Решение № 679 от 17.05.2010, Районен съд - Бургас

Гр. Бургас, 17.05.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски районен съд, XVII-ти граждански състав, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и десета година в състав:

Председател: Диляна Йорданова при секретаря С.Д., като разгледа докладваното от съдия Йорданова гражданско дело № 8287 по описа на БРС за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Р.Ф.П.,***, чрез адв. Д.Г. от АК-Х., против Ф.Ю.П.,***, с която се иска съдът да прекрати с развод сключения между страните на ***. в с. Ш., община К., граждански брак поради наличието на основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като съдът приеме, че вина за разтрогване на брачната връзка има ответницата. В исковата молба се излагат твърдения, че веднага след сключването на брака между страните възникнало неразбирателство, породено от честите пререкания между ответницата и майката на ищеца и съмнения за поддържане на извънбрачни връзки от съпругата. Навеждат се доводи, че през 2007г., поведението на ответницата станало необяснимо, като започнала да вдига скандали без повод на съпруга си и на децата и често се усамотявала и криела от тях за да говори по телефона. Посочва се, че ищецът на два пъти проследил съпругата си и установил, че има извънбрачни връзки с други мъже. Твърди се, че по време на поредния скандал, породен от изневерите на съпругата му, през месец юни 2009г. ищецът не издържал и я ударил. Съгласно изложеното в исковата молба за извършения акт на домашно насилие ищецът е бил отстранен на 06.11.2009г. от съвместно обитаваното жилище в гр. Бургас, к-с „М.Р." със заповед за незабавна защита на БРС.

БРС е сезиран с иск за развод с правно основание чл.

49 от СК, като едновременно с него са предявени обективно кумулативно съединени небрачни искове по реда на чл. 322, ал.2 от ГПК за предоставяне ползването на семейното жилище в гр. Б., ж.к. М.р на ищеца, за предоставяне упражняването на родителските права върху родените от брака непълнолетни деца Ф.Р.П., ЕГН ********** и А.Р.П., ЕГН********** на ищеца, за осъждането на ответницата да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв. на непълнолетното дете Ф.Р.П. и 80 лв. на непълнолетното дете А.Р.П., считано от предявяване на иска, както и за възстановяване на предбрачното име на ответницата Чобанова. Претендират се разноски. Ангажират се доказателства,

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответницата, с който не се оспорват твърденията на ищеца, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на сключения между страните брак, като се навеждат нови основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. Възразява, че няма брачни провинения както и, че вина за състоянието на брачната връзка има единствено ищецът, който от години проявява неоснователна ревност и агресивност, като упражнява системно психическо и физическо насилие спрямо нея след употреба на алкохол. Предявяват се искания съдът да приеме, че вината за прекратяване на брака има ищецът, за предоставяне ползването на'семейното жилище в гр. Бургас, ж.к. М.Р. на ответницата, за предоставяне упражняването на родителските права върху непълнолетното дете на ответницата, за осъждането на ищеца да заплаща месечна издръжка в размер на 130 лв. на непълнолетното дете, считано от 01.11.2009г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, както и за възстановяване на предбрачното име на ответницата Чобанова. Претендират се разноски. Ангажират се доказателства.

БРС при извършената служебна проверка за допустимост на производството, намира, че в хода на процеса непълнолетното дете Ф.Р.П., ЕГН ********** е навършило пълнолетие, поради което производството по делото следва да бъде прекратено в частта, в която е образувано по предявените от ищеца небрачни искове за предоставяне упражняването на родителските права върху него на ищеца, както и за осъждането на ответницата да му заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните са сключили граждански брак ***. в с. Ш., община К. видно от представения по делото дубликат на удостоверение за сключен граждански брак от 25.11.2009г. От брака си имат едно ненавършило пълнолетие дете А.Р.П., ЕГН**********.

По делото е разпитан св. Ф. П.

- син на страните, който посочва, че проблемите между родителите му възникнали след като семейството се преместило да живее в комплекс „М.Р.". Поддържа, че баща му и сестра му са хванали ответницата с „чужд" мъж. Твърди, че не е виждал баща си да упражнява насилие спрямо майка му. Заявява, че ищецът е бил отстранен от семейното жилище за осъществен акт на домашно насилие спрямо ответницата от съда, като поводът бил спречкване заради някаква печка, която баща му счупил защото бил предизвикан от ответницата. Според твърденията му майка му не полага грижи за децата си и за това заедно със сестра си Айлин са подали жалба до полицията срещу нея.

Св. С.П. - майка на ищеца установява, че е чувала от свои познати за извънбрачни връзки на ответницата с други мъже. Една вечер докато семейството живяло в с. Ш., община К., етървата на свидетелката й споделила, че е видяла снаха й да се качва в някакъв автомобил при шофьора Марин. Посочва, че докато страните са живели в с. Ш., съседи на сина й говорели, че ответницата всяка вечер посрещала чужди коли.

Свидетелката твърди, че снаха й била ухажвана от мъж, който работел в селото в склад на едро. Виждала е лично колата му спряна пред дома на сина си. Поддържа, че ответницата й нанесла побой, след като разбрала, че свидетелката прехвърлила свой имот на ищеца, както и, че внуците й се оплакват от майка си за това, че не полага никакви грижи за тях.

От БРС е изслушано по реда на чл. 15, ал.4 от ЗЗД непълнолетното дете А. П., което посочва, че след като родителите й се преместили в новото жилище в кв. „М.р.", ответницата започнала да говори и да флиртува по телефона с чужди мъже. Обяснява, че с баща си една вечер проследили майка й, която по това време работела в магазин.

След--като затворила магазина ответницата изчакала някакъв мъж и тръгнала с него напред по улицата. Ищецът, който вървял с дъщеря си, след съпругата си, й звъннал по телефона и я попитал с такси ли ще се прибира, а тя го излъгала, че в момента е сама и се прибира вкъщи пеша. При изслушването на детето то заявява пред съда, че майка му не се грижи за него, не се разбират и желае да живее с баща си.

При анализа на събраните по делото гласни доказателства, БРС приема, че по делото не е категорично доказано извършването на брачни провинения от страна на ответницата. Не се установява от ищеца при пълно и главно доказване факта на брачната изневяра на съпругата му.

Обстоятелствата, че ответницата е вървяла на улицата с друг мъж след работа, че се е качила в лек автомобил при някакъв шофьор, както и че говорела по телефона с други мъже, не водят съда до категорична увереност, че е нарушила брачните си задължения към ищеца.

По делото е разпитан св. Ш... Ч - брат на ищцата, който установява, че още след сключването на брака отношенията между страните, които първоначално живеели в с. Ш., не се развивали нормално. Причина за това била ревността на ищеца към ответницата, който я подозирал непрекъснато в извънбрачни връзки и ограничавал възможността й да поддържа нормални социални контакти с други хора, включително да общува свободно със собствените си родители и брат. Случвало се свидетелят да пропътува 290 км. заедно с майка си за да се срещнат с ответницата в с. Ш., но опитите им да я видят и посетят в дома й оставали напразни. Ищецът укривал съпругата си от близките й като им казвал, че я няма вкъщи. При посещенията на страните в дома на свидетеля, ищецът употребявал алкохол, ставал агресивен и вдигал скандали на съпругата си.

Свидетелят си спомня за случай преди шест години, в който ищецът набил ответницата в негово присътвие, след което тръгнал да се прибира заедно със семейството си пиян през нощта за с. Ш.. Проблемите между страните се задълбочили и съвместното им съжителство станало нетърпимо, когато се преместили да живеят в апартамент в гр. Бургас, в комплекс „М.Р.". Ищецът забранявал на ответницата да работи. По настояване на брат й накрая се съгласил съпругата му да започне работа. Вследствие на това се засилили съмненията на ищеца, че ответницата му изневерява и поддържа извънбрачни връзки, като ревността му и употребата на алкохол предизвиквали скандали, по време на които от ищеца било упражнявано физическо и психическо насилие спрямо нея.

