Решение № 395 от 01.12.2025, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 403/2025
- Вид
- Решение № 395
- Подписан
- 01.12.2025
- В сила
- 01.12.2025
- Състав
- Тоничка Димитрова Кисьова, Полина Петрова Бешкова, Ивайло Стефанов Стефанов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- член 12, буква а) · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл. 2, т. 1 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- член 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл. 50а, ал. 1 · Закон за държавния служител
- чл. 50а, ал. 2 · Закон за държавния служител
- чл. 63 · Закон за държавния служител
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.12 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал.1 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал.1 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.153 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1, т.1-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1, т.1-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1, т.1-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1, т.1-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179, ал.1 и ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.180, ал.1-4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.180, ал.1-4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.180, ал.1-4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.180, ал.1-4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.181, ал.1, 2 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.181, ал. 3, изр. първо · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181а · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.182 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.183, ал.1 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.183, ал.1 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.184, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.185, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.186 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.186а · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187,ал. 10 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187,ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187,ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал.5, ал.6 и ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал.5, ал.6 и ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал.5, ал.6 и ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.189 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.189, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.190 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.191 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.233 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.234 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.234, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.238 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 2, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 88, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 28, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 46, ал. 2, изр. 1 · Закон за нормативните актове
- чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл.391-394 · Закон за съдебната власт
- чл.391-394 · Закон за съдебната власт
- чл.391-394 · Закон за съдебната власт
- чл.391-394 · Закон за съдебната власт
- чл.69 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 140 · Кодекс на труда
- чл.140, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 143, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.261 · Кодекс на труда
- чл.6 · Конституция на Република България
- чл. 23, т. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 26а · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 395 гр. С., 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Тоничка Д. Кисьова
Членове:
Полина П. Бешкова
Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500403 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ” на МВР гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, представлявана от гл. комисар А.З. - Директор, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт М.Х., против Решение № 90 от 11.06.2025г., постановено по гр. дело № 201/2022г по описа на Районен съд - Девин, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Ю. Л. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес: с. К. общ. Д., обл. С., ул.“С.“ № 1А, следните суми: сумата от 2 808.83 лева, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, за периода от 11.09.2019г. до 18.07.2022г., на основание чл. 178, ал. 1, т.
З от ЗМВР във връзка с чл. 187, ал. 1 от ЗМВР ведно с лихва за забавено плащане на главницата от 2 808.83 лева, в размер на 436,40лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2808,83 лева, считано от 21.10.2019г. до 18.07.2022г., претендирана на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД; сумата от 241,20 лева, представляваща обезщетение, равняващо се на левовата равностойност на дължима безплатна храна, за извършване на дейност със специфичен характер и специфични условия на труд, изразяващи се в полагане на труд при среднонощни температури под +10 С и над +30 С от ищеца през периода от 18.07.2019г. до 31.07.2020г., както и сумата от 62,01 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 241,20 лева, считано от 21.08.2019г. до 18.07.2022г.; сумата от 539.38 лева, представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време 1 на разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции през периода от 18.07.2019г. до 18.07.2022г., претендирана на основание чл. 181а от ЗМВР във връзка с чл. 143, ал. 1 от КТ, чл. 50а, ал. 1 от ЗДСл, както и сумата от 78.41 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 539.38 лева, считано от 21.08.2019г. до 18.07.2022г., ведно със законната лихва върху трите главници, считано от датата на исковата молба 20.07.2022г. до окончателното изплащане на сумите; сума в размер на 850. 00 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и да заплати сумата от 167 лева, представляваща дължими държавни такси в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Девин, както и сумата от 200 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Девин.
Жалбоподателят поддържа, че решението е изцяло неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон по подробно изложени в жалбата съображения.
По първия уважен главен осъдителен иск в жалбата се твърди, че първоинстанционният съд е изложил вътрешно противоречиви мотиви. От една страна - за приложимост на отменен подзаконов на ЗМВР нормативен акт, поради празнота в действащия, а от друга - за приложимост на подзаконов на КТ нормативен акт, поради препращаща норма на ЗМВР. Акцентира се върху това, че статутът на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, като в приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т.ч. общото трудово законодателство. Нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на Кодекса на труда - че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага “съответно“, а напротив във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми, както напр. е процедирано с чл. 50а, ал. 2 от ЗДСл, съгласно който относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на КТ, т.е. Глава седма, раздел II КТ; чл. 63 от ЗДСл, съгласно който ползването на отпуски от държавните служители става при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162-167а КТ; чл.180, ал.1-4 от ЗМВР, които също препращат относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни служители в МВР към КТ; чл. 88, ал. 2 от ЗМВР, който сочи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6,00ч. се ползват със специалната закрила по КТ и др. ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на част от служителите, работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи 2 съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация подзаконови нормативни актове. Непълнотата в закона би била налице при липса на специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случай. За положения от служителя извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба. Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на положен от него нощен труд, като работещ на 12 - часови смени по правилата на чл. 9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради което е изцяло неоснователна. В тази връзка жалбоподателят се позовава на ТР № 1/15.03.2023г. по т. д. № 1/2020г. на ОСГК на ВКС, съгласно което „при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“. ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой часове и няма предпоставки да се прилага по аналогия друг закон, съответно делегирана подзаконова уредба.
