Решение № 33 от 27.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. София, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Г.а при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600826 по описа за 2022 година Съобразно изискванията на чл. 339 НПК, Софийският апелативен съд намери следното:

С присъда от 20.10.2020 г., постановена по НОХД № 4160/2019 г., Специализираният наказателен съд /сега закрит/е признал подсъдимите Й. Р.

Н. и А. С. А. за виновни, както следва :

1. Подсъдимият Й. Н.

- за виновен в това, че в периода месец януари 2016 г.-19.04.2016 г. се сговорил с подсъдимия А. А. да вършат в страната и чужбина престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години, а именно такива по чл. 308, ал. 2 и ал. 7 от НК и чрез които се цели набавяне на имотна облага, поради което и на основание чл. 321, ал. 6 във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода;

- за виновен в това, че на 19.04.2016 г. държал и укривал предмети:

- Лична карта № ********** на името на А. С. М. с ЕГН **********, с дата на издаване 08.09.2000г. от МВР-София.

1

- Подправена лична карта № ********** на името на Д. Д. А. с ЕГН **********, с дата на издаване 23.03.2010 г. от МВР-София, като действителното съдържание на подправения документ е лична карта с № ********** на името на С. К. К. с ЕГН ********** от гр.Перник.

-Подправено свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № 281089476 на името на Д. Д. А. с ЕГН **********, с дата на издаване 23.03.2010г. от МВР-София, като действителното съдържание на подправения документ е СУМПС с № 275406505 на името на С. Л. П. с ЕГН ********** от гр.София.

- Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № 225907699 на името на Г. Т. М. с ЕГН **********, с дата на издаване 20.11.2001г. от МВР-Кюстендил.

- Две фотопортретни снимки на лица от мъжки пол.

- Лист хартия формат А4 с ръкописни изпълнения: „Шофьорска книжка“, „Фамилия - В.V.“, „Име - П.“ и т.н.

- Листче с ръкописен надпис „подпис“ и положен подпис в ръкописно изпълнен правоъгълник.

- Лист хартия формат А4 с ръкописни изпълнения: „Лична карта“, „Фамилия - Г. G.“ и т.н. и

-Един брой флаш памет, за които е знаел, че са предназначени за преправяне на документи по чл. 308, ал. 2 от НК - български документи за самоличност (лични карти и свидетелства за управление на МПС), поради което и на основание чл. 308, ал. 7 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 2 и ал. 1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода;

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил едно общо най тежко наказание, а именно две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено Н. да изтърпи отделно наложеното му общо наказание по НОХД № 342/2016 г. по описа на Специализирания наказателен съд.

2. Подсъдимият А. А.:

- за виновен в това, че в периода месец януари 2016 г. - 19.04.2016 г. се сговорил с подсъдимия Й. Н. да вършат в страната престъпления, за които е 2 предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години, а именно такива по чл. 308, ал. 3 във вр. с ал.2 и ал. 7 и чрез които се цели набавяне на имотна облага, поради което и на основание чл.321, ал.6 във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода;

- за виновен в това, че на 19.04.2016 г. преправил съдържанието на официални документи - български документи за самоличност:

-Лична карта № ********** на името на Д. Д. А. с ЕГН **********, с дата на издаване 23.03.2010г. от МВР-София;

- Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № 281089476 на името на Д. Д. А. с ЕГН **********, с дата на издаване 23.03.2010 г. от МВР-София;

- Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № 281309754 на името на Н. Г. Д. с ЕГН **********, с дата на издаване 25.03.2010 г. от МВР-София, с цел да бъдат използвани, поради което и на основание чл.308, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода;

На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът определил едно общо най - тежко наказание, а именно две години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил на основание чл. 66,ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.

Съдът e осъдил подсъдимите да заплатят на държавата деловодните разноски и се разпоредил с веществените доказателства.

Така постановената присъда не е влязла в сила.

Преди изтичане на срока за обжалването й е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от а. П. от САК, защитник на подс. Й. Р. Н..

В жалба се излагат твърдения, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като липсват доказателства този подсъдим да е извършил от субективна и обективна страна престъпленията, за които осъден.

Излагат се съображения за недоказаност на престъплението по чл. 321, ал. 6 от НК от събраните в производството доказателства. Сочи се, че е дадена вяра на предположения, направени от св. С., че двамата подсъдими са се 3 сговорили да извършват престъпление по чл. 308 от НК. Защитата излага съображения за това, че първоинстанционния съд е приел за доказан и фактът, че на срещите в гръцката сладкарница в гр.София на подс. Й. Н. „... са предавани поръчките от К.М. и трети лица за изготвяне на преправени официални документи за самоличност и удостоверителни такива (лични карти и СУМПС) “ - отново предположение на св.С., но при тези срещи не са правени обиски на лицата, не са изземвани веществени доказателства, от които да се приеме за доказан факта на извършване на деянието по чл.308 НК.

Според защитата предположение в обвинителния акт, възприето от съда без никакви доказателства е и факта, че двамата подсъдими са извършили инкриминираната дейност срещу възнаграждение. За получаване на имотна облага, елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 321 от НК, няма нито едно събрано доказателство.Не са изземвани от подс. Н. парични средства, получени на срещите в сладкарницата, нито предадени от него на друг подсъдим при срещата им на 19.04.2016г. За предаване на такива суми няма свидетелски показания. За доказателство на този елемент от престъпния сговор съдът възприема намерените в дома на Й. Н. 3 000 евро, сума, която му е отнета при обиска и след това, по разпореждане на прокурора - върната.

