Решение № 1293 от 31.07.2026, Административен съд - Смолян
- Съд
- Административен съд - Смолян
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 213/2026
- Вид
- Решение № 1293
- Подписан
- 31.07.2026
- В сила
- 31.07.2026
- Състав
- Калинка Младенска, Добринка Грибачева, Петя Оджакова
Цитирани разпоредби
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 226, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 200, ал. 1, т. 2 · Закон за водите
- чл. 48, ал. 1, т. 11 · Закон за водите
- § 1, т. 7 · Закон за водите
- чл. 348, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1293
Смолян, 31.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Смолян - II-ри касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНКА МЛАДЕНСКА
ПЕТЯ ОДЖАКОВА
При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА и с участието на прокурора АТАНАС ИЛИЕВ като разгледа докладваното от съдия КАЛИНКА МЛАДЕНСКА канд № 20267230600213 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационната жалба на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БД ИБР) - [населено място], с адрес: [населено място], [улица], против Решение № 31/25.04.2026 г., постановено по АНД № 610/2025 г. по описа на Районен съд - гр. [област].
В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението на районния съд, поради неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БД ИБР) - [населено място], редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт Х., която поддържа касационната жалба и моли обжалваното решение да се отмени и се потвърди наказателното постановление по изложените в жалбата съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Ответникът по жалба - „Хидроенергетика [община]“ ЕООД, [населено място], редовно призовано, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител адвокат М., която оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да се остави в сила по изложените в отговора на жалбата съображения. Претендира присъждане на направените разноски пред касационната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура - [населено място] дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да се потвърди.
Пред касационната инстанция не са представени нови писмени доказателства.
Касационната жалба е подадена в установения със закона срок и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Административен съд - гр. [област], като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба и извърши проверка по чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 220 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Предмет на разглеждане пред Районен съд - гр. [област] е било Наказателно постановление № 136/14.11.2025 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - [населено място], с което на ответника по касационната жалба „Хидроенергетика [община]“ ЕООД, [населено място] е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. (255,66 евро), за това, че в периода от 23.07.2025 г. до 25.07.2025 г. в стопанисвания от него МВЕЦ [община], намиращ се в землището на [населено място], [община], [област], е нарушило разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите, според която водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията по издадените им по реда на Закона за водите разрешителни, а именно не е спазило условието по т. 5.5 на Раздел 5 „Специфични условия на разрешената дейност“, в Приложение към издаденото на дружеството разрешително за водоползване - да не се водовзема при маловодие, през летните сухи месеци (съгласно методика за екологичен отток).
За да постанови обжалваното решение и отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че в Раздел 5 „Специфични условия на разрешената дейност“, т.5.5. в Приложение към Решение № 3935/08.09.2020 г. за изменение и продължаване срока на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 300608/24.11.2004 г. (нов №31140122), изменено с Решение № 1684/08.03.2013 г., изменение № РР-1938/16.05.2014 г., изменено и продължено с Решение № 3935/08.09.2020 г., продължено с Решение № РР- 5146/13.06.2023 г. е установено задължението на „Хидроенергетика [община]“ ЕООД да не се водовзема при маловодие, през летните сухи месеци (съгласно методика за екологичен отток). Съдът е приел, че в случая дружеството е извършило нарушението, за което е санкционирано, тъй като в периода 23.07.2025 г. - 25.07.2025 г., който е период на маловодие, не е изпълнило посоченото условие на разрешителното. Приел е, че дружеството-жалбоподател е ползвало воден обект по смисъла на паp. 1, ал. 1, т. 25 от ДР на ЗВ, според която норма „ползване“ на водния обект е всяка дейност в него, която без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите. Районният съд е приел, че е установено, че ползването е за производство на електроенергия в отклонение от условията по разрешителното, тъй като по време на водовземането се е произвеждала електроенергия, а в период на маловодие, каквото е имало 23.07.2025 г. - 25.07.2025 г. дружеството не е следвало да водовзема. Съдът е приел, че за нарушението по чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ административно наказващият орган неправилно е наложил имуществена санкция на основание чл. 200, ал. 1, т. 43 от ЗВ, съгласно която разпоредба за всички останали случаи на нарушаване на забрани или неизпълнение на задължения по този закон физическите и юридически лица се наказват с глоба или имуществена санкция в размер от 500 [рег. номер]. Приел е, че за нарушението по чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ следва да се наложи имуществена санкция по чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, съгласно която се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното - [рег. номер]. до 10 000 лв. Поради изложеното, районният съд е отменил наказателното постановление и е осъдил БД ИБР - [населено място] да заплати на „Хидроенергетика [община]“ ЕООД сумата от 743,52 евро разноски по делото.
