Решение № 62 от 12.03.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Добрич, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20243230200257 по описа за 2024 година И установи следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. П. М. ЕГН **********, депозирана чрез процесуален представител, срещу НП № 23-1717-001373 от 11.01.2024 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР - Добрич, Първо РУ Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, представител поддържа подадената жалба. чрез процесуалния си

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща представител, като в изготвено писмено становище моли НП да бъде потвърдено, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна 1 проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 22.12.2023 г. в 18.39 часа в гр. Д., на ул. „....“, в близост до ДКЦ 1, управлява мотоциклет „....“, с рег. ..., като водачът не е поставил регистрационната табела на определеното за това място.

С посоченото е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съобразно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред, представлява годно доказателствено средство, съобразно чл.

189 ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява извършеното нарушение.

Изцяло в тази насока са показанията на разпитаните свидетели актосъставителя В. Й. Г. и свидетеля по АУАН М. Д. Ц.. Съдът кредитира изцяло като еднопосочни и безпротиворечиви тези гласни доказателства, видно от които полицейските служители лично са видели и установили нарушението, като са се разминали с управлявания от жалбоподателя мотоциклет и тъй като не са установили регистрационна табела на указаното за това място, са го последвали със светлинен сигнал и са предприели спиране на МПС.

В хода на проверката св. Г. и св. Ц. са установили, че номерът на мотоциклета не се вижда. Тогава попитали водача къде е номерът и той им казал, че е отдолу. Св. Г. проверил и установил, че номерът бил „закрепен, все едно под седалката, но от външна страна, навътре в самия калник. Номерът изобщо не се виждаше. Като се движихме зад него не се виждаше, че има номер.“ (цитат)

Поради горното св. Г. приел, че МПС е имало номер, но не е бил поставен на определеното място и съставил процесния АУАН срещу водача за това, че номерът не е поставен на определеното за това място.

Св. Ц. от своя страна също потвърдил констатациите, описани в АУАН, като посочил, че спрели въпросния водач с мотоциклета и установили, че няма поставена регистрационна табела на съответното място, за което му бил съставен и акта.

2

В подкрепа на защитната си теза, че на МПС всъщност е имало поставена регистрационна табела на определеното за това място, въззивникът е поискал и съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел лицето М. Р.

С., както и е приел към доказателствата снимка, представена от въззивника, за която се твърди, че е направена същата вечер на процесния мотоциклет.

В разпита си пред съда св. С. е посочил, че в деня, в който на жалбоподателя е бил съставен акта, двамата са имали уговорка към 19,00 ч. да излизат на кафе. В последствие М. му се обадил и казал, че няма да може, тъй като имал съставен акт за мотоциклета и ако иска да отиде у тях. Св. С. отишъл към 19,10-19,20 ч. да види какво става и там видял номера и направили една - две снимки за всеки случай. Посочил също, че с така поставения номер жалбоподателят е управлявал и друг път и е нямал проблем.

Съдът, след като обсъди показанията на този свидетел през призмата на останалите доказателства по делото, установи, че по съществото си същите не противоречат на установената в акта фактическа обстановка, доколкото касаят времето след приключване на проверката от полицейските органи в района на ДКЦ 1, като обстоятелствата, сочени от св. С., са станали след прибирането на водача в дома му. Ето защо съдът ги приема за достоверни, но не ги кредитира по делото, тъй като са неотносими към момента на описаното в АУАН нарушение.

Относно приетата снимка на мотоциклет (л. 54), съдът също не я кредитира като годно доказателствено средство по делото, тъй като от показанията на св. С. става ясно, че тя е направена около половин час след описаното в акта нарушение, но в същото време този факт не се установява по несъмнен начин, тъй като от самата снимка не може да се изведе категоричен извод кога и от кого е направена, както и дали мотоциклетът е същият като описания в АУАН.

Ето защо съдът приема, че защитната теза на въъзивника не намира опора в показанията на св. С. и в приобщения снимков материал и по никакъв начин не дискредитира показанията, дадени от полицейските служители, които пресъздават свои преки впечатления, добити лично в хода на извършената от тях проверка. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Г. и св. Ц., които установяват по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което следва да бъде ангажирана неговата административно-наказателна отговорност.

Съвсем обосновано и законосъобразно наказващият орган е ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 175, ал.

1, т. 1 от ЗДвП. Описанието на санкционната норма като „чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП“ в частта „пр. 3“ е техническа грешка, която не влияе на процесуалната годност на АУАН и НП и не води до нарушаване правото на защита на водача.

Съгласно посочената норма на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказва се с 3 лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а впоследствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

От материалите по делото става ясно, че не се оспорва, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС и като водач на същото по смисъла на легалната дефиниция по § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, предприемайки управлението е бил субект на задълженията, визирани в нормите на ЗДвП относно установените правила за движение по пътищата, в частност и към изискванията относно наличието на регистрационни табели на МПС-то и то на съответните места. За последните е действащ регистрационен режим, регламентиран в подзаконов нормативен акт, а именно Наредба I-45 от 24.03.2000г. на Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС /обн., ДВ, бр. 105/2002г. /.

Предприетото движение с мотоциклет, чиято регистрационна табела не е поставена на определеното за това място, е обективно доказано по делото и с това си действие жалбоподателят е нарушил въведената с разпоредбата на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП забрана по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само регистрирани МПС с поставени на определените за това места регистрационни табели.

Деянието е съставомерно и наказуемо на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда две административни наказания при условията на кумулативност – „глоба“ и „лишаване от право да се управлява МПС“.

Административно-наказващият орган е определил размера на наказанията над минимума, определен в приложимата материална норма, но не е изложил мотиви как е определил именно този размер на наказанията „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“.

Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган да обоснове преценката си при определяне на наказанието за конкретното 4 нарушение. В случая не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, нещо повече - не са посочени какви са те конкретно, за да може да бъде извършена проверка правилно ли е определен размерът на наказанието глоба, респ. на лишаването от права. Съдът намира, че щом наказателното постановление не съдържа мотиви кои конкретно обстоятелства налагат определянето на наказание в размер, по-висок от предвидения в нормата минимум, то наказанието не съответства на целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Ето защо съдът намира, че следва да измени размера на наложената глоба, като постанови такава в размер на минимума, предвиден в закона, а именно – 50 лв., както и да измени размера на срока на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС , като постанови такова в размер на минимума, предвиден в закона, а именно – за срок от един месец.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 23-1717-001373 от 11.01.2024 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР - Добрич, Първо РУ Добрич, с което на М. П. М. ЕГН **********, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца, като

НАМАЛЯВА размера на административното наказание „ГЛОБА“ на 50 /петдесет/ лева и НАМАЛЯВА размера на административното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 1 /един/ месец.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд - гр. Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5