Решение № 128 от 21.06.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Сливница, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20241890200123 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. С. М. срещу Наказателно постановление № 24-1204000175 от 14.02.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР – София, сектор „Пътна Полиция“, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева, както и са му отнети 10 броя контролни точки, за извършено нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП.

В жалбата са изложени твърдения, че АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са незаконосъобразни, доколкото при издаването им са допуснати съществени процесуални нарушения. Не била доказана компетентността на актосъставителя. В АУАН не се съдържали задължителни реквизити, а именно местоработата на нарушителя. Не била конкретизирана приложимата правна норма. Не била посочена правилната санкционна разпоредба. В АУАН не била описана подробно фактическата обстановка. Не било посочено конкретно кой знак е нарушен В 24 или В 25.

Не било доказано и че на мястото на нарушението имало поставен пътен знак В 24.

Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва жалбата и моли да се остави без уважение.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Видно от издадена справка от АНО /л.38/ Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 07.03.2024 г., като жалбата е подадена на следващия ден – 08.03.2024 г.

По същество:

От представеното по делото Наказателно постановление № 24-1204-000175 от 14.02.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР – София, сектор „Пътна Полиция“ /л.37/, се установява, че на Й. С. М. е наложено наказание глоба в размер на 30 лева, на основание чл.183, ал.3, т.6 ЗДвП и са отнети 10 броя контролни точки, за извършено нарушение по чл. 6, т.1 ЗДвП, а именно за това, че на 31.01.2024 г., в 00.02 часа в общ.

1

Божурище, на път Първи клас № 1-8 в района на 41 км с посока на движение от ГКПП Калотина към гр. София е управлявал собствения си лек автомобил „******************“, срег. № **************, като при наличие на пътен знак В 24 предприема и извършва забранена маневра изпреварване.

На първо място съдът приема, че Наказателното постановление е издадено от компетентно за това лице, по смисъла на чл.47, ал.1, б. „а“ ЗАНН, а именно началника на РУ – Сливница, видно от представена по делото заповед от 03.10.2023 г. за преназначаване в длъжност /л.67/ и Заповед на министъра на вътрешните работи за определяне на правомощията на началниците № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. /л.41/ Същото е издадено въз основа на надлежно съставен Акт за установяване на административно нарушение от компетентен орган, по смисъла на чл.37, ал.1, б. „б“ ЗАНН, определен със Заповед на министъра на вътрешните работи и заемащ съответната длъжност, видно от акт за встъпване в длъжност и заповед за преназначаване /л.66 и л.64/.

С оглед изложеното са неоснователни възраженията на жалбоподателя, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от некомпетентни за това органи.

Съдът не констатира противоречия в АУАН и в Наказателното постановление, както и други нарушения на административнопроизводствените правила. И двата акта отговарят на изискванията, предвидени в чл.42 и чл.57 ЗАНН, като е описано коректно нарушението по ясен и недвусмислен начин, като същото е подведено под правилната материално-правна норма.

Действително разпоредбата на чл.42, ал.1, т.6 ЗАНН изисква в АУАН да е посочена местоработата, дори и месторождението на нарушителя, но съдът счита, че непосочването на тези данни не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото личността на нарушителя в АУАН е достатъчно добре индивидуализирана – с три имена, ЕГН, адрес и възраст. С липсата на посочване на местоработата и месторождението на нарушителя не са накърнени по никакъв начин неговите права и интереси.

Нарушението по чл. 6, т.1 ЗДвП е описано по сходен начин в Акта и в НП. Налице е съответствие между словесното и цифровото му описание в АУАН и в Наказателното постановление. В тях е посочено времето, мястото, автора на деянието и това, че жалбоподателят е бил водач на лек автомобил (индивидуализиран с марка, модел и регистрационен номер) и именно като такъв е допуснал нарушението.

От АУАН и НП става ясно, че жалбоподателят е санкциониран за това, че като водач на лек автомобил не се е съобразил с пътен знак В 24, като е предприел и извършил забранена маневра изпреварване.

Това, че в АУАН и в НП е посочено, след излагане на фактическата обстановка, че не съобразява поведението си с пътен знак В 24, В 25, като са посочени два пътни знака, съдът не отчита като допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото в обстоятелствената част коректно е описана фактическата обстановка, като изрично е посочен с кой пътен знак не се е съобразил нарушителя, а именно В 24. Посочването и на пътен знак В25 по никакъв начин не променя квалификацията на нарушението и не е нарушило правото на защита на нарушителя.

Освен това пътен знак В 25 е неотносим към водачите на леки автомобили, какъвто автомобил е управлявал жалбоподателя към момента на нарушението, доколкото се отнася за водачите на товарни автомобили с допустима техническа маса над 3.5 тона.

На следващо място съдът счита, че не е допуснато нарушение на материалния или процесуалния закон, като не е посочено изрично кое предложение на чл.6, т.1 ЗДвП е приложимо в случая. Както се посочи по-горе в АУАН и в НП достатъчно конкретно и ясно е посочено в какво се състои нарушението, което е относимо именно в хипотеза на чл.6, т.1 ЗДвП.

Правилно е приложена и санкционната норма, а именно чл.183, ал.3, т.6 ЗДвП, като е наложена глоба от 30 лева, при нарушение – неправилно изпреварване, без да се създава опасност за движението.

В АУАН не са изложени обстоятелства, че с извършеното нарушение е създадена опасност за движението, за да бъде приложена разпоредбата на чл.129, ал.1, т.5 ЗДвП.

2

Доколкото такова установяване липсва правилно е приложена разпоредбата на чл.183, ал.3, т.6 ЗДвП, която е по-благоприятния за нарушителя закон.

Обстоятелствата, изложени в АУАН се установяват от разпитаните по делото свидетели А. Л. М. – актосъставител и К. И. П. – свидетел на съставянето на акта и на констатиране на нарушението /протокол от о.с.з от 11.04.2024 г. л.50 и от 21.05.2024 г. л.71/, а именно, че на посочените в АУАН и НП време и място жалбоподателят е управлявал е посоченото по-горе МПС,и с него е извършил непозволена маневра изпреварване, при наличие на пътен знак В 24. И двамата свидетели потвърждават констатациите, изложени в АУАН, които лично и непосредствено са възприели.

Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви, както по между си така и с обсъдените по-горе писмени доказателства.

Свидетелите дават показания за факти и обстоятелства, коиtо лично и непосредствено са възприели.

Следва да се посочи, по повод възраженията на жалбоподателя, че свидетелите не си спомнят за случая, а дават показанията си след запознаване със съдържанието на АУАН, че разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП въвежда изключение от общите правила за доказването в административно-наказателния процес, като доказателствената тежест е разместена - в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите в АУАН, които до доказване на противното се считат за верни. В случая, жалбоподателят не ангажира доказателства и не опроверга доказателствената сила на констатациите в АУАН.

С оглед всичко изложено съдът приема, че в административно-наказателното производство по издаване на АУАН и впоследствие на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и такива по неправилно прилагане на материалния закон, които да обосноват отмяна на обжалваното НП.

Видът и размерът на наказанието, в разпоредбата на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП , е определен с фиксиран размер, а именно глоба в размер на 30 лева, което не позволява на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Поради това настоящият съдебен състав счита, че на жалбоподателя следва да му бъде наложено наказанието в размера, който е наложен с обжалваното Наказателно постановление.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т.16 от Наредба на МВР № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, в редакцията действаща към момента на извършване на нарушението, при извършено нарушение неправилно изпреварване, без да се създава опасност за движението (чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП ) на нарушителя се отнемат 10 контролни точки.

Определеният отнапред от законодателя размер на контролните точки, които подлежат на отнемане при извършено нарушение по 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП не дава право на съда да преценява отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и доколкото именно 10 контролни точки се отнемат на жалбоподателя с процесното Наказателно постановление, последното следва да се потвърди и в тази му част.

Съгласно разпоредбата на чл.189з ЗДвП /в сила от 23.12.2021 г./ за нарушение по ЗДвП е неприложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН, тоест при тези нарушение не може да се касае за маловажен случай.

Предвид всичко изложено Наказателното постановление като правилно и законосъобразно ще се потвърди изцяло.

3

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се за АНО, който е направил искане в тази насока.

По делото същият се е представлявал от юрисконсулт, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.63д, ал.1 и ал.3 НПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.27е Наредба за заплащане на правната помощ на 80 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.

По аргумент от т. 6 от ДР на АПК , вр. чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващият орган. В случая това е ОДМВР - София, юридическо лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към МВР, съгласно разпоредбата на чл.37, ал.2 ЗМВР.

При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН, Районен съд – Сливница.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1204-000175 от 14.02.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР – София, сектор „Пътна Полиция“, с което на Й. С.

М. е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева, на основание чл.183, ал.3, т.6 ЗДвП, както и са му отнети 10 броя контролни точки по Наредба на МВР № Із-2539 от 17.12.2012 г., за извършено нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Й. С. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА ОДМВР – София сумата в размер на 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК – пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

4