Решение № 14155 от 18.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14155 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110121212 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от [********], ЕИК [********], срещу М. Х. Г., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 12.02.2024 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4415/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [********], аб. № [********] за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатила дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднала в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

Ответникът, чрез упълномощения процесуален представител адв. И. Н., оспорва предявените искове и по-конкретно основанията на същите. Заявява възражение за изтекла погасителна давност, но изрично признава исковете по размер. Оспорва 1 ответникът да има качеството на потребител – да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Имало други собственици и вещни ползватели на имота. Ищецът освен това не бил ангажирал доказателства за публикуването на общите фактури, с оглед което не било установено изпадане на ответника в забава. Намира за неоснователна претенцията на ищеца за главница и лихва относно услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава. С оглед възражението на ответника за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обусловили спиране и/или прекъсване течението на погасителната давност за вземанията.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

За общоизвестно по делото съдът е обявил на страните на основание чл.155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [********], одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

С доклада по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството следните обстоятелства: че за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ищецът е доставил ТЕ до процесния [********], с аб.

№ [********], чиято стойност възлиза на сумата от 2410,82 лева, че същата е резултат от изравняване, извършено от [********], че дяловото разпределение през периода е извършвано в съответствие с действащата нормативна уредва от това дружество, че през процесния период за сметка на ищеца са отчислявани технологични разходи, че общият топломер, монтиран в АС, е преминавал съответните метрологични проверки, с оглед което е бил годно средство за измерване на ТЕ, както и че ответникът не е извършвал плащания за погасяване на претендираните от ищеца вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо 2 водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Цитираното тълкувателно решение разглежда още и хипотезата на обикновена съсобственост между бивши съпрузи върху придобит по време на брака им недвижим имот, като е възприето разрешението, че когато ползващият имота бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора между страните по същия/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. За преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

Следва да се обобщи, че с оглед действащата нормативна уредба и установените със съдебната практика разрешения, договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна енергия за битови нужди може да възникне или по силата на законовата норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие между страните по основните елементи на договора, като в последния случай доказването на облигационната връзка в исковото производство се осъществява по общия ред на ГПК, например с представяне на доказателства за откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, предвид което ответникът се явява задължен за цената на доставената в имота топлинна енергия през периода. Този извод следва от установения по делото факт, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот по силата на договор за продажба на държавен недвижи имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 27.02.1991 г.

От друга страна, на 16.08.2002 г. ответникът е подала до ищеца молбадекларация, с която е поискала партидата за имота да бъде разкрита на нейно име.

Това искане е удовлетворено, доколкото от доказателствата по делото е видно, че 3 партидата през процесния период е била на името на ответника.

Както се посочи и по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя право на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот. Установената законова презумпция не изключва хипотеза облигационното правоотношение да възникне и при постигнато изрично съгласие между доставчика и неговия клиент относно същественото съдържание на договора. С оглед липсата на други данни по делото и предвид подадената през 2002 г. молба декларация от ответника до ищеца, настоящият съдебен състав приема, че през процесния период страни по облигационното правоотношение за продажба на ТЕ за имота са именно ищецът и ответникът. Подаденото заявление-декларация за откриване на партида на нейно име в качеството й на (съ)собственик представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия, отправено от съсобственик до топлофикационното дружество. Подобна хипотеза, както се посочи и по-горе, е разгледана от ВКС в цитираното ТР № 2/2017 г., когато единият от съпрузите по прекратен брак е отправил до топлопреносното дружество изрично искане за сключване на договор, в който случай се явява задължен за цената на ТЕ за целия имот, а за другия съпруг, независимо от качеството му на съсобственик, не възниква задължение да заплаща потребяваната в имота ТЕ, доколкото не се намира в договорна връзка с продавача. Аналогична е и настоящата хипотеза. Един от съсобствениците е изявил изрична воля партидата да бъде променена на негово име, от което обстоятелство следва, че към този момент партидата е била с различен титуляр. По делото е установено, че през процесния период партидата вече е била на името на М. Г., с оглед което следва да се приеме, че ищецът е приел предложението за сключване на договор, продължавайки да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, поради което и страни по продажбеното правоотношение са ищецът и купувачът, подал заявление декларация относно партидата за имота. Следователно ответницата е материално легитимирана да отговаря по предявените искове. В този смисъл са напр. Решение № 262882 от 7.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 8043/2020 г., Решение № 5827 от 15.11.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 9353/2022 г., Решение № 5197 от 12.10.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 151/2023 г. и др.