Решение № 57 от 24.04.2023, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Свиленград, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20225620100440 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искове с правна квалификация чл.34, ал.1 от ЗС - за делба на недвижими имоти. Движи се по реда на чл.341 и следващите от ГПК и се намира във втора фаза – по извършване на делбата.

Съдът, след като разгледа извършените до момента съдопроизводствени действия, направените искания и събраните доказателства, установи следното:

С влязло в сила Решение № 185 от 08.11.2022 г., постановено по делото, е допуснато да се извърши съдебна делба между ищците Р. И. С., П. Д. С. и Г.

Д. С., и ответника А. Г. С. по отношение на шестнадесет земеделски имоти, находящи се в землището на гр. Любимец, обл. Хасково, и един незастроен урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. Любимец, обл. Хасково. Делбата е допусната между съделителите – сънаследници, при съответни квоти от правото на собственост, определени съобразно чл.5 – чл.10 от Закона за наследството.

Със същото съдебно решение е допуснато да се извърши съдебна делба между ищците Р. И. С., П. Д. С. и Г. Д. С., и ответниците А. Г. С. и Д. А. С., двамата съпрузи, по отношение на четири недвижими имота, от които един незастроен поземлен имот в с. Г. Добрево, общ. Любимец, обл. Хасково, и три урегулирани поземлени имоти в гр. Любимец, обл. Хасково, от които два – незастроени и един – застроен. Делбата е допусната между съделителите, при квоти от правото на собственост, определени съобразно придобивния способ: за всички ищци – наследяване, а за ищцата Р. И. С. - и възмездни правни сделки, сключени по време на брака с покойния й съпруг, наследодател на ищците; за ответниците – възмездни правни сделки, сключени по време на 1 брака им, респ. за ответниците е определена обща квота в режим на СИО.

В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, проведено на 09.03.2023г., страните не са предявили помежду си вещни и облигационни претенции във връзка с делбената общност.

Относно извършването на делбата, още с исковата си молба ищците са поискали да им бъде определен общ дял, което искане поддържат и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, ищците заявяват, че желаят в общ дял да им бъдат разпределени делбените УПИ VI – 1226 (застроен) и УПИ X - 2623 (незастроен), двата в гр. Любимец, обл. Хасково, и че не желаят да им бъдат разпределяни в дял земеделски имоти.

Ответниците, чрез процесуалния си представител, излагат становище делбата да се извърши чрез разпределение на имотите, така че в техен дял да бъде разпределен УПИ VI – 1226 в гр. Любимец. Посочили са, че те фактически ползват този имот и че в него са извършили значителни подобрения. По отношение на земеделските имоти са поискали да бъдат оформени два дяла, така че всяко от двете колена наследници да получи дял, съответстващ на квотата му.

От заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) по делото, изготвено от вещото лице инж. Д. К. и неоспорено от страните, се установява действителната пазарна стойност на допуснати до делба недвижими имоти.

Видно от заключението, пазарната стойност на първата група имоти, допуснати до делба, съсобствеността върху които произтича изцяло от наследяване, е общо 77 593 лв. От този обща стойност, стойността на 16-те земеделските имота е 63 672 лв., а стойността на УПИ XXVII - 2620 е 13 921 лв.

От заключението на СТЕ се установява, че пазарната стойност на втората група имоти, съсобствеността върху които произтича от различни придобивни основания, е както следва: УПИ VI – 1226 (ведно с построените в него сгради) - 91 139 лв.; УПИ X – 2623 – 11 394 лв.; УПИ XI – 2624 – 12 634 лв.; ПИ 334 – 6088 лв.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, ангажирани от ответниците, става ясно, че делбеният УПИ VI – 1226, ведно с построения в него търговски обект – склад, години наред се ползва от ответника А. Г. С. и семейството му, които развиват в същия търговска дейност. Това обстоятелство се потвъждава и от представените от ответниците писмени доказателства – извлечение от търговския регистър и договор за наем. От свидетелските показания е видно също, че в този делбен имот ответникът А.

Г. С. е направил значителни подобрения: подмяна на дограмата на цялото помещение с нова алуминиева такава; поставяне на плътна ролетна щора; циментиране на площадката пред склада; инсталиране на СОТ; изграждане на нова тоалетна; поставяне на гипс-картон на тавана на склада.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, и заключението на 2 вещото лице, които съдът кредитира изцяло.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните изводи:

В настоящото производство имотите, допуснати до делба, са две групи:

Първата група делбени имоти имат наследствен характер, доколкото правото на собственост за всеки от съделителите, между които е допусната делбата на тези имоти, произтича от наследяване на общия им наследодател Г. А.ов С.

(поч. на 13.07.2013г.). Втората група делбени имоти нямат изцяло наследствен характер, доколкото правото на собственост за всеки от съделителите, между които е допусната делбата на тези имоти, произтича от различни придобивни основания (наследяване и правни сделки).

При избор на способ за извършване на делбата, от най-съществено значение е обстоятелството на колко реални дяла са поделяеми допуснатите до делба имоти т.е. колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса. Допуснатите до съдебна делба сънаследствени имоти са 17 на брой, т.е повече от броя на съделителите – сънаследници - общо четирима. Това позволява всеки от четиримата съделители да получи реален дял в натура, така че да се спази основния принцип на извършване на делбата, съгласно чл.69, ал.2 от ЗН.

В случая обаче ищците, които са наследници от едно коляно, са поискали общ дял. Ответникът е наследник от второто коляно от общо двете колена законни наследници на общия наследодател Г. А.ов С. (поч. на 13.07.2013г.). В такъв случай, за да се спази основния принцип при делбата, е допустимо делбата да се извърши по колена, а едва след това да се извърши и делба на предоставения в общ дял на съделителите от едното коляно имот, ако тези съделители поискат това. /Решение № 459 от 23.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 82/2011 г., I г.о., ГК/.

