Решение № 210 от 29.10.2024, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Гражданско дело 589/2023
- Вид
- Решение № 210
- Подписан
- 29.10.2024
- Състав
- Симеон Стефанов Стойчев
Цитирани разпоредби
- чл. 7 · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 127 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 142 ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
- чл. 27, ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 210 гр. Самоков, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Гражданско дело № 20231870100589 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 127, ал. 2 от СК. Образувано е по исковата молба на В. Е. А., ЕГН ********** срещу М. С. М., с ЕГН **********. Твърди се, че от фактическото съжителство на страните е родено детето М. М. М., родено на .... г., с ЕГН **********, че през време на съжителството страните живеели в дома на родителите на ищеца в гр.С.. В края на месец януари 2023 г. страните се разделили, като ищеца с детето останали да живеят при родителите на ищеца, а ответника заживял в с. П., в дома на неговите родители. Сочи се, че причина за раздялата била честата употреба на алкохол от ответника и упражнено от него домашно насилие, за което било постановено Решение по гр.дело № 58/2023 г., и издадена заповед за защита № 3/15.03.2023 г. сочи се, че липсва между страните съгласие по осъществяване на лични отношения на бащата с детето, че само ищеца се грижи за издръжката, отглеждането и възпитанието на детето, че ответникът не е плащал издръжка на детето през целия посочен период от време - от м.януари 2023 г. и до момента на подаване на исковата молба. Предявен е иск с правно основани ечл. 127, ал. 2 СК за определяне упражняването на родителските права по отглеждането и възпитаването на малолетното дете М. М. М., родено на ... г., с ЕГН ********** на ищеца и местоживеене на детето при ищеца, за осъждане на ответника да заплаща издръжка на МИХАЕЛ М. М. в размер от по 195 лв., а от 01.01.2024 г. – в размер на 233,25 лв. чрез неговата майка, която издръжка превежда по банковата му сметка в ДСК АД, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане /като не се претендира издръжка за м. юли 2023 г., м.
1 септември 2023 г. и м. декември 2023 г./, за определяне режим на лични отношения на бащата с малолетното дете, при който:
-за времето от постановяване на решението до 18.01.2025г. бащата да вижда малолетното дете всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 до 12 часа в присъствието на майката;
-след 18.01.2025г. - бащата да го взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца /без преспиване на детето при бащата/, в часовете от 15 часа до 18 часа, със задължението на бащата да връща детето на майката;
-след 18.01.2026г. - бащата да го взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца /с преспиване на детето при бащата/, за времето от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, със задължението на бащата да връща детето на майката.
-на всеки рожден ден на детето - бащата да вижда детето във времето от 15 до 17 часа.
Извън горния режим бащата да може да вижда детето във всяко време по предварителна уговорка между родителите.
Претендира се на основание чл. 149 от СК издръжка за минало време, за периода от 20.01.2023 г. до 12.06.2023 г. месечна издръжка в размер от по 195 лв., ведно със законната лихва върху всяка вноска до окончателното й изплащане. От ответника е постъпил отговор, с който не възразява упражняването на родителските права и местоживеенето на детето да бъдат присъдени на майката и да заплаща издръжка занапред в минимален размер, твърди, че поддържа чести контакти с детето си, за което майката съдейства и активно подпомагал майката в отглеждането на детето. Твърди, че регулярно закупувал детски храни, памперси и други вещи, изпращал пари, както и продължава да подпомага финансово ищцата в грижите за детето. Иска искът за издръжка за минало време да бъде отхвърлен. Отправя искане за определяне на конкретен режим на лични отношения с детето. Отправя искане за присъждане на разноски, както и възражение за прекомерност на насрещното адвокатско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител излага съображения за основателност на иска.
Ответникът в проведеното съдебно заседание чрез процесуалния си представител заявява становище, че не възразява по искането за определяне упражняването на родителските права на майката, местоживеене и издръжка занапред, съобразно искането, като оспорва претенцията за издръжка за минало време и излага искане за друг режим на лични отношения с детето.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното.
Установи се от представените по делото писмени доказателства че страните В. Е. А., ЕГН ********** и М. С. М., с ЕГН ********** са родители на малолетното дете М. М. М., родено на ... г., с ЕГН **********. От разпитаните по делото свидетели се установи, че от 19 2 януари 2023 г. страните се разделили и от тогава не живеят заедно. От свидетелските показания и събрания по делото социален доклад се установява, че ищцата с детето живеят в гр. С., а ответникът живее в с. П.. От събрания по делото социален доклад се установява, че понастоящем майката и детето живеят в жилище, собственост на М. М. А., баба на В. по бащина линия, представляващо двуетажна масивна къща с двор, осигуряващо необходимите условия за отглеждане на детето. Ответникът живее в с. П., общ. С. в двуетажна масивна къща с двор, собственост на майка му, обзаведена с всичко необходимо от материалнобитов характер. Майката работи, получава възнаграждение в размер на МРЗ и се подпомага по чл. 7 ЗСПД. Бащата е ски учител, а вън от сезона работи в сферата на строителството.
