Определение № 34156 от 16.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34156 гр. София, 16.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20201110138047 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 250 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК).

Съдът е сезиран с молба от „......... диспозитив относно предявения иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на Констативен нотариален акт № 42, том ХХІІ, дело 3807/1995 г. и Нотариален акт за собственост № 40, том 1, рег. № 4114, дело № 41 от 06.04.2000 г., издадени в полза на ответницата В. Б. Д. и Г. Д. Д.. Ищецът твърди, че съдът дължи произнасяне по този иск, тъй като е бил предявен кумулативно със установителния иск по чл. 124 ГПК.

След като се запозна със съдържанието на решението и молбата, съдът счита, че молбата за допълване на решение е неоснователна по следните съображения:

Съгласно Тълкувателно решение № 3/2012 г. по т.д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, отмяната на констативен нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК не се постига чрез самостоятелен иск, а е правна последица от уважаването на иск за собственост. Отмяната на акта следва да се постанови, когато с влязло в сила съдебно решение се признават правата на трето лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/2012 г. по т.д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице (в случая на ищцата) по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр (т.е. ответницата), издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, като отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. Т.е. отмяната на нотариалния акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК, както и районният съд е отбелязал, не се постига със самостоятелен иск, а е правна последица от уважаване на иск за собственост.

Следва да се допълни, че съдът не е бил сезиран с отрицателен установителен иск за отричане правото на собственост на ответнцита върху ид. ч. от сградата, за да дължи произнасяне с диспозитива на решението на подобно искане/възражение. Допълнително, правната възможност по чл. 537, ал. 2 от ГПК не представлява самостоятелен иск, който да 1 предполага нарочно произнасяне в диспозитива на решението относно правото на собственост върху процесния имот.

В конкретния случай, съдът отхвърли предявения от ........." ООД установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Съдът прие, че таванското помещение е загубило статута си на обща част и ищецът не е придобил 13/100 идеални части от него.

Следователно, тъй като искът за собственост на ищеца е отхвърлен, не са налице предпоставките за отмяна на констативните нотариални актове, издадени в полза на ответницата. Не е установено със сила на пресъдено нещо правно положение, различно от това, което нотариусът е констатирал.

Допълнително, възможността по чл. 537, ал. 2 от ГПК не представлява самостоятелен иск, който да изисква отделно произнасяне в диспозитива на решението относно правото на собственост.

Съдът намира, че с подадената молба за допълване, ищецът се домогва до разширяване на силата на пресъдено нещо по отношение на страните, което не е допустимо.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ........." ООД с ЕИК: 115749565 за допълване на Решение № 10013/29.05.2025 г. по гражданско дело № 20201110138047 по описа на Софийския районен съд за 2020 г., като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2