Решение № 465 от 13.04.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. Варна, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско дело № 20223100500203 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.259 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№47513/29.11.2021г. на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК 130460283, София, чрез адв.З.Ц. от САК срещу решение №1533/02.11.2021г., постановено по ГД №6548/2021г. на ВРС, 24 състав , с което съдът е отхвърлил исковете на въззивника срещу Н. М. М., ЕГН **********, *****, за сумата от 267.08 лева, представляващи разлика между стандартна цена на Алкател 5 Дуал Голд без отстъпка, съгласно актуална ценова листа от 31.10.2018г. и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 31.10.2018г., съответстваща на останалия срок от договора за мобилни услуги /част от неустойка за моб.№0894532519/ както и за сумата от 196.07 лева, представляваща разлика между стандартната цена на Самсунг Галакси Джи 4 Плюс Дуал Бляк, без отстъпка, съгласно ценова листа от 30.01.2019г. и дължимата преференциална цена по договор за лизинг от 30.01.2019г., съотв. на останалия срок на договора за мобилни услуги /част от неустойка за моб.№**********/.

В жалбата се излага, че в обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът отхвърлил исковете поради неустановяване размера на платената от потребителя цена при сключване на договорите за моб.услуги както и цената на моб.устройства съгласно ценовите листи на оператора, без абонамент. В жалбата се излага, че решението е неправилно, тъй като съдът не е давал на страната указания в тази насока.

Съдът е дал единствено указания за установяване претенцията за неустойка, но не е насочил страната към ангажиране на доказателства за установяване на конкретните параметри на същата. Поради това с жалбата се излага, че постановеното в тази част решение е неправилно.

Поддържа се, че размерът и основанието за възникване на задължението за 1 неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, е уговорено с идентични клаузи по двата договора за мобилни услуги, съответно за №0894….. в р.4, т.3 от Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 31.101.2018г., а за №0899….. м р.4, т.2 от допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 30.01.2019г. Поддържа, че така уговореният начин на формиране на неустойката съответства на добрите нрави и добросъвестността. Цитирана е обилна практика на съдилища в РБ в подкрепа на доводите. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и вместо това уважаване на исковете ведно с присъждане на въззивника сторените в двете инстанции и заповедното производство разноски.

В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна чрез назначения на ответника особен представител адв.Ил.В.. Същата счита жалбата за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Сочи, че съдът е дал на страната точни указания за разпределение на доказателствената тежест, поради което не е налице проц.нарушение, довело до неправилни изводи. Въпреки това ищецът не бил ангажирал относимите доказателства за установяване на обстоятелствата, указани му от съда в доклада съгласно чл.146, ал.2 ГПК. Отделно от изложеното, особеният представител заявява, че клаузата за тази неустойка е неравноправна съгласно чл.143 ЗЗП, тъй като е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и доставчика и от др.страна потребителя. Излагат се подробно съображения като страната сочи, че потребителят бива задължен да плати /продажна цена на устройството/ и настъпването на вреда – пропусната полза от продажната цена на мобилното устройство, която нито е сигурно следствие от прекратяването на договора за мобилна услуга, нито е в пряка връзка със същия. Поради изложеното, въззиваемата страна поддържа неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът не изпраща представител, редовно уведомен, но не възразява срещу доклада на спора и не прави нови искания по доказателствата. Докладваната в съдебно заседание молба 6190/14.03.2022г. съдържа становище по същество на спора ведно със списък за разноските.

Насрещната въззиваема страна Н. М. М., чрез особен представител адв.В., оспорва жалбата като поддържа депозирания отговор.

За да се произнесе по спора въззивният съд прецени, че производството по делото е било образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК 130460283, гр.

София срещу Н. М., с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл.422 ГПК с правно осн. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми: 1./ сумата от 106, 62 лв., представляваща стойност на начислени такси за ползван тел. № **********, съобразно договор за мобилни услуги № 620406993/20.08.2018г. и допълнително споразумение № 017466876/31.10.2018г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

2./ сумата от 92, 46 лв., представляваща компенсаторна неустойка, дължима при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №620406993/20.08.2018г. и допълнително споразумение №017466876/31.10.2018г. в размер на 3 броя стандартни месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

3./ сумата от 267, 08 лв., представляваща компенсаторна неустойка по договор за лизинг от 31.10.2018г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

4./ сумата от 188, 50 лв., представляваща стойност на начислени такси за ползван тел.

