Определение № 72 от 23.04.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 72 гр. К., 23.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно частно наказателно дело № 20255100600124 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 345 ал.1, във вр. с 341 ал.2, във вр. с чл. 249 ал.

3, във вр. с чл.248 ал.1 т.3 от НПК.

Образувано е по подадена частна жалба от адв. А.С. от АК – К., защитник на подсъдимия С. Н. Й. от с.Ч., общ.К., обл.К., против протоколно определение, постановено в разпоредително заседание по Н.о.х.дело № 196/2024 год. по описа на М. районен съд, проведено на 24.03.2025 год., с кое т о съдът е приел, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или пострадалия.

В жалбата се твърди, че определението е необосновано, немотивирано, и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. В определението на съда било посочено, че допуснатите на досъдебното производство нарушения попадали в приложното поле на ал.4 от чл. 248 от НПК, а именно – евентуални нарушения свързани със събирането на доказателства, които били въпроси, които следвало да бъдат разгледани по същество, и които съдът не приемал, че са допуснати до такава степен, че да са накърнили правото на защита на обвиняемия. От съда било прието, че нямало допуснати отстраними и съществени нарушения в хода на производството, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Защитникът счита, че тези изводи на съда са необосновани. В тази връзка в жалбата се 1 посочва, че предявяването на разследването в досъдебното производство има за задача да даде възможност на лицето да се запознае с повдигнатото обвинение и доказателствата срещу него, съответно да ангажира доказателства с своя защита. Без повдигане на обвинение и предявяване на такова в досъдебното производство, при което обвиняемият да разбере в какво се обвинява, без да е прочел съдържанието и без да е разбрал значението на написаното в предявеното обвинение и разпита му като обвиняем, се нарушавало правото му да участва във всички фази на наказателното производство, което било съществено процесуално нарушение. Видно било, че на обвиняемия не са му били разяснени правата при повдигане на обвинението, нито бил разбрал в какво е обвинен. Безспорно установено било също, че последният бил принуден да подпише „разпита му“, без да е бил действително разпитан, при предварително изготвено съдържание и неглижиране от страна на защитника му. По този повод жалбоподателят посочва, че при повдигане на обвинението и разпита в качеството на обвиняем на С. Й. защитникът му и разследващият полицай са си говорели общи неща, като на обвиняемия му било посочено къде да подпише, без да е прочел съдържанието и без да му е обяснено значенето на написаното, както и не бил запознат със събраните доказателства. Жалбоподателят излага съображения и че е налице съществено противоречие в „разпитите“ на двама от свидетелите по делото.

Препис от частната жалба е изпратен на Районна прокуратура – К., ТО – М., като не е постъпило възражение срещу нея.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, с оглед доводите, изложени в частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена от лице, имащо необходимата процесуална легитимация, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Н.о.х.дело № 196/2024 год. по описа на Районен съд – М. е било образувано по внесен на 27.12.2024 год. от РП - К., ТО - М. в РС – М. обвинителен акт, с който на С. Н. Й. от с.Ч., общ.К., обл.К. са били повдигнати обвинения за извършени две престъпления: по чл.330 ал.1 от НК - за това, че 2 на 13.06.2024 год. в с.Ч., общ. К. запалил метален павилион, представляващ сервиз (работилница), с площ 80 кв. метра, и имущество, собственост на С.К.Б. от с.Ч., общ.К., на С.М.Н. от с.З., общ.К., и на Ю.М.А. от с.Ч., общ. К., подробно описано във внесения обвинителен акт, като общата стойност на запаленото имущество възлиза на 62 141.50 лева, а на унищоженото имущество - на 34 716.22 лева; както и по чл.320а, предл.1-во, във вр. с чл.330 ал.1 от НК - за това, че на 13.06.2024 год. в с. Ч., общ. К. се заканил да извърши престъпление по чл.330 от НК, а именно - че ще запали метален павилион, представляващ сервиз (работилница), с площ 80 кв.метра, собственост на С.К.Б. от с.Ч., общ. К., служейки си с думите: „До четири часа сутринта сградата ще ти гори, ще ти я запаля, преди да тръгна на работа“, и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му у собственика на работилницата С.К.Б. от с.Ч., общ. К..

На 24.03.2025 год. по делото е проведено разпоредително заседание, като в същото са били разгледани въпросите по чл.248 ал.1 т.1 - т.8 от НПК. В хода на разпоредителното заседание представителят на РП – К., ТО - М. е взел становище по визираните в чл. 248 ал.1 т.3 от НПК въпроси, като е посочил, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение, довело до ограничаване на процесуалните парва на обвиняемото лице.

Защитникът на подсъдимия е изразил становище, че на досъдебното производство са допуснати драстични нарушения, които са довели до ограничаване правото на обвиняемия да се защити. Посочил е, че действията по повдигане на обвинение и разпит на обвиняемия следва да бъдат повторени. Навел е доводи, че единственото, което е разбрал обвиняемия, и което последния му е споделил е, че на камерите се виждало неговото лице, което обстоятелство кореспондирало с доказателствата по делото, а другите неща по никакъв начин не кореспондирали. Защитникът е направил кратък анализ на показанията на двама от разпитаните свидетели, а именно – пострадалият (С.Б.) и З.С.. На следващо място, защитникът е изложил съображения, че при разпита на обвиняемия, след като му било повдигнато обвинение, между защитникът му – адв. Н.К., и разследващ полицай Б. се е провел разговор на общи теми, като в крайна сметка на обвиняемия му било посочено къде да се подпише. Направил е оплакване, че разследващият полицай е подканил обвиняемия да подписва, като му казал, че в противен 3 случай няма да излезе от там. Адв. А.С. е посочил пред първоинстанционния съд, че има сериозни нарушения на ДП, които кореспондирали и със събраните по делото доказателства, като навежда довод, че обвиняемият не е знаел за какво става въпрос. По същество защитникът на подсъдимия е направил искане пред решаващия съд за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на досъдебната фаза за отстраняване на допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на обвиняемия да научи за какви престъпления е привлечен в това качество.

След като е изслушал становищата на страните, първоинстанционният съд е приел, че визираните от защитника на подсъдимото лице нарушения попадат в приложното поле на ал.4 от чл. 248 от НПК, а именно – евентуални нарушения, свързани със събирането на доказателства, които въпроси следва да бъдат разгледани по същество, и които съдът не е приел, че са допуснати до такава степен, че да са накърнили правото на защита на обвиняемия. По тези съображения решаващият съд е счел, че няма допуснати отстраними и съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или пострадалия, и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Въззивният съд, в изпълнение на правомощията си на втора инстанция по същество намира, че обжалваното определение е правилно - обосновано и законосъобразно, по следните съображения:

Видно от материалите по досъдебното производство е, че С. Н. Й. от с.Ч., общ.К., обл.К. е привлечен в качеството на обвиняем с постановление на разследващ орган при РУ – К. при ОД на МВР – К. от 16.10.2024 год. за извършени две престъпления - по чл.330 ал.1 и по чл. 320а, предл.1-во, във вр. с чл. 330 ал.1 от НК, което му е предявено на същата дата. Незабавно след това е бил проведен разпит в качеството на обвиняем на С. Й.. При извършването на посочените процесуални действия е участвал и упълномощеният от обвиняемия защитник – адв. Н.К. от АК – К.. Настоящият състав счита, че не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения, а именно – че на обвиняемия не са му били разяснени правата при повдигане на обвинението; не му било разяснено в какво е обвинен; че бил принуден да подпише „разпита 4 му“, без да е действително разпитан, при предварително изготвено съдържание на протокола за разпит; че му било посочено къде да подпише, без да е прочел съдържанието и без да му било обяснено значенето на написаното.

Видно от изготвения протокол за разпит на обвиняем от 16.10.2024 год. е, че С. Й. е дал обяснения, в които е изложил хронологията на събитията през въпросната вечер, като е заявил изрично, че не е запалил металния павилион, по - точно работилницата на С.Б.. Тези негови обяснения опровергават твърдението, че не е разбрал в какво е обвинен, тъй като той подробно разказва какви действия е извършил, като е отрекъл да е палил павилиона, от което може да се направи извода, че е бил напълно наясно за какво точно е привлечен в качеството на обвиняем. Твърденията, че му било посочено къде да подпише и че не са му били разяснени правата и че не е прочел съдържанието на постановлението за привличане на обвиняем и протокола за разпит на обвиняем са изцяло голословни. Обвиняемият Й. е положил подписа си под текста, касаещ неговите права в наказателното производство, както в постановлението за привличане на обвиняем, така и протокола за разпит на обвиняем. Няма доказателства, които да сочат, че на обвиняемия не му е била предоставена възможност да се запознае със посочените документи. Видно е също така, че на обвиняемия му е дадена възможност да даде обяснения, което той е направил, като не може да се приеме, че същите са в негов ущърб, което да е индикация, че протокола за разпит на обвиняем е бил предварително подготвен, и обвиняемият е бил принуден да го подпише, без да му е дадена възможност да го прочете. Точно обратното, обвиняемият е дал обяснения, каквито е намерил за добре, както и изрично е заявил, както вече се посочи, и е записано в изготвения протокол, че не се признава за виновен и че не е запалил металния павилион. При извършването на посочените действия е присъствал и упълномощен лично от обвиняемия защитник, поради което може да се заключи, че процесуалните му права са напълно охранени.

Относно твърдението, че обвиняемият не бил запознат със събраните доказателства следва да се посочи, че лично той е заявил, че желае предявяване на материалите по делото и на 16.10.2024 год. същите са му предявени, отново в присъствието на упълномощения от него защитник. В изготвения протокол за предявяване на разследването е отразено, че обвиняемият и неговият защитник са се запознали с материалите по разследването, за което последните са положили подписите си. Дори и да се 5 приеме, че на обвиняемия не му е била предоставена възможност да се запознае с всички доказателства, то след внасяне на делото в съда, обвиняемият и неговия защитник са имали възможност да се запознаят със същите и да направят необходимите извлечения.

В тази връзка е необходимо да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.131 от НПК протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в НПК, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, да реда, по който са извършени и за събраните доказателства, поради което същите попадат в обхвата на забраната по чл.248 ал.4 от НПК в разпоредителното заседание да се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката ва доказателствата и доказателствените средства, по отношение на каквито по същество прави оплаквания защитникът на подсъдимия. Настоящият състав счита също, че не следва да бъдат коментирани и изложените доводи от защитника на подсъдимия, че е налице съществено противоречие в „разпитите“ на двама от разпитаните свидетели, тъй като както бе посочено и по-горе, разпоредбата на чл. 248 ал.4 от НПК изрично изключва възможността в рамките на разпоредителното заседание да се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Следва да се отбележи още и че съгласно чл.7 ал.1 от НПК съдебното производство заема централно място в наказателния процес, в хода на което основните принципи на процеса се разгръщат в най - пълна степен, и в което подсъдимият и неговият защитник имат възможност да упражняват всички предвидени процесуални права, включително да се запознават с материалите по делото, да оспорват доказателствените средства и събраните доказателства, както и да сочат и представят нови такива.

Разпечатката съдържа 24 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a6b2ed8-d390-454d-94a0-28410da3ea6b