Решение № 1562 от 04.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1562 гр. Варна, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело № 20213110103613 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна, срещу К. М. Г., ЕГН ********** от гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл.

127, вх.7, ап. 87 иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните същестуването на вземания спрямо ответника за сумите както следва: сумата от 425,46 лева - представляваща главница за В и К услуги по партида с абонатен № 1521601, дължима за периода от 25.02.2014 г. до 23.07.2020 г. И сумата от 117,49 лева, представляваща обезщетение за забава върху горната главница за периода 26.04.2014г. до 12.08.2020г. сумата от 200,98 лева – представляваща главница за В и К услуги по партида с абонатен № 1521602, дължима за периода от 31.01.2014 г. до 22.05.2020 г., сумата от 78,72 лева, представляваща обезщетение за забава върху горната главница за периода 28.04.2014г. до 12.03.2020г ., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №9779/2020г. по описа на ВРС, 46-ти състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 14.08.2020г. до окончателното й изплащане.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Ответникът има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото дружество, в качеството му на В и К оператор, в обект находящ се в гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл. 127, вх.7, ап. 87. Ползваните ВиК услуги се отчитат по партида с кл. номер 1521601, включващ задължения по партиди с абонатен № 1521601 и абонатен номер № 1521602 Твърди, че за посочените периоди е доставил на ответника услуги цената, на които той не е заплатил. Поради неиздължаване на падежа е начислена и лихва за 1 забава.Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 9779/2020г. по описа на ВРС. Искането отправено до съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била заявена В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва. Оспорва се ответникът да има качеството на потребител на ВиК услуги. Оспорва начисленото количество ВиК услуги да е реално потребено от абоната. В тази връзка оспорва представените справки за недобора. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията с падеж, настъпил преди повече от три години от подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК. Настоява за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С нарочна молба поддържа иска.

Ответникът не се явява в о.с.з. Представлява се от адв. Е., която в пледоарията си поддържа, че представените в съдебно заседание доказателства удостоверяват собствеността върху процесния имот. Поддържа възражението си за изтекла погасителна давност за вземанията с настъпил падеж пред 2018г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното правна страна:

С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По конкретно по предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си на изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.

Срещу претенцията на ищеца ответната страна противопоставя възражения за липса потребителско качество и оспорване на реалното потребление. По спорните въпроси настоящият състав намира следното:

Видно от справка по партида на лицето К. М. Г. за вписванията, отбелязванията и заличаванията в Служба по вписвания, гр. Варна/л. 116-128/ ответникът през 2006 година е придобил недвижимия имот, представляващ обект на потребление, находящ гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл. 127, вх.7, ап. 87 .От справката не се установява, г-н Михалов да е извършвал разпоредителни сделки с имота след придобиването му. След като са налице данни, че веднъж ответникът е станал титуляр на вещно право върху имота и не е установено, че страната се е разпоредила с имота или по друг начин е загубила титулярството на правото, единствено възможен е извода, че ответникът е собственик на имота.

Съгласно чл.2 от ОУ на ищцовото дружество, качество потребител имат физическите лица собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Доколкото 2 ответникът е собственик на имота на потребление, същият има качеството на потребител на ВиК услуги.

Реда и начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на глава ІІІ на общите условия и на глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004г. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и по индивидуалните водомери, поставени при сгради – етажна собственост. На основание чл.23 ал.4 от Общите условия отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при използването на електронен карнет( чл. 23, ал. 4 от ОУ) Редът и условията за дистанционен отчет и за отчет чрез използването на електронен карнет не са регламентирани в ОУ. При отчитането на показанията чрез посочените алтернативни способи следва се съблюдават общите принципи за достоверност на измерването и отчитането. Измерването следва да осигурява отчета на реално потребено количество ВиК услуги. Съответно при оспорване на потреблението операторът следва да ангажира доказателства, извън тези изходящи от страната, които да установяват действителното потребление.

Като доказателства за редовността на извършеното отчитане от дружеството по делото са представени карнети от партидата на абонатен № 1521601 и абонатен № 1521602 за извършени отчитания за процесния период. В представените карнети са отразени данните з а начислено количество вода по данни при посещение от длъжностно лице, като последният положен подпис е за извършеното на 23.10.2018 год. на СТИ за аб. 1521601 и на 25.07.2018г. за СТИ за аб. № 1521602. На 28.08.2018г. е извършена подмяна на СТИ, отчитащо за аб. № 1521601, при отразено показание от 109 куб. За тези действия е съставен протокол за пломбиране на водомери № 0050361, в който са отразени показанията преди демонтажа. Формалната доказателствена сила на протокола не е оспорена от ответната страна, поради което следва да се приеме, че същият удостоверява потреблението към датата, на която е съставен. Електронни карнети не са представени за периода след 2019г.

(до тогава потреблението е отчитано на хартиен карнет), а потреблението се установено посредством ангажиране на специални знания.По делото е допусната ССчЕ, заключението по която се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните. Според заключението за СТИ, отчитащ по аб.№ 1521602 липсва пломба. Вещото лице е посочило, че показанията на двата водомера към датата на огледа, съответно 62 куб.м за аб. № 1521601 и 638 куб.м за аб. № 1521602 съответства на отразеното в карнетите и фактурите. Според вещото лице начислените на потребителя суми по издадени фактури изцяло съответстват на размерите на претенциите.

Съгл. чл. 5, т.5 от ОУ потребителите на В и К услуги имат задължение да съхраняват целостта на пломбите на водомерите и на пробите на холендерите към тях. Неизпълнение на това задължение в Общите условия е скрепено с отговорността по 51 от ОУ, която е аналогична на отговорността при незаконно присъединяване към водопроводните 3 и канализационни системи , предвидена в чл. 49 от ОУ. И в двата случая става въпрос за консумиране или създаване на условия за консумиране на вода извън нормативно установения ред и без това да се отчита или заплаща. Неизпълнението на това задължение на абоната не може да се тълкува в негова полза. След като не е поддържал изправно СТИ и не е уведомил оператора за повредата, потребителят не може да възразява относно надлежността на отчитането (арг. от чл. 96, ал. 1 от ЗЗД). Ето защо съдът приема, че ответникът не може да релевира възражение срещу установеното показание на водомер по аб. № 1521602.

Ето защо и доколкото според вещото лице актуалните показания на водомерите, отговарят на тези по ангажираните от ищеца фактури и карнети, следва да се приеме, че исковете са доказания в предявените размери.

Предвид доказаността на основанието, следва да се разгледа своевременно релевираното възражение за изтекла погасителна давност.

Задълженията за ВиК услуги безспорно имат характер на периодични плащания и същите се погасяват с тригодишна давност, считано от датата, на която са станали изискуеми- чл. 111 б.“в“ от ЗЗД. По отношения на вземанията за лихви също е приложима тригодишната давност. Давността по правилото на чл. 114, ал.1 от ГПК тече от изискуемостта на задължението, а самата изискуемост се свързва по правило с възможността кредиторът да иска изпълнение. В случая с издаването на самата фактура вземането бива конкретизирано по основание и размер, същото е възникнало и съответно носимо. Изискуемостта на вземането, обаче възниква съгл. чл. 31, ал.2 от ОУ след изтичане на 30 дневен срок от датата на фактурирането. До изтичане на този срок вземането е възникнало, но не е изискуемо.

Същевременно във връзка с обявеното с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. извънредно положение в страната, съг .л Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти (чл.3, ал.1, т.2). В обхвата на тази разпоредба попадат погасителната давност и придобивната давност, с което е създадена гаранция за правните субекти, че няма да загубят поради бездействие субективни права, в резултат от обявеното извънредно положение. Съгласно § 13 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в „Държавен вестник”. Законът е обнародван в Държавен вестник бр. 44 от 13.05.2020 г.

При съобразяване на тези относими нормативни положения се налага извода, че 4 считано от 13.03.2020 г. давностните срокове по чл.110 и чл. 111 от ЗЗД са спрели и не са текли до 20.05.2020 г., включително.

Ето защо към тригодишния срок по чл. 111, б,“в“ от ЗЗД следва да се добавят още 69 дни (периода между 13.03.2020г. до 20.05.2020г.)

В случая предвид датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 14.08.2020г. (от когато се счита предявен иска по чл. 422, ал.1 от ГПК), следва да се приеме, че всички вземания, които са станали изискуеми преди 14.06.2017г. При това положение и при съобразяване на т. 9 от експертизата следва да се приеме, че вземанията, които не са покрити с давност за абонатен № 1521601 възлизат на 258,32 лева и лихва в размер на 27,19 лева за периода от 30.06.3018г. до 20.08.2020г., а за аб. № 1521602 главница в размер на 58.89 лева и лихва в размер на 7,97 лева за периода от 30.06.2018г. до 20.08.2020г.