Настоящият касационен състав намира, че решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради следното:
Решението съдържа противоречиви мотиви относно приетото за установено изпълнително деяние, осъществяващо състав на вмененото нарушение.
Основателен е доводът в касационната жалба за неправилен извод на районния съд, че дружеството е ползвало воден обект по смисъла на пapаграф 1, ал. 1, т. 25 от ДР на ЗВ, според която норма „ползване“ на водния обект е всяка дейност в него, която, без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите. В решението на районния съд е посочено, че е установено, че ползването е за производство на електроенергия в отклонение от условията по разрешителното, тъй като по време на водовземането се е произвеждала електроенергия, а в период на маловодие, каквото е имало 23.07.2025 г. - 25.07.2025 г. дружеството не е следвало да водовзема. Основателен е доводът на касационния жалбоподател, че съдът не е съобразил и обсъдил разликите между „ползване“ и „водовземане“ по смисъла на Закона за водите.
Съгласно чл. 39 от Закона за водите използването на водите и водните обекти включва водовземане и ползване на водния обект.
Съгласно § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите „водовземането“ обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти, а съгласно § 1, т. 25 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите „ползване“ на водния обект е всяка дейност в него, която, без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите.
Неправилен е изводът на районния съд, че административно наказващия орган е следвало да наложи на „Хидроенергетика [община]“ ЕООД, [населено място] имуществена санкция по чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ за нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ. В случая на ответника по касационната жалба е вменено нарушение (неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 83 от ЗАНН) по чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ - неизпълнение на задължение за изпълнение на условията в издаденото му разрешително по реда на Закона за водите за водовземане по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗВ за произвеждане на електроенергия в период на маловодие, а не е вменено нарушение (неизпълнение на задължение) за ползване на воден обект по смисъла на § 1, т. 25 ДР на ЗВ, поради което съответната на вмененото нарушение санкционна разпоредба е чл. 200, ал. 1, т. 43 от ЗВ, която предвижда налагане на имуществена санкция на юридическо лице, което наруши забрани или неизпълнява задължения по този закон, каквото именно задължение за спазване на условията в издадените му разрешителни по реда на ЗВ има санкционираното дружество при водовземане. Санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, предвижда налагане на имуществена санкция на юридическо лице, което ползва водни обекти в отклонение в предвидените условия в разрешителното, каквото нарушение (неизпълнение на задължение) не е вменено на дружеството с акта за установяване на административно нарушение и с наказателното постановление.
Поради горното, с оглед забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция по смисъла на чл. 220 от АПК, обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който да изясни обстоятелствата релевантни за вмененото нарушение (неизпълнение на задължение към държавата) като събере всички относими към предмета на спора доказателства, в т.ч. административно наказателната преписка по издаване на Наказателно постановление № 137/14.11.2025 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - [населено място], с което на „Хидроенергетика [община]“ ЕООД, [населено място] е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. (255,66 евро), за това, че на 25.07.2025 г. в стопанисвания от него МВЕЦ [община], намиращ се в землището на [населено място], [община], [област], е нарушило разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите, според която водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията по издадените им по реда на Закона за водите разрешителни, а именно, че не е осигурило непрекъснато протичане на минимално допустимия отток в размер на 180 л/сек. за река [населено място], необходим за поддържане на екосистемите в реките и миграцията на водните организми, поради това че рибният проход е сух и няма вода - не е спазило условието по т. 1.2 от Раздел 1 „Условия на водовземането“ Приложение към издаденото на дружеството разрешително за водоползване. След събиране на доказателствата, районният съд следва да направи мотивирана преценка дали административно наказващият орган е спазил закона като е издал две наказателни постановления за установено неизпълнение на две условия на издаденото на дружеството разрешително за водовземане в периода от 23.07.2025 г. до 25.07.2025 г., квалифицирани като две отделни нарушения (неизпълнения на задължения) по чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите, описани в Констативен протокол № СМ-296/25.07.2025 г. на БД ИБР - [населено място] и в Констативен протокол № СМ-304/12.08.2025 г. на БД ИБР - [населено място].
При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 63д от ЗАНН, районният съд следва да се произнесе, с оглед изхода на спора, и по отговорността за разноските - чл. 226, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 63д от ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Смолянският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 31/25.04.2026 г., постановено по Административно наказателно дело № 610/2025 г. по описа на Районен съд - гр. [област].
Разпечатката съдържа 33 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a6cb6dc-3b20-49ed-b9ad-95d87039062d