Следователно, от делбените общо 17-те наследствени имоти следва да се оформят два равностойни дяла. Както се посочи по-горе, общата стойност на тези имоти е 77 593 лв., т.е. стойността на дела на всяко от двете колена законни наследници е 38 796,50 лв. Съобразно приетото по делото експертно заключение, пазарната стойност на първите по ред 10 бр. земедески имоти (описани в решението по допускане на делбата от т.1 до т.10 вкл.) и УПИ XXVII – 2620 (описан в решението по допускане на делбата под т.17) е 38 727 лв., а на последните по ред 6 бр. земеделски имоти (описани в решението по допускане на делбата от т.11 до т.16 вкл.) е 38 864 лв. Групирането на наследствените имоти по този начин е най-удачно, тъй като сумата за стойностно уравнение на дяловете, която едното коляно трябва да заплати на другото, е най-малка: 67,50 лв.

Вследствие оформянето на два относително равностойни дяла за две групи съделители (две колена) с равни права, делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий, освен ако това би било невъзможно или много неудобно, по смисъла на чл.353 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени с Постановление на Пленума на ВС № 7/1973 г., което не е загубило силата си, тегленето на жребий е неудобно, когато това би довело до нецелесъобразно 3 разпределение на имотите, до усложняване на отношенията между съделителите и до неудобства в изравняването на дяловете, свързани с установено ползване и направени подобрения. В конкретния случай нито се твърдят, нито се доказват факти, водещи до извода за неудобство при извършване на жребий между съделителите – двете колена наследници, притежаващи равни права в съсобствеността. Следователно, в случая единственият възможен способ за извършване на делбата на наследствените имоти е жребий между двете колена наследници.

Предвид горното, следва да се състави проект за разделителен протокол, съгласно който се формират два дяла, така, както бе посочено.

Последващото обявяване на проекта за разделителен протокол за окончателен, с влязло в сила решение, ще доведе като последица тегленето на жребий на дяловете измежду двете колена наследници.

По отношение на втората група делбени имоти: УПИ VI – 1226, ведно с построените в него сгради, УПИ X – 2623, УПИ XI – 2624 и ПИ 334, ищците също са поискали да им бъде определен общ дял. По този начин общият дял на ищците ще се равнява на дела на ответниците, които са съсобственици в режим на СИО, т.е. и ответниците, и общо ищците ще притежават по 1/2 ид. част.

Втората група делбени имоти са 4 на брой, т.е. достатъчно, за да може да бъдат оформени два дяла – един общ за ищците и един общ (в режим на СИО) за ответниците. Съобразно приетото по делото експертно заключение, пазарната стойност на УПИ VI – 1226, ведно с построените в него сгради, е значително по-висока от пазарната стойност на другите три незастроени имота. Затова, за да се получи възможно най-малко уравнение на дяловете в пари, този най-скъп имот (УПИ VI – 1226) следва да се постави в единия дял, а останалите три имота (УПИ X – 2623, УПИ XI – 2624 и ПИ 334) – в другия дял.

Оформянето на два дяла за две групи съделители с равни права, предпоставя извършване на делбата чрез теглене на жребий, освен ако това би било невъзможно или много неудобно, съгласно чл.353 от ГПК. В случай тегленето на жребий би било много неудобно, по смисъла на посочената разпоредба, тъй като това би могло да доведе до усложняване на отношенията между съделителите и до неудобства в изравняването на дяловете, свързани с установено ползване и направени подобрения в УПИ VI – 1226 от страна на ответника А. Г. С. (ППВС № 7/1973 г.). Установи се по делото, че последният фактически е ползвал и ползва имота, и е извършил в същия значителни подобрения - обстоятелства, които правят невъзможно тегленето на жребий.

Тези обстоятелства не дават основание и да се уважи искането на ищците точно този имот да им бъде поставен в общ дял.

Затова Съдът счита, че разпределянето на дяловете, оформени от втората група делбени имоти, следва да се извърши между съделителите, така че в общ дял на ищците да се разпределят УПИ X – 2623, УПИ XI – 2624 и ПИ 334, а в общ дял на ответниците да се разпредели УПИ VI – 1226. Тъй като дяловете са с различна стойност, ответниците следва да бъдат осъдени да 4 заплатят на ищците сумата 30 511,50 лв. – за стойностно уравнение на дяловете.

Относно разноските:

С ъ гл а с н о чл.355 от ГПК, при делбени дела страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове разноските се определят по чл.78 от ГПК. Никоя от страните по делото не претендира разноски.

Доколкото решението, в частта му за съставяне на проект за разделителен протокол, досежно наследствените делбени имоти, не подлежи на самостоятелно обжалване, съгласно чл.351, вр. чл.347 от ГПК, страните ще бъдат осъдени да заплатят съответна държавна такса с окончателния съдебен акт по отношение на тези имоти.

Доколкото решението, в частта му за разпределяне на втората група имоти е окончателно по отношение на тях (чл.353 от ГПК), то страните ще бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% от стойността на дела им, съгласно чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от изложеното, Съдът

РЕШИ:

СЪСТАВЯ, на основание чл.347 от ГПК, ПРОЕКТ ЗА

РАЗДЕЛИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ, съгласно който, от делбените наследствени имоти, описани в точки от 1 до 17 вкл. в диспозитива на постановеното по делото Решение № 185/08.11.2022г., се образуват два дяла, а именно: