Определение № 7217 от 20.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7217 гр. София, 20.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110147327 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 313328/26.09.2025 г., уточнена с молба с вх. № 334100/14.10.2025 г. от М. М. А., гражданин на Бахрейн, дата на раждане ********** г., притежаващ паспорт № * валиден до 03.03.2030 г., която се предявени субективно и обективни съединени, при условията на евентуалност, следните искове:

I. ГЛАВНИ срещу „А*” ЕООД , ЕИК *, гр. София, бул. „Е*, с с която са п р е д я в е н и обективни кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.365 вр. чл.280 вр. 79 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от

1. 625.00 лева, частичен иск от 56 719.07 лева, представляваща дължима сума за връщане, съгласно чл.5.1 от договор № 16845/20.05.2024 г., поради разваляне на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (26.09.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането;

2. 625.00 лева, частичен иск от 76 717.43 лева, представляваща дължима сума за връщане, съгласно чл.5.1 от договор № 16846/20.05.2024 г., поради разваляне на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба () до окончателното изплащане на вземането;

2. ЕВЕНТУАЛЕН, ако се отхвърли първия иск, срещу „Е*“ ЕООД, ЕИК *, гр. София, ж.к. „Х*, с който е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 250.00 лева, частично от 133 436.50 лева, представляваща получена без правно основание сума в е д н о със законната лихва от датата на подаване на исковата молба () до окончателното 1 изплащане на вземането;

В исковата молба и нейните уточнения са изложени твърдения, че между страните е налице договори за закупуване, за сметка на ищеца, и доставка на конкретно уговорени автомобили. Ищецът бил доверител, а ответникът – довереник. Твърди, че ищецът е заплатил пълната цена по договора, която включвала цената на колата, разходите по доставка и възнаграждението на ответника.

Твърди, че по настояване на първия ответник, ищецът е изплатил сумите на втория ответник, тъй като банковата сметка на първия ответник е била закрита. Твърди, че вторият ответникът е издал фактура за двете коли по двата договора.

Сочи се, че ответникът не е доставил двата автомобили в уговорения срок, поради което на основание чл.5.1. е прекратил двата договора и въз основа на този член иска да се възстановят сумите, които е заплатил в пълен размер. С ИМ прави изявление за разваляне на договорите.

Позовава се на чл.5.1 от договора, съгласно който при разваляне на договорите, ищецът има право да иска да му се върнат всички суми, заплатени по договорите. Твърди се, че автомобилите не били доставяни на ищеца.

Твърди, че евентуалните искове са предявени, само ако съдът не приеме, че чл.75 от ЗЗД е изпълнено. Твърди, че ответникът е получил процесната сума без основание, тъй като са нямали договор.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

Не посочва банкова сметка, на основание чл.127, ал.4 ГПК, по която да се плати сумата.

Към исковата молба са представените следните писмени доказателства и доказателствени средства: Договор за доставка на МПС 16845 и 16846, Фактура от 20.06.2024 г., Платежно нареждане от 20.06.2024 г., Документ, удостоверяващ закриването на банковата сметка на „А*“ ЕООД.

Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът не подава отговор. Книжата са връчени по реда на чл.50, ал.2 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По процесуалното представителство

Ищецът се представлява от адв. Я. С., гр. София, ул. „Н*, +*, [email protected], с надлежно учредена представителна власт, която важи само за СРС (л.11-13 от делото).

Ответникът не се представлява, на този етап.

По държавната такса

2

Материалният интерес е сумата от 1250 лева, поради което дължимата държавна такса е 50.00 лева. Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л.29 от делото)

По редовността на ИМ и доклада

Съдът приема, че на този етап исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се изготви проект за доклад

Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства, че процесните суми са изплатени по двата договора на двамата ответници, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

По доказателства

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

По свидетелите

Искането за допускане на свидетели е допустимо, необходимо и относимо. Ето защо искането следва да бъде уважено за допускане на двама свидетели на страната на ответника. На основание чл.158 ГПК следва да се определи краен срок за събиране на доказателства.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа 3 по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в едномесечен срок, като първата свободна дата 06.04.2026 година от 10.30 часа,, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК – Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 313328/26.09.2025 г., уточнена с молба с вх. № 334100/14.10.2025 г. от М. М. А., гражданин на Бахрейн, дата на раждане ********** г., притежаващ паспорт № * валиден до 03.03.2030 г., която се предявени субективно и обективни съединени, при условията на евентуалност, следните искове:

I. ГЛАВНИ срещу „А*” ЕООД , ЕИК *, гр. София, бул. „Е*, с с която са предявени обективни кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.365 вр. чл.280 вр. 79 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1. 625.00 лева, частичен иск от 56 719.07 лева, представляваща дължима сума за връщане, съгласно чл.5.1 от договор № 16845/20.05.2024 г., поради разваляне на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (26.09.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането;

2. 625.00 лева, частичен иск от 76 717.43 лева, представляваща дължима сума за връщане, съгласно чл.5.1 от договор № 16846/20.05.2024 г., поради разваляне на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба () до окончателното изплащане на вземането;

2. ЕВЕНТУАЛЕН, ако се отхвърли първия иск, срещу „Е*“ ЕООД, ЕИК *, гр. София, ж.к. „Х*, с който е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 250.00 лева, частично от 133 436.50 лева, представляваща получена без правно основание сума ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба () до окончателното изплащане на вземането;

4

В исковата молба и нейните уточнения са изложени твърдения, че между страните е налице договори за закупуване, за сметка на ищеца, и доставка на конкретно уговорени автомобили. Ищецът бил доверител, а ответникът – довереник. Твърди, че ищецът е заплатил пълната цена по договора, която включвала цената на колата, разходите по доставка и възнаграждението на ответника.

Твърди, че по настояване на първия ответник, ищецът е изплатил сумите на втория ответник, тъй като банковата сметка на първия ответник е била закрита. Твърди, че вторият ответникът е издал фактура за двете коли по двата договора.

Сочи се, че ответникът не е доставил двата автомобили в уговорения срок, поради което на основание чл.5.1. е прекратил двата договора и въз основа на този член иска да се възстановят сумите, които е заплатил в пълен размер. С ИМ прави изявление за разваляне на договорите.

Позовава се на чл.5.1 от договора, съгласно който при разваляне на договорите, ищецът има право да иска да му се върнат всички суми, заплатени по договорите. Твърди се, че автомобилите не били доставяни на ищеца.

Твърди, че евентуалните искове са предявени, само ако съдът не приеме, че чл.75 от ЗЗД е изпълнено. Твърди, че ответникът е получил процесната сума без основание, тъй като са нямали договор.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

Не посочва банкова сметка, на основание чл.127, ал.4 ГПК, по която да се плати сумата.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът не подава отговор. Книжата са връчени по реда на чл.50, ал.2 ГПК. чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:

Субективно и обективни съединени, при условията на евентуалност, следните искове:

I. ГЛАВНИ срещу „А*” ЕООД , ЕИК *, гр. София, бул. „Е*, с с която са предявени обективни кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.365 вр. чл.280 вр. 79 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1. 625.00 лева, частичен иск от 56 719.07 лева, представляваща дължима сума за връщане, съгласно чл.5.1 от договор № 16845/20.05.2024 г., поради разваляне на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (26.09.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането;

2. 625.00 лева, частичен иск от 76 717.43 лева, представляваща дължима сума за връщане, съгласно чл.5.1 от договор № 16846/20.05.2024 г., поради разваляне на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба () до окончателното изплащане на вземането;