Налице е роднински и приятелски кръг за детето. Бабата и дядото по майчина линия, живеят в същото жилище и участват активно в грижата за детето. Детето не гостува на баба си по бащина линия, но се виждат често в паркове и заведения. Налице добра грижа, има изградени близки и сърдечни взаимоотношения с майка си. Детето е контактно и не се притеснява да общува с непознати. Детето има емоционална връзка както с майка си така и с баща си и с родителите на майката, постоянно търси вниманието на майка си.
Събраха се доказателства за изпращани от бащата през м. януари, февруари, март, април и юни хранителни продукти и пособия за отглеждането на детето, както и преведена сума от 300 лв. през м. май 2023 г.
По делото се разпитаха свидетелите А. и Ч., от показанията им се установи раздялата между страните. Установи се от разпита на А., че ответникът превеждал суми от време на време и купувал неща за отглеждането на детето. Свид. Ч. сочи в показанията си, че знае, че ответникът превежда пари за издръжка на детето почти всеки месец.
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:
Производството по реда на член 127 ал. 2 от Семейния кодекс и касае спор между родителите по отношение упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на ненавършили пълнолетие деца. То не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администрирането/ им, т. е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко свързани със закрилата на децата и Държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите 3 на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В този смисъл в производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му - местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето.
По делото между страните не е налице споразумение.
Установи се, че страните не живеят заедно не са постигали споразумение за начина на упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката. При определяне предоставянето на родителските права и местоживеенето на детето съдът взема предвид, че и двамата родители имат възпитателските качества, способност да полагат грижи за детето, но предвид възрастта на детето е налице необходимост същото да живее с майка си, поради което предоставянето на родителските права и определяне местоживеенето следва да бъдат предоставени на нея. Горното не се оспорва и от ответника.
По отношение режима на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права: На бащата, поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с детето. Определяйки режима на лични контакти между детето и родителя, съдът следва да съобрази обективните обстоятелства, свързани с местоживеенето на родителите и на детето, неговата възраст, пол и здравословно състояние, както и с другите обстоятелства свързани със средата в която се отглежда. Преценката е служебна.
Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните. Поради горното и предвид ниската възраст на детето следва да се определи режим на лични отношения на бащата с детето, като до навършване на тригодишна възраст бащата да вижда детето си всяка първа и трета събота и неделя - по четири часа дневно във времето от 10 до 14 часа, в присъствието на майката, а след навършване на тригодишна възраст да може да взема детето си всяка първа и трета седмица от месеца от 16 ч. в събота от до 12 ч. в неделя с преспиване; на четна година на Коледа от 10 ч. на 24.12. до 14 ч. на 25.12. и на нечетна Нова година от 10 ч. на 31.12. до 14 ч. на 01.01.; по един ден всяка година по време на Великденските празници - от 10ч. До 14 ч. на Разпети Петък, всяка година на рождения ден на бащата – 29.08- от 10 до 14 часа - ако е неработен ден или от 16 до 18 ч. - ако е работен ден, като при осъществяване на режима на лични контакти бащата взема детето от дома на майката и го връща там.
Относно издръжката: В чл. 27, ал. 2 СК е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. С оглед законовата разпоредба на чл. 143, ал. 2 СК, бащата ще дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца издръжка, независимо дали е работоспособен и независимо дали може да се издържат от имуществото си. Като взе предвид възрастта на 4 детето и необходимостта от издръжка съобразно потребностите на дете в неговата възраст и конкретните потребности и като съобрази разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от СК, съдът намира че следва да определи месечната издръжка, дължима от бащата в размер на 195 лв.месечно за времето от 12.06.2023 г. до 31,12,2023 г., с изключение на м. юли 2023 г., м. септември 2023 г. и м. декември 2023 г., за които месеци издръжка не се дължи, и в размер на 233,25 лв. месечно за времето от 01.01.2024 г. до настъпването на основания за изменяването или прекратяването й. По отношение иска за издръжка за минало време същият е неоснователен – доказа се че през време на раздялата на страните, ответникът е подсигурявал средства и пособия за отглеждането на детето, които покриват изпълнение на задължението му за издръжка. Писмените доказателства и свидетелските показания и на двамата свидетели сочат на извод, че ответникът е подсигурявал издръжка на детето си за исковия период, поради което искът за издръжка за минало време следва да бъде отхвърлен.
Разпечатката съдържа 27 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a6d9f01-1e1b-43c4-b7d1-5857c3175edb