Решение № 12334 от 07.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12334 гр. София, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20211110145179 по описа за 2021 година

При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени искове по чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ и претенция по чл.86,ал.1 ЗЗД.

В исковата молба пълномощниците на ищеца Л. Г. Т. твърдят, че заповед № СВДОС-1858/02.06.2021г. на членовете на управителния съвет на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ”АД, с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.2, предл.1 КТ поради закриване на част от предприятието за длъжносттта ”Ръководител регион” в отдел „Нетехнически загуби”, е незаконосъобразна поради неосъществяване на посоченото от работодателя уволнително основание, защото „звеното , чийто ръководител е бил ищецът , не е било действително закрито , а е налице вътрешно преустройство /реорганизация , като единствено е променено териториалното деление в отдел „Нетехнически загуби”; „не е налице окончателно преустановяване на дейността, извършвана в структурното звено „Регион Централен” , в което е заемал посочената длъжност ищецът” , като звеното „Регион Централен” към отдел „Нетехнически загуби” не е било закрито , а е било преустроено с промяна на териториалния му обхват, а дейностите , извършвани от ищеца, продължават да се осъществяват и „позицията „Ръководител регион/ сектор” със същите или сходни функции продължава да съществува” , доколкото „дейностите, свързани с преустановяване на неправомерно черпене на електрическа енергия , не мога да бъдат преустановени поради своето естество”. Според ищцовата страна „структурното звено „Регион Централен” , чийто ръководител е бил ищецът , не е било закрито и с преустановена дейност , а единствено двата региона – Централен и Западен се разделят териториално на три сектора – София , Север и Юг”, поради което е налице вътрешна реорганизация и работодателят е следвало да приложи 1 чл.123 КТ и да запази трудовото правоотношение с работниците и служителите от „Регион Централен” и „Регион Запад” към отдел „Нетехнически загуби” .

Искането на ищеца към съда е да отмени заповедта за уволнението му, да го възстанови на заеманата преди това длъжност ”Ръководител регион” в отдел „Нетехнически загуби” и да осъди ответното дружествода му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането му без работа поради уволнението в размер на 16 638,36 лв за периода от 02.06.2021г до 02.12.2021г., както и законната лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху това обезщетение от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 07.10.2022г. адвокат на ищеца е пледарил за уважаване на исковете. Изложените в исковата молба доводи за незаконосъобразността на процесното уволнение са обосновани и допълнени и в представената на 12.10.2022г. писмена защита от адвокат на ищеца.

Ответникът – „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД”АД (според промяната на наименованието му , допусната с протоколно определение в заседанието на 29.06.2022г. – б.с.) оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер според изричното изявление на пълномощниците му в депозирания на 02.09.2021г. отговор на исковата молба. Сочат се доводи, според които трудовото правоотношение на ищеца е прекратено поради закриване на част от предприятието , което е последица от решението на Управителния съвет на ответното дружество от 17.03.2021г. , в сила от 01.04.2021г. , за промяна в организационната структура на персонала в отдел

„Нетехнически загуби” , който е самостоятелна организационна единица в структурата на дружеството. Промените се изразяват в закриване на двата съществуващи оперативни региона „Регион НТЗ-Централен” и „Регион НТЗ-Запад” , отпадане на дейността им и откриване на три нови оперативни сектора : „Сектор”НТЗ-Север” , „Сектор”НТЗ-Юг” и „Сектор”НТЗ-София” , като ръководителите в отдел „Нетехнически загуби” са увеличени от двама на шестима– трима ръководител сектори и трима заместник-ръководител сектори. С оглед по-ефективно управление и контрол. С ново щатно разписание от 01.04.2021г. за закрити длъжности , сред които и длъжността „ръководител регион НТЗ-Централен” , която е изпълнявал ищеца , и са открити нови длъжности. Следователно от 01.04.2021г. в отдел „Нетехнически загуби” не се осъществява трудова дейност по организация , ръководство и контрол на дейността на служителите в регион „Централен” , който е закрит , съоветно е съкратена длъжността „Ръководител” регион Централен , заемана от ищеца. Старите два региона „Централен” и „Запад” в отдел „НТЗ” са престанали да съществуват , а новосъздадените три сектора не са с единтичен териоториален обхват , поради което според ответната страна в конкретиня случай е неприложим чл.123 КТ.

Ответникът е предявил и възражение за прихващане на присъденото евентуално от съда обезщетение по чл.225,ал.1 КТ с изплатеното от работодателя на ищеца обезщетение по чл.220,ал.1 КТ в размер на 2 276,64 лв и обезщетение по чл.222,ал.1 КТ в размер на 2 276,64 лв.

2

В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат предявените с отговора на исковата молба възражения срещу исковете. При устните състезания в заседанието на 07.10.2022г. пълномощник на ответната страна е пледирал за отхвърляне на исковете.

Посочените в отговора на исковата молба доводи за неоснователност на исковете са обосновани и допълнени и в представените на 13.10.2022г. писмени бележки от адвокат на ответника.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :

Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки, че исковете по чл.344,ал.1,т.1 ,т.2 и т.3 КТ са сред изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените искове не следва да бъде разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а ПО ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД. В конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК не следва да бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете, предявени с исковата молба, вх. № 35328/ 30.07.2021г., тъй като то е неприложимо за тези искове , защото един от тях (искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна мораторна лихва върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от предявяването на исковата молба до окончателното плащане) не е сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежи на разглеждане по общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички предявени искове. Претенцията за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от предявяването на исковата молба до окончателното плащане не е автоматична последица от предявяване на съответния осъдителен иск за главницата , а е самостоятелно искане (иск), който се разглежда само ако е изрично предявен (според процесуалната доктрина и според съдебната практика законната лихва се присъжда , само ако е изрично поискана от ищеца- б.с.).

Процесуалният извод за самостоятелността на претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна лихва не се променя поради факта , че с оглед спецификите на тази лихвена претенция не се изисква от ищеца уточняването й по период и по размер при предявяването й. По настоящото дело ищцата е предявила самостоятелната претенция за законна лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от подаването на исковата молба до окончателното плащане , но тъй като тази лихвена претенция не е сред изброените в чл.310, ал.1 ГПК искове , тя подлежи на разглеждане по общия исков ред , което според чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК означава, че по общия исков ред следва да бъдат разгледани всички предявени искове , а не по реда на т.нар. бързо производство по чл.310 – чл.317 ГПК. Следва да се отбележи , че в конкретния случай в исковата молба няма предявено искане за разглеждане на делото по реда на т.нар. бързо поризводство по чл.310 и сл. ГПК.

Относно конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ :

Този иск е ОСНОВАТЕЛЕН.

Страните не спорят, а и от представеното с исковата молба

3 допълнително трудово споразумение № ДС-013/02.01.2020г., се установява, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което последната изпълнявана от ищеца длъжност е била ”ръководител регион „Централен” в отдел „Нетехнически загуби” в ответното дружество.

Като писмено доказателство по делото е приета заповед № СВ-ДОС-1858/ 02.06.2021г. на членовете на управителния съвет на

„ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

БЪЛГАРИЯ”АД, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца. Цитираната заповед е връчена на ищеца преди изтичането на предизвестието за уволнение на 02.06.2021г. , видно от удостовереното с подписа му, поради което това е датата , от която се счита прекратен трудовия договор между страните.

Като правно основание за прекратяването на трудовия договор в уволнителната заповед е вписан чл.328,ал.1,т.2, предл.1 КТ – закриване на част от предприятието, но в останалата част от мотивите на същата заповед е посочено, че уволнението е „във връзка с приети промени в организационната структура на персонала” на дружеството от 01.04.2021г. , взети с „решение на Управителния съвет по т.18 от протокол 547/17.03.2021г. , с което се закрива длъжност „ръководител регион Централен”, месторабота гр. София в отдел „Нетехнически загуби” на дружеството

Заповед № СВ-ДОС-1858/ 02.06.2021г. на членовете на управителния съвет на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ”АД , с която е уволнен ищецът, е незаконосъобразна. Това е така поради същественото несъответствие между посочените от работодателя в уволнителната заповед фактическо и правно основания за уволнението. Абсолютно несъответстваща на вписаното фактическо основание за уволнението (закриване на длъжността , т.е. съкращение на щата по смисъла на чл.328 ,ал.1,т.2, предл.2 КТ ) и всъщност подвеждаща е вписаната в процесната заповед правна квалификация на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение : чл.328, ал.1, т.2 ,предл. 1 КТ - закриване на част от предприятието.

Закриването на част от предприятието по смисъла на чл.328 ,ал.1, т.2, предл.1 КТ е самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение , което е различно от съкращението на щата по смисъла на чл.328 ,ал.1, т.2 , предл.2 КТ.

Непрецизната, неясна , погрешна и подвеждаща правна квалификация на фактическото основание за съответното уволнение съществено опорочава извършеното от работодателя едностранно прекратяване на трудовото правоотношение и налага неговата отмяна. Без правно значение е дали погрешно посоченото правно основание за уволнението е направено умишлено от работодателя , дали е резултат от непознаване на съответните действуващи правни норми , дали е редакционна неточност или "техническа грешка". Важното е , че по този начин съществено е накърнено правото на уволнения работник или служител да бъде информиран пълно и точно за фактическите и юридическите причини за прекратяването на трудовото му правоотношение с оглед организирането на неговата защита по чл.344,ал.1,т.1 КТ. Работникът или служителят има право да знае не само въз основа на какви факти е уволнен, но и правните норми , по които е 4 направено това, с оглед на преценката му дали да се възползва от защитата по чл.344,ал.1,т.1 КТ , а и с оглед изграждането на съдържанието на тази защита. Това е необходимо и с оглед правилната преценка от страна на самия работодател за реалното наличие на съответното основание за уволнение. Погрешно посоченото правно основание за уволнение има същите юридически последици като неговата липса - отмяната на съответната уволнителна заповед. Да се приеме обратното означава да се позволи на работодателя чрез погрешно посочване на правното основание на уволнението да осуетява и затруднява защитата на работника по чл.344,ал.1,т.1 КТ и да препятствува съответната съдебна поверка.