Определение № 87 от 13.01.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3260/2024
- Вид
- Определение № 87
- Подписан
- 13.01.2025
- В сила
- 13.01.2025
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, мл.с. Цвета Боянова Борисова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 11, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 87 гр. П., 13.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20245300503260 по описа за 2024 година
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от адв.С. Ж. П., в качеството му на пълномощник на ищцата по гр.д.№ 14483/2023г. на ПдРС, ІІІ гр.с., Г. С. Д., против определение № 11312/16.09.2024г., с което е оставено без уважение искането му по чл.248 от ГПК, за изменение на постановеното по делото решение № ******/17.07.2024г. в частта относно разноските, като присъденото адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА бъде увеличено от 535,81 лева на 1044,90 лева. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, като не са изложени никакви мотиви за постановения отказ решението да бъде изменено в частта относно разноските. Сочи се, че понастоящем в Народното събрание на второ четене е обсъден Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, в § 9 от който е предвидено, че до приемането на нова наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се използват критериите, заложени в действащата Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка се твърди, че определеният от първоинстанционния съд размер на адв.възнаграждение не е съобразен с минималните размери по наредбата. Сочи се също така, че на адв.П. се дължи адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, освен за предявения от името на доверителката му основен иск, също така и по предявения от ответника насрещен иск.
От въззиваемата страна „Ай Ти Еф груп“АД е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 14483/2023г. на ПдРС, ІІІ гр.с. е образувано по искова молба от Г. Д. против „Ай Ти Еф груп“АД, с която е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № *** от 03.04.2023г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Предявен е и насрещен иск от „Ай Ти Еф груп“АД против Г. С. Д. с правно основание чл. чл.79, ал.1, вр. чл. 240, ал.1, вр. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 891,58 лева- главница по същия договор за потребителски кредит, и договорна лихва в размер от 36,33 лева за периода от 04.10.2023 до 15.12.2023 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещната молба в съда до окончателното изплащане на сумата. При условие на евентуалност, в случай, че съдът приеме договора за недействителен, се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на 1 ищеца остатъка от чистата стойност на кредита в размер от 662,50 лева. С решение № ******/17.07.2024г. е признато за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № *** от 03.04.2023г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК,, вр. чл. 11, ал.1, т.10 и т.11 и чл., чл.19 и чл. 11, ал.2 от ЗПК, като предявените от „Ай Ти Еф груп“АД насрещни искове против Г. С. Д. за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 891,58 лева- главница и договорна лихва в размер от 36,33 лева за периода от 04.10.2023г. до 15.12.2023г. са отхвърлени по мотив на недействителността на договора за кредит и поради извършено в хода на делото, на дата 29.04.2024г., плащане на сумата от 670 лева, с което плащане е погасена изцяло остатъчната чиста стойност на кредита. Също така с решението „Ай Ти Еф греп“АД е осъдено да заплати на адвокат С. П. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 535,81 лева. В мотивите към решението е прието, че дължимото възнаграждение за адв.П. е в размер от 450 лева по главния иск и в размер от 300 лева по насрещния иск, но предвид, обстоятелството, че част от сумата по насрещната искова претенция е платена в хода на делото и в тази част насрещният иск се отхвърля поради извършеното плащане, възнаграждението в размер на 300 лева е редуцирано.
Размерът на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА се определя по правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тази наредба е предмет на разглеждане по цитираното в частната жалба Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16. В т.1 от това решение е записано следното:“Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат- под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката- да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“. Следователно СЕС не е констатирал директно противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС, а е дал указание във всеки един конкретен случай съдът да извърши преценка относно това, дали приложението на предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004г. минимално възнаграждение би довело до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, т.е. дали това не би довело до недопустимо ограничаване на свободата на договаряне.