Нормалната продължителност на работното време на служителите по ЗМВР е осем часа, дефинирана в чл.187, ал.1 от ЗМВР, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага. Съпоставката на нормите на чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР с чл.140, ал.1 от КТ показват, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с работниците и служителите по трудово правоотношение. Установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на МВР, посочени в чл. 2, ал. 1 от ЗМВР.
Разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал. 9 от ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането, да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. В издадените за процесния период Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г.; Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2022г. липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Липсата обаче не е празнота в закона. Волята на законодателя е да не се създава правило за преобразуване на нощни часове в дневни, защото случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни, както е разяснено в цитираното тълкувателно решение. За служителите на МВР неблагоприятните последици от полагането на нощен труд се компенсират със съответните компенсаторни механизми: допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.178, ал.1, т. 1 от ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл.189, ал.1 от ЗМВР/, по3 голямо обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл.
187, ал.5, ал.6 и ал.7 от ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски, ранно пенсиониране при условията на Първа категория труд. Поддържа се още, че първоинстанционният съд е допуснал и друго нарушение на материалния закон, като е приел, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание, относимо към извънреден труд. Като резултат от неоснователността на главния иск, за неоснователен се счита и акцесорния.
По втория уважен обективно кумулативно съединен главен осъдителен иск с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР вр. чл. 2, т. 7 от Наредба № 81213-904/30.07.2015г. на министъра на МВР, също се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа се, че действително съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност, като съгласно разпоредбата на чл.181, ал. 3, изр. първо от ЗМВР /редакция, бр.97 от 2017г./ за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда, на служителите по чл.142, ал.1 и 3 от ЗМВР се осигурява безплатна храна. Тази безплатна храна е и с целево предназначение и самият закон, към момента на редакцията му, не предвижда заплащането й в натура. С последващо изменение, обн. в ДВ, бр.69 от 2020г., считано от 14.08.2020г. до настоящия момент на основание чл.10а от Наредба №8121з-904/14.08.2020г. на ищеца е изплащана левовата равностойност на полагащата се безплатна храна, поради което за периода от 14.08.2020г. до 18.07.2022г искът се явява неоснователен, респ. неоснователен е и акцесорният такъв.
По третия главен иск с правно основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, който също се счита за неоснователен, респ. решението, с което се уважава – за неправилно, се акцентира върху обстоятелството, че отчитането на времето на разположение през процесния период от 18.07.2019г. до 18.07.2022г. е включено в отработеното време и отчитано с протокол приложение № 1 от Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г.(обн. ДВ бр.93/30.102020г.), изм. с Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г.(обн. ДВ бр. 107/18.12.2020г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и т.З от ЗМВР, като съгласно чл.12, ал. З от Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г. сборът от работните часове по графика на служителя за тримесечния период не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време.
На това основание времето за разположение е включено в отработеното време и изплатено на ищеца за всеки отчетен период. В дните за пътуване при командировки за участие в специализирана полицейска операция на българотурската граница в зоната за отговорност на РДГП-Елхово, на основание чл.
22, ал. 1, т. 11 от Наредба № 81213-922/22.07.2022г. за реда, организацията и разпределянето на работното време на държавните служители по чл. 142, ал.
1, т. 1 и ал. З от ЗМВР времето за пътуване със служебен транспорт при 4 командироване за участие в специализирани операции е включено в отработеното време за съответния ден. Поддържа се, че ищецът работи на смени, като отчитането и изчисляването на работното му време в часове на основание чл. 21, ал. 2 от Наредба № 8121з-922/22.07.2022г. за работното време се извършва сумирано за тримесечен период. Поради това и този иск се счита за неоснователен и недоказан, респ. акцесорната претенция за обезщетение за забава. В дните за пътуване за участие в СПО ищецът е включен в заповед за командировка за участие в СПО, като времето за пътуване, инструктаж и брифинг е включено в отработеното време. За тези дни, освен трудовото възнаграждение на ищеца, са изплащани и дневни пари съгласно Наредба за командировките в страната, не е включван в график на дежурство и не са налице основания за изплащане на време на разположение.
Разпечатката съдържа 23 от 341 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a68d316-8cee-462f-a169-7772039ebfe8