алкохол, на водачите извършващи дейност по превоз на товари. Счита, че употребата на алкохол от водача води до намалена бдителност, внимание и контрол, както и намалена двигателна координация и странично виждане. Възразява срещу претендирания размер на обезщетенията като счита, че той следва да бъде определен по Методиката на Наредба № 24 за задължителното застраховане.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от представените Свидетелство за регистрация № 006188879 и Свидетелство за регистрация № 007782503, че полу-ремарке „Шмитц СО1“ е регистрирано с ДК № ******* и е с тонаж (максимално допустима маса) 39 т., а влекач „Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА“ е регистриран с ДК № ******* и е с тонаж (максимално допустима маса) 18 т.

Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от представените застрахователна полица № 93002010014148/15.01.2020 г. и застрахователна полица № 93002010050637/11.06.2020 г., че между страните са сключени застрахователни договори за имуществено застраховане „Каско“.

Представен е и КП към полица № 93002010014148/15.01.2020 г., от който се установява, че на застраховащия са предадени ОУ.

Представени по делото са и ОУ за застраховане на сухопътни превозни средства.

Представен по делото е и Протокол - спешни проверки, съставен от представители на Подразделение пътна полиция, Алесандрия Овест, Италия, от 08.07.2020 г., от който се установява, че на същата дата е настъпило ПТП, при което на влекач „Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА“, ДК № ******* и полуремарке „Шмитц СО1“, ДК № ******* са причинени щети.

Представени са удостоверения за скраб – 2 бр. от 29.09.2020 г.

Представени са удостоверения рег №№ 221290000121 и 221292000122 3 от 03.10.2022 г., издадени от МВР, Сектор „ПП“ – Търговище, от които се установява, че двете МПС са били собственост на „ДЕМ Груп“ ЕООД до 21.05.2021 г.

Представени са писма изх. №№ 4598 и 4600 от 20.05.2021 г., обективиращи постановения от ответника отказ от заплащане на застрахователно обезщетение с позоваване на разопредбата на чл. 27, вр. чл.

27.3. от ОУ.

Представен е Проекто-закон 1720, приет от италианския Сенат на заседание № 176/21.04.2010 г., в който в нормата на чл.186 бис, ал.1, т. „в“ и „г“, e предвидена забрана за шофиране след употреба на алкохолни напитки и под въздействието на същите за водачи, извършващи превоз на товари и за водачи на МПС, теглещи ремарке, с обща натоварена маса на двете над 3.5 тона.

По делото е изслушано заключение на САТЕ, което неоспорено от страните е прието и кредитирано от първоинстанционния съд. Заключението се цени и от въззивния съд като компетентно и безпристрастно дадено. В заключението експертът е изложил механизма на настъпването му и е посочил, че причината е поведението на че водача на застрахования влекач, който не е възприел своевременно спиращите пред него МПС. Експертът установява, че описаните от застрахователя щети, които са отразени в Протокола за ПТП се намират в пряка и причинна връзка с настъпилото на 08.07.2020 г., на Автомагистрала А21, на територията на Република Италия, ПТП. Експертът е изчислил действителната пазарна стойност на застрахованото имущество, както и варианти при условията на тотална щета.

По делото е изслушано и заключение на съдебно-токсикологична експертиза, което неоспорено от страните и прието и кредитирано от първоинстанционния съд. Заключението се цени и от въззивния съд като компетентно и безпристрастно дадено. От него се установява, че установената в кръвта иззета от трупа на водача З., концентрация на алкохол – 0.44 промила, съответства на субклинична степен на повлияване, която е с диапазон 0.2 – 0.5 промила. Практически лице е трезво, макар в организма да се намира незначително количество алкохол, което не се отразява на неговите основни жизнени функции. Въпреки това чрез специални психо-моторни тестове могат да се установят незначителни нарушения в дейността на централната нервна система - слаби нарушения във фините координационни движения, променя се съобразителността, подценяване на опасности, нарушава се устойчивостта на вниманието и наблюдателността, увеличава се рискът от грешки, намалява се зрителната острота, забавя се разширението на зениците, което може да е в основата на рязко нарушаване на адаптацията и загуба на чувството на пространственост, качеството на управление на МПС намалява. Експертът сочи, че в съдебната медицинска практика е възприето, че с управлението на МПС след употребата на алкохол, водачът застрашава живота и здравето на останалите участници в движението. Още сочи експертът, че забавянето на реакциите при водача може да се дължи, както на алкохолна употреба, така и на други фактори – психо-емоционалното и соматично състояние на водача като обективни данни за такива фактори, както и за времето, вида, начина и количеството на употребения алкохол по делото не са налице.

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното по делото Определение № 1507/03.08.2023 г., поради което 4 същата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което решението е валидно. Предявените искове са правилно квалифицирани като такива с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и произнасянето съответства на заявените за разглеждане осъдителни претенции, поради което решението е и допустимо.