По първоинстанционното дело е предявен един иск с цена 3449,03 лева / общо дължимата сума по договора за потребителски кредит/. Насрещният иск е с цена в общ размер от 927,91 лева, а заявената при условие на евентуалност претенция за заплащане на чистата стойност на кредита е с материален интерес в размер от 662,50 лева. При приложението на чл.7, ал.2, т.1 и т.2, вр. чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно с горепосочения материален интерес минималният размер на адв.възнаграждение по главния иск се явява в размер от 644,90 лева, а за защита по насрещния иск- 400 лева. От възнаграждение по насрещния иск подлежи присъждане на 265,41/927,91- та част от възнаграждението, тъй като сумата от 662,50 лева е платена от доверителя на адв.П. в хода делото, като по този начин е призната дължимостта й и основателността на насрещния иск досежно същата тази сума, а от друга страна плащането в хода на делото обосновава в крайна сметка неоснователност на иска единствено по причина на поведението на Г. Д..
В мотивите към Определение № 533 от 30.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1649/2017г., I т.о., ТК е записано следното: „Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определя съобразно 2 материалния интерес на всеки от исковете поотделно, а не от аритметичния сбор на всички претенции“. В същия смисъл са и Определение № 366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/16 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/17 г. на ВКС, ГК, III г. о. , Определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/17 г. на ВКС, ГК, IV г. о., в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове“. В цитираната съдебна практика се приема също така, че правилото на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно да се определя адв.възнаграждение за всеки предявени иск поотделно, е приложима, когато са предявени различни по вид и основание искове. В конкретния случай, чрез предявяване от ответника „Ай Ти Еф груп“АД на насрещен иск се достига до обективно съединяване на искове, които произтичат от едно и също основание- сключения между страните договор за потребителски кредит и в частност недействителността на същия. Както беше посочено по- горе, материалният интерес по главния иск за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит е в размер от 3449,03 лева. Към него следва да се прибавят 265,41 лева от материалния интерес по насрещния иск, тъй като за останалите 662,50 лева не се дължи възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. При материален интерес от 3714,44 лева минималното адв.възнаграждение е в размер от 671,44 лева.
В съответствие с Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16 съдът не следва да се счита обвързан предвидените в горепосочената наредба минимални размери на адв.възнаграждение, като същите следва да му служат като ориентир. Преценката относно това, в какъв размер следва да бъде определено адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, ще следва да се извърши на база на правната и фактическа сложност на спора по делото, като предвидения в наредбата минимален размер на адв.възнаграждение се ползва само като приблизителен ориентир.
Както се сочи и в мотивите към Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК „Постоянната съдебна практика на касационния съд приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика“. Спорът по гр.д.№ 14483/2023г. не се отличава с ниска фактическа и правна сложност. В тази връзка следва да се отчете и това, че по делото са разгледани основен и насрещни искове. Ето защо, настоящият състав на ПОС намира, че присъденото в полза на адв.С. П. адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА ще следва да бъде увеличено с още 135 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ частично определение № 11312/16.09.2024г. по гр.д.№ 14483/2023г. на ПдРС, ІІІ гр.с., с което е оставено без уважение искането на адв.С. Ж. П. по чл.248 от ГПК, за изменение на постановеното по делото решение № ******/17.07.2024г. в частта относно разноските, като присъденото адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА бъде увеличено от 535,81 лева на 1044,90 лева, като вместо това
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“АД, ЕИК: 20***5877, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „В.“, ул.“***“№ ***, да заплати на адвокат С. Ж. П. от АК- гр.П., със служебен адрес: гр. П., пл.„***“ № ***, ет. ***, офис ***, освен сумата от 535,81 лева по решение № ******/17.07.2024г., още 135 лева- адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от от адв.С. Ж. П., в качеството му на пълномощник на ищцата по гр.д.№ 14483/2023г. на ПдРС, ІІІ гр.с., Г. С. Д., частна жалба против определение № 11312/16.09.2024г. в частта, с която се иска присъждане на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА над 670,81 лева до пълния претендиран размер от 3
1044,90 лева..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4