Решение № 1540 от 07.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1540 гр. Пловдив, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300502082 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото по делото е образувано по въззивна жалба от Р. П. Н., ЕГН ********** от с.***** ч р е з адв. С. П., против решение № 2630/08.06.2023г. по гр.д.

№14840/2022г. на Пловдивския РС,17 гр.с. в частта, с което е признато за установено по отношение на него, че дължи на „Йеттел България“ЕАД, ЕИК ***** със седалище и АУ: град *****, представлявано от адв. В. Г.,САК - сумата от 54,41 лв. - главница, дължима за месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, във връзка с което е издадена фактура 7297434844/05.12.2019 г. за периода от 05.11.2019 г. до 04.12.2019 г., от която: 27,20 лв. – дължими месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 02.05.2019 г. за ползване на мобилен номер +***** за периода от 05.11.2019 г. – 04.01.2020 г. и 27,21 лв. – дължими месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 02.05.2015 г. за ползване на мобилен номер +***** за периода от 05.11.2019 г. – 04.01.2020 г.; 258,45 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които:

67,47 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 02.05.2019 г. за мобилен номер +*****, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 190,98 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 02.05.2019 г. за мобилен номер +*****, от които: 67,47 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 123,51 лв., представляваща неустойка за предоставено за 1 ползване устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Blue, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги от дата 02.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.07.2022 г. до окончателното погасяване за които суми е била издадена заповед № 5951/24.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10771/2022 г. по описа на РС – Пловдив и е осъден да заплати разноските на ищеца по делото в размер на 460 лв.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят исковете, претендира за разноски пред две инстанции. В жалбата са изложени оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че договорите са прекратени едностранно от ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД в условията на чл. 75 във вр. чл. 19б от ОУ. Съдът не е отчел, че ответникът още през м. октомври 2019 г. е депозирал молба в офис на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, че желае да прекрати договорното отношение с мобилния оператор и не е ползвал услугите, поради което неоснователно се претендира заплащането им. Неправилно съдът е уважил иска за неустойка за предсрочно прекратяване на договорния абонамент, равняващ се дължимите до края на договора за предоставяне на услугите абонаментни такси, счита, че същата е нищожна поради противоречие на добрите нрави и неравноправна на основание чл. 143 ЗЗП. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Йеттел България“ЕАД, ЕИК ***** чрез адв. В. Г. , с който се иска потвърждаване на решението на РС като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски. В условията на евентуалност се прави възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на въззивника до Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Изложени са съображения, че всички възражения във въззивната жалба не следва да се разглеждат в настоящото производство. Счита за неоснователно твърдението на въззивника, че неправилно съдът е приел, че договорът за мобилни услуги е едностранно прекратен от ищеца. Правилно съдът е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на процесната неустойка, обусловена от виновно неизпълнение. Счита, че само изправната страна има право да развали договора при неизпълнение от другата страна.

Въззивникът не е изправна страна. С издаването на кредитното известие мобилният оператор е спрял да предоставя услугата занапред, престанало е начисляването на абонаментните такси, вместо което е начислил неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната; правилно съдът е приел, че ответникът дължи сумата по заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, включително и неустойки за предсрочно прекратяване на договорите поради неизпълнение, които неустойки и размерите им са определени в съответствие със спогодба между ищеца и Комисията за защита на потребителите от 11.01.2018 г по гр.д.№15549/2014г и гр.д.№16476/2014г на СГР, а условията, при които предсрочно се прекратяват договорите са уредени в тях и ОУ. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

2

ПОС, ХІV гр.с., като се прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството по първоинстанционното дело е образувано по искова молба от „Йетел България“ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.124, ал.1ГПК.

Ищецът моли да се признае за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата от 54,41 лв. - главница, дължима за месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, във връзка с което е издадена фактура 7297434844/05.12.2019 г. за периода от 05.11.2019 г. до 04.12.2019 г., от която: 27,20 лв. – дължими месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 02.05.2019 г. за ползване на мобилен номер +***** за периода от 05.11.2019 г. – 04.01.2020 г. и 27,21 лв. – дължими месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 02.05.2019 г. за ползване на мобилен номер +***** за периода от 05.11.2019 г. – 04.01.2020 г.; 258,45 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които: 67,47 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 02.05.2019 г. за мобилен номер +*****, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 190,98 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 02.05.2019 г. за мобилен номер +*****, от които: 67,47 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 123,51 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Blue, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги от дата 02.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.07.2022 г. до окончателното погасяване за които суми е била издадена заповед № 5951/24.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10771/2022 г. по описа на РС – Пловдив.

От представените по делото доказателства се установява, че между страните са били сключени Договор за мобилни услуги от 02.05.2019 г. за ползване на мобилен номер +***** за срок от 2 години – до 02.05.2021 г. и по Договор за мобилни услуги от 02.05.2019 г. за ползване на мобилен номер +***** за срок от 2 години – до 02.05.2021 г. и Общи условия към тях – които са били представени от ищеца в оригинал и в заверен препис, явяват се редовни от външна страна; страните са договорили, че в случай на прекратяване на договорите преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя, той дължи на оператора за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекряване, неустойка в размер на месечните абонаменти до изтичане на уговорения срок, но не повече от 3 месечни такси; при предоставено мобилно устройство, същият дължи и възстановяване на такава част от разликата между цената на устройството, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от него цена на устройството, съответстваща на оставащия срок на договора.

В Договор за мобилни услуги от 02.05.2019 г. за ползване на мобилен номер +***** е записано, че Н. е получил устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Blue на цена 149,99 лв., с отстъпка от стандартната цена от 219,91 лв.

По делото ответникът е заявил, че с молба от м.10.2019 г. до мобилния оператор е заявил, че е прекратил договорите; оспорва, че е ползвал предоставените по тях услуги, а моб.оператор е заявил по делото, че е прекратил едностранно договорите на осн.т-11 във вр.чл.75, вр. чл.19б,в от ОУ поради неплащане на стойността на потребените моб.услуги за периода от 05.11.2019 до 04.01.2020 г. по издадените фактури, спрял достъпа на клиента до мобилната мрежа и е начислил неустойка за предсрочно прекратяване на договора.

ПОС намира, че при доказателствена тежест на Б. да докаже датата, на която е отправил покана за предсрочно прекратяване на договора, същият не ангажира такива доказателства, поради което съдът намира, че договорът не е бил прекратен по негова инициатила и е действал за периода от 05.11.2019-04.01.2020 г. и следвателно начислените 3 във процесните фактури задължения са дължими от абоната.

Тъй като прекратяването на договора не е произвело действие, Н. дължи ползван ите мобилни услуги до спирането на достъпа им на 04.01.2020 г. , поради което съдът намира за неоснователни наведените от особения му представител доводи за недължимост на процесните суми, общо в размер на 54,41 лв., поради което правилно са уважени от РС.

По отношение на претенцията за неустойки по договорите за моб.услуги:

В клаузата, уреждаща прекратяването на договора и неустойките е казано, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора, в т.ч. и на ОУ, същият дължи „неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти“. Към тази неустойка се прибавят и отстъпките от абонаментните планове. В договорите е предвидено, че потребителят дължи и разликата между стандартната цена на предоставеното му мобилно устройство и преференциалната цена по сключения с мобилния оператор договор. И двете неустойки се претендират поради едностранно предсрочно прекратяване на договора от страна на доставчика, на основание неизпълнение от длъжника на задълженията му за заплащане на дължими суми за предоставените му услуги.

По отношение и на двете неустойки е видно, че дължимостта им е в пряка зависимост от прекратяването на договора чрез развалянето му по смисъла на чл.87 от ЗЗД.

В заявлението и в ИМ не е посочено кога и как е прекратен договорът за мобилни услуги.

Упомената е само причината за това - забавяне на плащанията от страна на длъжника. ПОС намира, че в общите условия на мобилния оператор е налице неравноправна клауза, предвиждаща възможност за доставчика едностранно да прекрати индивидуален договор с потребител, който не е платил дължими от него суми. За разлика от клаузата, съгласно която за прекратяване на договора от потребителя е необходимо той да изпрати до доставчика едномесечно писмено предизвестие, клаузата за неустойките не предвижда изискване за предизвестие за едностранното прекратяване на договора от доставчика, поради което неустоечните клаузи са нищожни на осн.чл.26 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.

Тази клауза е в противоречие и с императивната разпоредба на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Тъй като не е изпълнено изискването за изпращане на предизвестие за едностранното прекратяване на договора от доставчика до длъжника – претенцията за неустойки следва да се отхвърли като неоснователна.

Като е достигнал до други правни изводи в частта за неустойките, РС е постановил неправилен и незаконосъобразен съд.акт- обжалваното решение в тази част ще следва да бъде отменено и вместо него ще се постанови друго с отхвърлителен диспозитив.