Решение № 10 от 08.01.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Перник, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500706 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от адв. Б. пълномощник на К. А., против решение № 167/30.06.2025 г. по гр.д. № 157/2025 г. по описа на Районен съд– Радомир. Решението се обжалва изцяло. По подробно изложени в жалбата доводи се твърди, че първия съд е допуснал процесуално нарушение, като е лишил жалбоподателката от право на участие в производството. Това е така, тъй като за съдебно заседание проведено на 25.06.25 г. адв.Б. е подала молба по реда на чл.142, ал.2 ГПК с искане за отлагане на делото поради служебна ангажираност пред друг съд. Молбата не била докладвана и първия съд дал ход на делото след което го обявил за решаване. Последвала нова молба с искане за отмяна хода по същество по която районния съд също не бил се произнесъл.

Според жалбоподателя, също така, нарушен е и материалния закон, тъй като контролираната инстанция е постановила обжалваното решение при превратно тълкуване на събраните по делото гласни доказателства и след като не е отговорила на всички възражения поставени с отговора по чл.131 ГПК.

При гореизложеното се моли обжалваното решение да се отмени изцяло и делото да 1 се върне за ново разглеждане от друг състав.

Претендират се и разноски за две инстанции.

Въззиваемите и ищци, чрез процесуалния си представител, поддържат тезата, че постановеното решение е допустимо, правилно и законосъобразно. Сочи се, че твърдяното процесуално нарушение не води до обезсилване на съдебния акт, тъй като подобна последица според чл.270 ГПК може да има само при нищожно или недопустимо решение.

Сочи се, че въззивната инстанция е втора по съществото на спора и затова всички допуснати от първия съд нарушения могат да бъдат санирани във въззивното производство. По нататък се излагат подробно доводи, че в тази връзка не са изложени никакви доводи по съществото на спора и не са направени никакви доказателствени искания или възражения по допуснатите от първия съд доказателства.

В отговора се твърди, че по същество придаденото от първия съд правно значение на установените факти е в пълно съответствие с материалния закон. Претендират се разноски.

От ищците в първоинстанционното производство е постъпила частна жалба против определение от 16.09.25 г. с което по реда на чл.248 ГПК първия съд е отказал да присъди сторените от ищците разноски в пълния им доказан размер. Сочи се, че доколкото направеното възражение за прекомерност е формирано за първи път с отговора на искането по чл.248 ГПК то е несвоевременно.

В отговора на частната жалба от страна на адв.Б. се сочи, че доверителката й е била лишена от право да възрази по независещи от нея причини, а по същество определението на районния съд е правилно.

Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:

При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Действително, видно от приложената молба рег. № 3828/24.06.25 г. адв.Б. е поискала отлагане на насроченото за 25.06.25 г. заседание поради служебна ангажираност и е приложила доказателства за същата. Районния съд не е докладвал молбата и не се е произнесъл по нея, а вместо това дал ход на делото и след събиране на доказателствата обявил, че ще се произнесе в решение в срок. Последвала втора молба рег. № 3905/ 26.06.25 г. с която адв.Б. поискала отмяна на дадения ход по същество. По последната районния съд се произнесъл с резолюция от 30.06.25 г. с която приел, че същата е докладвана след постановяване на решението по делото /реш от 27.06./.

Така посоченото е довело до ограничаване правото на участие на ответната страна в производството пред районния съд. Това нарушение обаче няма за последица обезсилване или отмяна на постановения акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Константна е съдебната практика по чл.270, ал.3 ГПК, че такава последица имат само недопустимите решения каквото настоящето не е. Районния съд не е излязъл извън 2 пределите на търсената с исковата молба защита.

Когато процесуално нарушение е допуснато от първоинстанционния съд това не е абсолютно основание за отмяна на постановеното решение, какъвто би бил случая, ако това бе сторил въззивния съд. Въззивната инстанция е такава по същество, поради това допуснатото нарушение следва да се отстрани пред окръжния съд по инициатива на страната чиито права са засегнати и в степента в която е станало това. Така, въззивникаответник има право да релевира с въззивната си жалба доводите, оспорванията и доказателствените искания, които е бил възпрепятствуван да направи пред районния съд поради нарушението. С обсъждане и произнасянето по тях от страна на въззивния съд, нарушенията следва да се считат отстранени.

В конкретния случай с въззивната жалба не са направени доказателствени искания и не са представени доказателства. Първия съд, в заседанието си от 25.06.25 г., се е произнесъл по исканите от адв.Б. двама свидетели и мотивирано го е оставил без уважение. Макар и това искане да не е подновено пред настоящия състав, то служебно, последния намира, че разпита на свидетелите с оглед на обстоятелствата за които са сочени- установяване при кого е живяла завещателката и кой се е грижил за нея е неоснователно. Тези факти не са относими към иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН.

Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Фактите по делото са следните:

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № ***, издадено от Община ***, се установява, че Й.Т. Г. е починала на *** и е оставила за наследници И. Б. Г. – съпруг и две дъщери - С. И. Д. и К. И. А.. По делото е представено саморъчно завещание от 08.06.2021 г. и протокол за обявяването му от 11.04.2022 г. С посоченото саморъчно завещание Й.Т. Г. е завещала на К. И. А. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава.

При така изложеното правилно районния съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН е основателен.

Доказателствената тежест между страните е разпределена правилно с изготвения от първата инстанция доклад, като на ищците е указано, че следва да докажат качеството си на наследници с право на запазена част и извършено безвъзмездно разпореждане от наследодателя в полза на ответницата.

Тези факти са безспорни между страните, а и са несъмнено установени с посочените по- горе писмени доказателства.

Ищците, в условията на пълно и главно доказване, са установили по несъмнен и категоричен начин, че са наследници по закон на завещателката, както и, че последната се е разпоредила безвъзмездно с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на 3 ответницата, също наследник по закон.

Не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение изразяващо се в необсъждане на доводите на ответницата формирани с отговора по чл.131 ГПК.

Напротив, с обжалваното решение ясно и точно е разяснено защо в случая не е необходимо приемане на наследството по опис и защо не се съставя обща маса по чл.31 ЗН.

Към тези съображения настоящия въззивен състав изцяло се присъединява и не се налага тяхното преповтаряне.

Неоснователен е упрека към първия съд за това, че е тълкувал превратно фактите.

Качеството на наследниците ищци е несъмнено- преживял съпруг и дъщеря, а оттам и размера на запазените им части- по 1/4.

До този размер и първия съд е уважил иска съобразно търсената защита.

По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди изцяло.

По отношение жалбата на ищците срещу определението по чл.248 ГПК.

Жалбата е неоснователна.

Както се изясни по- горе ищците са били лишени от право да участвуват в проведеното единствено по делото съдебно заседание пред районния съд. Поради това и възражението им за прекомерност направено за първи път с отговора на искането по чл.248 ГПК не е несвоевременно.

С обжалваното определение районния съд след като е преценил правната сложност на предявения иск, фактическата и правна сложност на делото, броя на страните, обема на доказателствения материал представен от ищците и броя на проведените съдебни заседания правилно е намалил договорения хонорар до присъдения размер. Настоящия състав препраща към мотивите на районния съд, възприемайки ги като свои.

С оглед изхода на настоящето дело по разноските:

Въззиваемите ищци са доказали разноски за адвокатски хонорар по 2000 лв. за всеки във връзка с въззивната жалба срещу решението. От страна на въззивника е направено възражение за прекомерност.

Настоящия състав като взе предвид, че от адв.Б. е изготвен отговор на въззивната жалба в който до голяма степен са преповторени доводи сочени вече пред районния съд и, че по делото е проведено едно заседание намери, че уговореното възнаграждение се явява прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на въззивното производство и извършените от адвокат пълномощника действия. Поради това искането за присъждане на разноски следва да се намали до 2000 лв. /1022 евро/ общо или по 1000 лв. /511 евро/ на страна.

По отношение определението по чл.248 ГПК разноски не се дължат, доколкото не се претендират от въззиваемите по частната жалба с оглед изхода на делото.

4

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 167/30.06.2025 г. по гр.д. № 157/2025 г. по описа на Районен съд– Радомир.

ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.09.25 г. по настоящето дело постановено по реда на чл.248 ГПК.

ОСЪЖДА К. И. А., със снета самоличност и ЕГН, да заплати на И. Б. Г. и С. И. Д. сумите от по 511 евро на всеки, представляващи разноски за адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5