Инцидентите зачестили, като ищецът често нанясал побой на ответницата, изхвърлял я на улицата и започнал да я заплашва с убийство. Страхът, че съпругът й може да реализира заканите си, мотивирал ответницата да се обърне към полицията и да потърси съдебна защита за осъществените актове на домашно насилие.

С определение от 05.11.2009г. по гр.д. №7605/2009г. на БРС, което е приложено по делото, спрямо ответницата Ф.Ю.П. са постановени мерки за незабавна защита по повод осъществен спрямо нея акт на домашно насилие на 01.11.2009г. от ищеца Р.Ф.П., като последният е отстранен от съвместно обитаваното жилище в комплекс „М.Р.", забранено му е да доближава на по-малко от 100 м. жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на молителката.

Представено е решение №1676 от

29.12.2009г, на БРС по гр.д. №***/2009г., с което първоинстанционният съд е постановил мерки за защита от домашно насилие в полза на Ф.Ю.П. по повод осъществено домашно насилие от нейния съпруг Р.Ф.П..***/2009г. е било обжалвано и понастоящем е висящо пред БОС по жалба на ответника по молбата Р.Ф.П..

Въпреки, че няма данни в производството, образувано по молбата на ответницата за защита срещу упражнено спрямо нея от ищеца домашно насилие, да е постановен влязъл в сила съдебен акт, съдът приема, че по делото са събрани достатъчно писмени доказателства, от които се установява несъмнения факт на системно упражняваните актове на домашно насилие.

Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, включително и чрез свидетелските показания на св. Чобанов, че ревността на ищеца и употребата на алкохол са породили скандали и конфликти в семейството, при които децата са ставали свидетели на упражнявания физически и психически тормоз спрямо майката. Разполагайки с повече парични средства от ответницата, на която забранявал да работи, ищецът поставил нея и децата си във финансова зависимост. Същевременно упражняваното спрямо ответницата, в присъствието на децата, насилие от ищеца, придружено с обвинения в изневери, допълнително уронили цялостния й авторитет и репутация в семейството. По делото има данни, че децата имат критично отношение към майката, което е формирано и повлияно от поведението на бащата спрямо нея. В съдебно заседание от 19.03.201 Ог. при изслушването на детето Айлин П. социалният работник от Д"СП" - Бургас заявява, че има влияние върху част от възпроизведеното от него през съда.

Гореизложената фактическа обстановка съдът възприема след съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. За тези обстоятелства свидетелства св. Ш*Ч*, като съдът кредитира изцяло показанията му, тъй като са последователни, логически издържани и не са във вътрешно противоречие. Същите напълно кореспондират и се подкрепят от представените по делото писмени доказателства-съдебно-медицинско удостоверение №204/2009г. за причинени травми и фрактура на носните костици от 19.06.2009г. на Ф.П., протокол за проведена консултация от нея в Център по провенция на насилието и престъпността, служебна бележка от асоциация „Деметра" за потърсена психическа помощ от ответницата за упражнено домашно насилие от съпруга й, протокол за предупреждение на МВР от 01.11.2009г., както и медицински документи за извършени прегледи на П. по повод причинени травми от юмруци и ритници.

Предвид изложеното, съдът приема, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен.

В тази връзка съдът намира, че са налице единствено релевираните от ответницата основания за брачни провинения на мъжа - упражняване на физически и психически тормоз и конфликтно отношение и неуважение към съпругата. Това мотивира съда да приеме, че ищецът има вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, защото същият е нарушил моралните си и етични задължения, регламентирани в чл.14 от СК. По този начин брачната връзка е била лишена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание - изчезнали са хармонията, взаимната привързаност, уважението и доверието между страните, общите интереси и переспективи, които са се заменили с отчуждение и враждебност.

Разпечатката съдържа 30 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a6aced1-1584-4f2b-ac6b-0ac95c307f34