Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 631 от 29.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6953/2025
Вид
Решение № 631
Подписан
29.01.2026
В сила
29.01.2026
Състав
Любомир Василев, Мария Валентинова Атанасова, Димитър Куртев Демирев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100506953 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 2560/17.02.2025 г., постановено по гр.д. № 9968/2023 г. на Софийски районен съд, 64 състав, съдът е признал за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Р. Ц. П., ЕГН **********, дължи на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес в гр. София, ул. ********, сумата от 720 лева, представляващи незаплатени вноски за управление и поддържане на общите части на сградата за периода м. 06.2019 г. – м. 05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.06.2022 г., до окончателното изплащане.

Със същото решение съдът е отхвърлил иска срещу Р. Ц. П., ЕГН **********, за горницата над сумата от 720 лева до пълния претендиран размер от 760 лева и за периода м. 04.2019 г. – м. 05.2019 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил Р. Ц. П., ЕГН **********, да заплати на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес в гр. София, ул. ********, сумата от 437,02 лева, представляващи разноски за първоинстанционното исково производство, както и сумата от 75,89 лева, представляващи разноски за заповедното производство.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес в гр. София, ул. ********, да заплатят на Р. Ц. П., ЕГН **********, сумата от 26,32 лева, представляващи разноски за първоинстанционното исково производство.

Срещу частта от първоинстанционното решение, с която е уважена ищцовата претенция, е постъпила въззивна жалба от ответницата Р. Ц. П.. Релевирани са 1 оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Твърди се, че СРС е допуснал съществени процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата.

Поддържа се, че не е доказано, че съществува протоколът от общото събрание, от който ищците черпят правата си. Поддържа се, че съдът не е съобразил указанията си към ищците, че последните трябва да докажат пълно и главно, че разполагат с автентичен протокол. Твърди се, че свид. К. е признал, че към 17.12.2015 г. е съставен протокол от общо събрание, подписан само от него. Евентуално се поддържа, че дори и да е редовно прието на 17.12.2015 г. решение на етажните собственици, то същото не предвижда собствениците на самостоятелен обект да заплащат по 20 лева всеки месец.

Сочи се, че е взето решение само за еднократна вноска. Излагат се съображения, че съдът не може да изменя волята на страните и да дописва решението на етажните собственици. Твърди се, че общото събрание не може да задължава обитателите за други разноски, които не са му вменени от закона. Твърди се, че решение, което разпределя вноските по начин, различен от този по чл. 51 ЗУЕС, не е решение, взето от компетентен орган в рамките на възложените му по закон правомощия, респ. не е задължително. Твърди се, че нормата на чл. 51 ЗУЕС е императивна и не предвижда друг ред за определяне на разходите, освен според броя на ползвателите. Поддържа се, че съдът е допуснал нарушение, като не е извършил обективна преценка на събраните свидетелски показания. Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свид. Н., който е баща на управителя на етажната собственост, но е игнорирал показанията на свид. Й. и свид. К.. Твърди се, че неправилно е прието, че е налице изключението по чл. 164 ГПК относно доказването на съдържанието на писмен документ чрез свидетелски показания. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

В установения за това срок е постъпил отговор на жалбата от ищците етажните собственици от самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес в гр. София, ул. ********. Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно, а жалбата е неоснователна. Оспорва се доводът на въззивницата, че СРС неправилно е възприел фактическата обстановка по делото. Поддържа се, че при разпита си всички свидетели са потвърдили, че представеният на л. 10-13 протокол е съставен на събранието от м. 12.2015 г. Сочи се, че от Столична община е представен препис от протокола от общото събрание, който е идентичен с представения към исковата молба.

Поддържа се, че правилно съдът е кредитирал показанията на свид. Н., а не на другите двама свидетели, срещу които се водят дела за неплащане на същите месечни вноски.

Поддържа се, че е правилен изводът на СРС, че вноската в т. 3 от протокола от общото събрание е наречена „първоначална”, защото това е било първото общо събрание след въвеждане на сградата в експлоатация и разноски са събирани за покриване на първоначалните разходи за асансьор, за чистачка и т.н. Твърди се, че към датата на общото събрание вече е имало сторени режийни разходи, които са били с текущ характер и е следвало да се заплащат периодично, а не еднократно. Твърди се, че решението по т. 4 от дневния ред за това да се определят месечните вноски след първоначалните фактури не е прието, поради което общото събрание е приело вноската от 20 лева да остане неопределено време. Поддържа се, че правилно СРС е посочил, че контрол за законосъобразност на решенията на етажните собственици се извършва по специален ред и тези решения не могат да са проверяват инцидентно в настоящото производство. Излагат се съображения, че СРС е мотивирал кои свидетелски показания ще кредитира, като е отчел евентуалната заинтересованост на свидетелите. Твърди се, че съдът правилно е възприел също, че процесният протокол от общо събрание е загубен не по вина на новия управител на етажната собственост.

Сочи се, че сам свид. К. е признал, че този протокол не е бил предоставен на новия управител. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното 2 решение в обжалваната част. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 317, том I, рег. № 1042, дело № 32 от 2016 г. на нотариус И.Д., от който се установява, че ответницата Р. Ц. П. е собственик на ап. № 11, находящ се в гр. София, ул. ********, ет. 3.