Адвокат П. прави искане до въззивната инстанция да отмени осъдителната присъда да бъде отменена да бъде постановена нова изцяло оправдателна такава.

Срещу горепосочената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея и от а. Б. от САК, защитник на подс. А. С. А.. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като липсват доказателства подс. А. да е извършил от субективна и обективна страна престъпленията, за които е осъден от първата инстанция.

Защитникът твърди, че е налице недоказаност на повдигнатите обвинения. На основата на предположение е приет за установен предварителния сговор между А. и Н., за който са осъдени.

Липсват каквито й да са данни по делото за проведени множество срещи помежду им и с трети лица в периода от началото на 2016г. до 19.04.2016г. Не е установена нито една среща с изключение на датата на задържане, нито един от полицейските служители разпитани не дава 4 показания за товада е видял или установил посредством други способи предхождащи срещи. Свидетелите С., Г. и С. твърдят, че са наблюдавали срещи на другия подсъдим Й. Н. с неустановени по делото лица в сладкарница „Атина” на ул.”Пиротска” в гр.София и единствено са установили негови контакти слице с имена К. М.. Подс. А. А., според защитата, никога не е виждан нито да контактува с наблюдаваните от тях лица, нито да се среща с подс. Й. Н. извън деня, в който и двамата са задържани. Въпреки липсата на каквито и да е фактически данни и наличието на неясноти, според защитата, съдът напълно необосновано и изцяло въз основа на предположения е приел, че между А. А. и Й. Н. е доказан предварителен сговор. Сочи се в жалбата, че твърдението в мотивите не почива на доказателствата по делото, а само на предположения. Въз основата на предположение е прието за установено от фактическа страна, че подсъдимите Н. и А. заедно решили да започнат такава престъпна дейност, а именно да преправят съдържанието на официални документи с цел да бъдат използвани и с цел набавяне на имотна облага.

Въз основата на предположение е прието за установено от фактическа страна, че подс. А. се снабдил именно с престъпна цел с лаптоп марка АСЕР, принтер HP, ламиниращо устройство и други вещи и че А. използвал посочения лаптоп за преправянето на официални документи...” и „..имал и оригинални бланки на официални документи тип ’’карта” образец 99-та година.” Въз основата на предположение е прието за установено от фактическа страна, че - „преправените документи —лична карта и СУМПС на името на Д. Д. А. били предадени от подсъдимия А. на подсъдимия Й. Н.“. По делото е установеното, че пликът иззет от Н. съдържащ въпросната лична карта и СУМПС са му предадени от свидетеля Н. на бул. „Витоша” в чейнч бюро.

Въз основата на предположение е прието за установено от фактическа страна, че „на тези срещи /между Н. и лица в сладкарница ’’Атина Н. получавал поръчки за изготвяне на преправени официални документи за самоличност и СУМПС срещу възнаграждение, които след това предавал на подсъдимия А. А.. ” Няма нито едно доказателство, че Н. е получавал поръчки и никой нито е видял нито е чул, нито се знае какво му е предавано.

Еднакво недоказано е и твърдението, че поръчките са срещу възнаграждение и на базата на предположението е и че Н. е предавал каквото и да е на А. А..

5

Според защитата въз основата на предположение е прието за установено от фактическа страна, че подс. А. ,,..нанесъл с посочената по-горе софтуерна програма нови персонални данни”. Четири реда по- нагоре от тази декларация са посочени две програми с разяснението за какво са предназначени и ноторно известно е, че същите са включени във всеки офис пакет на Майкрософт. От така приетото от съда не става ясно, с коя от двете софтуерни програми А. А. е заличил и нанесъл данни. Отделно от това никъде по делото няма доказателства, дори и в изготвената компютърно-техническа експертиза за основателност на подобно твърдение. Изготвената по делото компютърно-техническа експертиза не е установила от намиращите се данни на компютърната система и цифровите носители да има данни за извършвана обработка на лични данни на трети лица.Това, че на един компютър са установени приложенията CorelDraw Graphics и Adobephotoshop, по никакъв начин не доказва нито употребата им изобщо, нито употребата им с описаната от съда дейност. Защитата възразява, че това твърдение е необосновано, недоказано и е изградено на основата на предположения за съществени обстоятелства, за които липсват доказателства.

Според защитата въз основата на предположение е прието за установено от фактическа страна, че след като нанесъл тези данни върху бланките на документи за самоличност, подс.А. ги принтирал на иззет по делото принтер. Този принтер е абсолютно стандартен лазерен принтер, който не се отличава с никакви специфики по отношение на вид, клас и качество за такъв вид принтери. В приетата по делото експертиза вещото лице е документирало свои твърдения, които не са подкрепени с никакви научни изследвания, касателно лазерен принтер ”НР” модел „LasrJetpro 400 colorM451dn. Според защитата в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд безспорно е установено, че нито в начина на отлагане на тонера, нито в разпределението на тонерните частици, няма никакви индивидуални специфики, които по категоричен начин да доказват, че именно от изследвания тонер са подправени изследваните документи.

Адвокат Б. е направила искане до въззивната инстанция да отмени осъдителната присъда и да постанови нова присъда, с която подс. А. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения.