Решение № 1182 от 17.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1182 гр. Пловдив, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330108522 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6 против Б. И. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, с която са предявени установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, чл. 86 ЗЗД, чл. 240 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 9 и следващите от Закона за потребителския кредит.

Ищецът твърди два договора, от които черпи правата си. Първият е договор за кредит, сключен на дата 11.01.2013 г. между ответника Б. И. Я. и „Първа Инвестиционна Банка“ АД /Банката/, под номер ***** По силата на договора Я. получил назаем сума от 1 950.00 евро за погасяване на съществуващи задължения по друг договор; сумата била изцяло усвоена.

Договорено било тя да бъде върната ведно с договорна възнаградителна лихва, формирана като сбор от базовия лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент за евро е в размер на 7,99%, а годишният процент на разходите е 21,16%. Я. трябвало да върне общо 3 271.56 евро на 72 анюитетни месечни вноски, при падеж на първата вноска на 10.02.2013 г., а на всяка следваща на 10-то число от съответния месец. Крайният срок на договора е настъпил на 10.01.2019 г. Останали неплатени 1 950.00 евро — непогасена главница, представляваща сбор от 72 месечни погасителни вноски за главница за периода от 10.02.2013 г. до 10.01.2019 г.;

1264.87 евро — непогасена договорна лихва, представляваща сбор от 72 месечни погасителни вноски за лихви за периода от 10.02.2013 г. до 10.01.2019 г.; 1 408.00 евро непогасена наказателна лихва, съгласно Раздел II, т. 10, начислена за периода от 10.02.2013 1 г. до 18.02.2019 г., и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда /19.02.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането.

За тези суми банката се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т. 2 ГПК , по частното гражданско дело № 2833/2019 г. по описа па Районен съд Пловдив, XII състав. Ответникът е подал възражение в срок.

Вторият договор, от който ищецът черпи права, е за цесия и е сключен на дата 08.06.2021 г. между ищеца и банката; твърди се Я. да е уведомен за този договор.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да установи съществуването на това вземане и да присъди разноски в полза на ищеца.

Ответникът е оспорил иска в срока по чл. 131 от ГПК. Възразява да е изтекла погасителната давност, релевира възражение и за недействителност на договора за потребителски кредит по реда на чл. 22 от ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави. Въвежда възражения за недействителност на договора или отделни негови клаузи и по реда на чл. 146 от Закона за защита на потребителите, като неравноправни. Отрича изискуемостта на вземането, отрича да е бил уведомен за извършената цесия.

Моли исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2833/2019 г. по описа на ПдРС, ХІІ гр. с., в полза на ищеца е издадена заповед № 1579 от 20.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за следните суми: 1950 евро – главница; просрочено задължение за погасяване на дължими суми по договор за банков кредит; 1264,87 евро – лихва по т. 4 раздел ІІ от договора за периода 10.02.2013 г. – 10.01.2019 г; 1408 евро – наказателна лихва по т. 10, раздел ІІ от договора за периода 10.02.2013 г. – 18.02.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 19.02.2019 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 180,84 лева за държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Срещу Заповедта за изпълнение постъпило възражение, поради което и на ищеца било указано да предяви настоящите искове за установяване на вземането, което той направил в предвидения срок, поради което се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По делото са приети като писмени доказателства: Договор № ****** от 11.01.2013 г. за банков кредит, сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и длъжника; Погасителен план към договора за кредит; Извлечение от счетоводните книги на банката от 19.02.2019 г.;

Общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за кредити на физически лица; Договор за цесия от 08.06.2021 г., по силата на който процесното вземане е прехвърлено на ищцовото дружество; Приложение № 1 към Договор за цесия, в което е вписано вземането срещу ответника по процесния договор за кредит; потвърждение за извършена цесия и вземания на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД; известие за доставяне; уведомление за извършено прехвърляне на вземания.

2

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е установило, че размерът на предоставения паричен кредит по Договор за банков кредит с номер ***** е 1950 евро. Главницата по договора за банков кредит е усвоена еднократно и изцяло с банков превод на 1950 евро по банкова сметка с титуляр Б. И. Я. в ПИБ АД на 11.01.2013 г. Основанието за превода е „Усвояване на кредит. Кредит № *****на Б. И. Я.“.