В хода на производството от ищците е представен заверен от Столична община препис от Протокол № 1/17.12.2015 от проведено общо събрание на етажните собственици на ул. ********. Като дневен ред в протокола са вписани следните точки:

1/ избор на домоуправител, касиер, надзорник и избор на управление на етажната собственост;

2/ упълномощаване на лице за сключване на договор за присъединяване към „Топлофикация София” ЕАД;

3/ гласуване на бюджет за режийни разходи – асансьорен сервиз, електроенергия, почистване, управление, консумативи;

4/ определяне на месечни вноски, дължими от всеки апартамент/ателие/магазин;

5/ други.

Видно от протокола по т. 3 от дневния ред е направено предложение да се събере първоначална вноска от всеки апартамент в размер на 20 лева. Предложението е прието с единодушие от присъствалите етажни собственици.

По т. 4 от дневния ред е направено предложение да се вземе решение след първоначалната фактура от присъединителните дружества. Няма прието решение по т.

4 от дневния ред.

По т. 5 от дневния ред е предложено да се поставят електронни устройства на входната врата и асансьора, както и бюджетът за почистване на входа да е 100 лева, а този за управителя – 150 лева. Няма прието решение по т. 4 от дневния ред.

Постъпила е по делото декларация от К. Й. К., с която същият заявява, че не съхранява оригинала от протокола от общото събрание на етажните собственици, проведено на 17.12.2015 г.

Служебно СРС е изискал преписи от находящите се в кориците на гр.д. № 5447/2021 г. на СРС, 40 състав, искова молба на К. Й. К., подадена срещу етажните собственици от сграда в режим на етажна собственост с адрес в гр. София, ул.

********, и Протокол № 1/17.12.2015 г. за проведено общо събрание на етажните собственици.

От СРС е разпитан свид. О. Й., който води дело с ищците за неплатени месечни вноски за поддръжка на общите части. Свидетелят твърди, че от края на 2016 г. живее 3 на ул. ********. Твърди, че е виждал протокол от общо събрание, проведено, преди той да закупи имота си. Твърди, че му е направило впечатление, че от различните собственици се събират различни такси. Свидетелят посочва, че е закупил два помалки апартамента, които впоследствие е обединил. Затова попитал тогавашния управител – К. К., каква такса трябва да заплаща. Било отговорено на свидетеля, че за ателиетата се заплаща по 10 лева, за двустайни апартаменти – по 15 лева, за тристайни апартаменти – по 20 лева. Било му отговорено също, че трябва да заплаща по 30 лева, защото не попада в нито една от тези категории. Тогава свидетелят поискал да види протокола от общото събрание и такъв му бил представен. Свидетелят твърди, че е видял, че такси не са определяни. Показаният му протокол бил от 2015 г. Свидетелят твърди, че взетите решения по протокола, са били за избор на домоуправител, за упълномощаването му да представлява етажната собственост пред „Топлофикация” ЕАД, както и за определяне на вноска от 20 лева във връзка с присъединяване към „Топлофикация”, ВиК и „Енерго”. Било е взето решение окончателният размер на вноската да се определи след присъединяването към „Топлофикация“. Имало е и решение за чистачка и възнаграждение на домоуправителя.

От СРС е предявен на свид. Й. преписът от протокола от общо събрание от 17.12.2015 г., който е бил служебно изискан от друг съдебен състав. Свидетелят е заявил, че това е протоколът, който е виждал, но не помни колко подписа е имало на последната му страница. Свидетелят поддържа, че няколко пъти е искал да се свика общо събрание за определяне на таксите.

По делото е разпитан свид. К. Й. К., който води съдебни спорове с ищците.

Заявява, че през 2015 г. е проведено общо събрание неформално. Събрали се хората, които живеели тогава в блока, както и представител на фирмата, строяща блока, защото повечето апартаменти не били продадени. Трябвало да се вземе решение за събиране на суми, за да се присъедини блокът към ВиК, „Топлофикация“ и „Енерго”.

Решено било да се съберат по 20 лева еднократно. Свидетелят бил избран за управител. Според свидетеля други решения не били взети. Протоколът за общото събрание се съставил от присъствала жена, като бил подписан само от свидетеля.

На свид. К. са предявени от СРС преписи от протокола от общото събрание от 17.12.2015 г., приложен към исковата молба, както и от преписа от протокола от общото събрание от 17.12.2015 г., служебно предоставен от друг съдебен състав. Свид.

К. твърди, че протоколът към исковата молба е автентичен, а поправките във втория протокол не са извършвани от него. Поддържа, че копие от оригиналния протокол е представено в Столична община. На свидетеля не е известно оригиналът от протокола, който е представил по делото, водено от него срещу останалите етажни собственици, да е бил върнат на процесуалния му представител. Свид. К. не знае къде е сега протоколът от общото събрание от 17.12.2015 г. Свидетелят посочва, че никой не е гласувал жената, която е съставила протокола от общото събрание, което не е имало председател. Изготвеният протокол обаче е бил залепен на вратата на портиера.