Решение № 98 от 16.06.2025, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Харманли, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. Г.ЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.А като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. Г.ЕВА Административно наказателно дело № 20255630200211 по описа за 2025 година

Производството е по Глава III Раздел V- чл.59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания.

Подадена е жалба от П. П. В.,ЕГН **********,от гр. Харманли, против Наказателно постановление № 23-0271-000475/06.06.2023г. на ВПД Началник РУ Харманли,ОД МВР Хасково.Сочи,че го счита за неправилен, незаконосъобразен и постановен при нарушение на процесуалните правила при установяване на нарушението и при издаването на атакувания акт. Оспорва се отразената в акта за установяване на административно нарушение фактическата обстановка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован - не се явява, представлява са от адв.Г.М..

Административно наказващия орган ВПД Началник РУ Харманли,ОД МВР Хасково,не се явява редовно призован - не се представлява, не взема становище по депозираната жалба.

В Писмо рег. № 271000-3396/16.04.2025 вх.№ 3632/22.04.2025г., с което административно наказателната преписка е изпратена в Районен съд Харманли, е изразено становище за потвърждаване на обжалваното постановление.

Районна прокуратура гр. Хасково ТО Харманли - редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съда констатира следната фактическа обстановка. С Наказателно постановление № 230271-000475/06.06.2023г. на ВПД Началник РУ Харманли,ОД МВР Хасково, издадено въз основа на Акт сер. GA № 157056 от 16.05.2023г. на П. П. В., на основание чл.638 ал.3 от Кодекс за застраховането, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400,00 лв. за това, че: “На 16.052023г.в 22.51 ч. в гр. Харманли до ОУ Иван Вазов в посока ул.Я.Сакъзов,управлява ЛА Ауди А5,с номер ****,собственост на Петър В. В. ЕГН **********,регистриран на територията на страната и не е спрян от движение,за което няма сключен валиден и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.Към момента на проверката. е извършил : Лице,което не е собственик и управлява МПС,във връзка с чието притежаване и ползване няма сключен и действащ 1 договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. с което виновно е нарушил чл. 638 ал.3 от КЗ.” В Акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 157056 от 16.05.2023г., са отразени идентични обстоятелства.

В хода на настоящото производство, в качеството на свидетел се разпита –К. П.актосъставител. От показанията на този свидетел се установяват обстоятелствата, констатирани при извършената от него проверка на автомобила управляван от жалбоподателя и подробно описани в съставения в последствие от него акт за установяване на административно нарушение. Самия АУАН бил съставен на мястото, където бил спрян автомобила, в присъствието на жалбоподателя, на когото бил предявен за подпис и подписан от него без възражение.

С оглед изложеното съда,достигна до следните правни изводи:Атакуваното Наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. НП е връчено на жалбоподателя на 28.03.2025г., а жалбата е подадена 11.04.2025г. вх. под вх. № 271000-3265/11.04.2025г. Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество неоснователна. Акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 157056 от 16.05.2023г. е издаден от компетентно длъжностно лице-К. И. П., в качеството му на старши полицай при РУ Харманли ОД МВР Хасково и в рамките на правомощията предоставени от Закона за МВР.

Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на лицето сочено за нарушител и на св. Х. Р.- служител на РУ Харманли- свидетел и на констатиране на нарушението. Връчен е на нарушителя лично след съставянето 16.05.2023г.

Наказателното постановление 23-0271- 000475/06.06.2023г. на ВПД Началник РУ Харманли ОД МВР Хасково е издадено от компетентен орган, предвид представената по преписката Заповед № 1253з-26/ 19.01.2022г. на Директор ОД МВР Хасково.

Наказателното постановление е издадено в законния срок по чл.34 ал. 3 от ЗАНН. При издаване на наказателното постановление също не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налице са задължителните реквизити по смисъла на чл. 57 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен, за какво нарушение се наказва и срещу какво да се защитава.В АУАН и в НП са налице всички признаци от обективна страна на нарушението, за което жалбоподателят е привлечен към отговорност, възведени като такива със съответната административно наказателна норма. Съгласно нормата на чл. 6 от Закон за административните нарушения и наказания :„Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Обективната страна на административното нарушение обхваща деянието, противоправността, насочеността му срещу установения ред, неговата наказуемост и реда за наказване на нарушението. Съгласно чл. 638 ал.3 от Кодекс за застраховането: „На лице по чл. 483 ал.1 , което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага наказание глоба

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят П. В. не е собственик на лек автомобил Ауди А5,с номер ****, който е управлявал в гр.Харманли на 16.05.2023г. в 22.51ч., без валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и с тези си действия, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 638 ал.3 от Кодекс за застраховането. Не се спори,че на 16.05.2023г. за ЛА Ауди А5,с номер **** е бил без действаща застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

След анализ на доказателствената съвкупност настоящия съда намира, че макар да е налице извършено от обективна страна административно нарушение, то не е извършено виновно.В административно-наказателното производство в тежест на наказващия орган е да докаже именно, че нарушителят е извършил виновно нарушението – при пряк или 2 евентуален умисъл. Относно приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН - дали са налице или не понятията за маловажност, респ. дали деянието е маловажно или не и на това основание да не наложи наказание, освобождавайки субекта от отговорност, с отправяне на предупреждение, съдът намира: В обжалваното Наказателно постановление, административно наказващият орган изобщо не е коментирал дали следва или не да приложи посочената по-горе разпоредба, т.е. дали е налице или не маловажност, респ. дали деянието е маловажно или не, и на това основание да не наложи наказание, освобождавайки субекта от отговорност с отправяне на предупреждение, като е приел, че деянието не е маловажно. Съгласно възприетата в Тълкувателно решение № 1/12.ХІІ.2007г. на ВКС, трактовка - когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не е обвързван от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с които е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси както по фактите, така и по правото от които зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че преценката на административно-наказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН, се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения по Кодекса за застраховането, следва да се съобразяват разпоредбите на даденото с измененията в Закон за административните нарушения и наказания (ДВ бр. 109 от 2020г., в сила от 23.ХІІ.2021г.) легално определение на понятието „маловажен случай“, като съгласно §1 ал.1 т.4 от Допълнителните разпоредби на закона: „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. От анализа на горното следва извода, че дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай, следва да се преценяват по фактите на липса или незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, както и всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Маловажен случай ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

В конкретния случай съдът приема, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, следва да се квалифицира като „маловажен случай“. По делото безспорно е установено, че към момента на извършване на проверката на 16.05.2023 г. в 22.51 ч. жалбоподателят не е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания от него лек автомобил. Такава застраховка е сключена в 10.00ч. на 09.VІІІ.2023г. - по-малко от 24 часа след извършване на проверката.

По делото обаче от страна на административно наказващия орган не са ангажирани доказателства и дори не са изложени твърдения, да са произлезли някакви вредни последици от нарушението. От събраните доказателства може да се приеме, че се касае за инцидентен случай. Въз основа на посочените обстоятелства съдът приема, че настоящия случай се обуславя с по-ниска степен на обществена опасност на конкретното извършено административно нарушение в сравнение с други такива случаи, поради което е налице е хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ат ЗАНН.Установи се,че жалбоподателя не е собственик на автомобила и го е управлявал инцидентно. Не на последно място следва да се отбележи и възрастта на жалбоподателя, който към датата на настоящото нарушение е бил на 19години,към датата на установяване на нарушението е бил на някое абитуриентско събитие до училището. Според съдебния състав, вместо да пристъпва към издаване на наказателно постановление, административно-наказателният орган е следвало да предупреди писмено жалбоподателя, а не да налага наказание. В случая, неприлагането на института за маловажност води до отмяна на наказателното 3 постановление по реда на чл. 63 ал.2 т.2 от ЗАНН, като на основание чл. 63 ал.4 вр- чл. 28 ал.1 от ЗАНН, следва да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт, ще му бъде наложена имуществена санкция за това друго нарушение.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143 ал.1 от АПК, във вр. с чл.63 д ал.1 от ЗАНН искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно и е заявено своевременно. При това положение и на основание чл.63д ал.2 от ЗАНН , във вр.с чл.18 ал.2, във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, като съда се съобрази с правната и фактическа сложност на делото,както и с възражението от АНО за прекомерност на хонорара и определя разноските за адвокатско възнаграждение до сумата от 200.00лв.