Размерът на извършените от ответника плащания за погасяване на задълженията по договора е 5 евро, разпределени за погасяване на следните задължения: 4,85 евро – договорна възнаградителна лихва и 0,15 евро – наказателна лихва върху просрочени главници. Падежът на първата изцяло или частично неизплатена месечна вноска по договора е с дата – 10.02.2013 г. Размерът на остатъчното задължение с общ размер 4622,87 евро, посочено по пера е както следва: 1950 евро – главница; 1264,87 евро – договорна възнаградителна лихва и 1408 евро – наказателна лихва.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, компетентно изготвено, а и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

По делото няма спор, а и от приетите писмени доказателства, се установява, че между ответника и „Първа инвестиционна банка“ АД е възникнало правоотношение по сключен между тях договор за кредит, по силата на който ответникът е получил от банката съответна парична сума, която е следвало да върне в определен срок, ведно с лихви и такси по кредита.

Вземанията по процесния договор за кредит са цедирани от „Първа инвестиционна банка“ АД на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД съгласно договор за цесия от 08.06.2021 г. Съдът намира представените по делото доказателства в тази насока за достатъчни за установяване прехвърлянето на вземането по процесния Договор № ****** от 11.01.2013 г. за банков кредит.

Съдът намира, че ответникът следва да се счита редовно уведомен за извършената в полза на ищцовото дружество цесия на вземането, тъй като е узнал за цесията в хода на процеса, с получаване на приложените към исковата молба документи. Това е факт, настъпил в рамките на производството, който е от значение за спорното право и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразен при решаване на делото. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, поради което са породени и свързаните с факта на връчване правни последици. Ето защо, съдът намира, че с връчване на уведомлението за извършената цесия, като приложение към исковата молба е осъществено надлежно уведомяване за цесията.

Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК, обн. ДВ изм. и доп., бр. 91 от 20.11.2012 г., в сила от 1.01.2013 г.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Според ответника нищожна била договорката, с която е договорен размерът на възнаградителната лихва и годишния процент на разходите.

В тази връзка, трябва да се каже следното:

В договора – чл. 4, е посочено, че годишната лихва е в размер на Базовия лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 10.01 пункта. Към датата на сключване на договора Базовия лихвен процент на Банката за евро е в размер на 7.99%. В чл. 5 от договора е посочено, че към датата на сключване на договора, ГПР е 21,16% По отношение на уговорения лихвен процент, съдът намира, че липсва уточнение на базата, върху която се начислява същия – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Това води до неяснота относно начина на разпределяне на лихвата във времето на погасяване, а оттам – и до начина на формиране на възнаградителната лихва.

Освен това, лихвеният процент не е фиксиран и нарушението на това изискване е пречка да се направи проверка кога и как е начислен и дали отговаря на упоменатия от кредитора размер.

По отношение на годишния процент на разходите по кредита – договорът следва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В процесния договор кредиторът не е посочил като абсолютна стойност лихвения процент по заема, а по отношение на ГПР липсва ясно определена методика за формиране на ГПР по кредита – кои компоненти включва и как се формира. Съгласно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е променлив/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора.

4

Ето защо, договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и като такъв не е в състояние да породи присъщите за този тип сделки правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но не дължи лихви, неустойки, такси или други разходи по кредита. Предвид изложеното, ищцовото дружество може да претендира от ответника връщане само на претендираната главница по кредита.

Същата, съгласно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, от лице с необходимата квалификация, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните, възлиза на сумата от 1950 евро, в какъвто размер претенцията на ищеца спрямо ответника се явява основателна и следва да бъде уважена. Като неоснователен и по гореизложените съображения, установителният иск следва да се отхвърли за сумата от 1264,87 евро /хиляда двеста шестдесет и четири евро и осемдесет и седем евроцента/ – лихва по т. 4 раздел ІІ от договора за периода 10.02.2013 г. – 10.01.2019 г. и за сумата от 1408 евро /хиляда четиристотин и осем евро/ – наказателна лихва по т. 10, раздел ІІ от договора за периода 10.02.2013 г. – 18.02.2019 г. вкл.