2

№ 0899 274 254, съобразно договор за мобилни услуги № 620407070/20.08.2018г. и допълнително споразумение № 021401637/30.01.2019г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

5./ сумата от 79, 98 лв., представляваща компенсаторна неустойка, дължима при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 620407070/20.08.2018г. и допълнително споразумение № 021401637/30.01.2019г. , ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

6./ сумата от 196, 07 лв., представляваща компенсаторна неустойка по договор за лизинг от 30.01.2019г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

7./ сумата от 6, 57 лв., представляваща дължими 3 броя лизингови вноски по договор за лизинг от 31.10.2018г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

8./ сумата от 35, 04 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови 16 броя вноски по договор за лизинг от 31.10.2018г, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

9./ сумата от 28, 77 лв., представляваща дължими 3 броя лизингови вноски по договор за лизинг от 30.01.2019г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

10./ сумата от 182, 21 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови 19 броя вноски, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 260698/01.02.2021г. за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 96/2021г. на Районен съд – Варна.

В исковата молба се твърди, че страните са обвързани от договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения, по силата на които мобилният оператор е поел задължение да предостави услуги при заплащане на месечни вноски, които потребителят, не е заплатил в пълен размер. Наред с тях, ответникът е сключил договори за лизинг въз основа на които е ползвал предоставените му движими вещи, поемайки задължение за заплащане на лизингови вноски, които не са заплатени в пълен размер. Ищецът претендира и неустойки в размер на разликата между цената на предоставено за временно и възмездно ползване устройство и преференциалната обща лизингова цена, в която именно част е предмета на въззивното производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Н. М., чрез особен представител оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорват се твърденията за валидно възникнали облигационни правоотношения по договори за предоставяне на мобилни услуги, евентуално ползването им, както договорите за лизинг и предаване на движимите вещи. Оспорва се ответникът да е приел Общите условия на мобилния оператор.

Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, в пределите на въззивното производство, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

3

При преценка редовността на ВЖ съдът констатира, че същата е подадена от легитимирана страна, чрез упълномощен проц.представител, в преклузивния срок и при интерес от обжалването. На тези изисквания отговаря и отговорът на жалбата, подаден чрез особения представител на ответника.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Решението е обжалвано единствено в частта, в която са отхвърлени исковете за заплащане на суми, представляващи част от компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, по вина на потребителя, а именно: сумата от 267.08 лева, представляваща разлика между стандартната цена на Алкател 5 Дуал Голд без отстъпка, съгласно ценова листа от 31.10.2018г. и дължимата преференциална цена по договор за лизинг от 31.10.2018г., съответстваща на оставащия срок на договора за мобилни услуги, която сума представлява част от неустойка за мобилен №0894532519; сумата от 196.07 лева, представляваща разлика между стандартната цена на Самсунг Галакси Джи4 Плюс без отстъпка, съгласно ценова листа към 30.01.2019г. и дължимата преференциална цена по договор за лизинг от 30.01.2019г., съответстваща на оставащия срок по договора за мобилни услуги /за тел.№**********/.

Страните не са въвеждали нови твърдения и възражения във въззивното производство, не сочат нови доказателства.

Тъй като решението на РС е влязло в сила поради необжалване в останалата част, съдът е обвързан от фактите, обхванати от обективните предели на силата на пресъдено нещо, вкл. действителността на договорите за мобилни услуги и съдържащите се в тях договорни неустойки, които са от значение за формиране на компенсаторната неустойка при прекратяване на договорите по вина на потребителя.

На първо място съдът намира за изцяло неоснователни доводите в жалбата за неизпълнение от съда на задълженията по чл.146 ГПК за даване указания на страните относно подлежащите на установяване релевантни обстоятелства, в частност тези за установяване спорната претенция за размера на разликата между преференциалната и пазарната стойност на лизингованите мобилни устройства. Както е констатирал и в доклада на въззивната жалба, съдът е дал точни и пълни указания на страните съобразно правилно разпределената им доказателствена тежест, вкл. за процесните обстоятелства. Както пред първата инстанция, така и пред въззивния съд, вкл. с жалбата си страната не е правила искане за събиране на доказателства за установяване на исковете си по размер.